В неделя парламентът в Прищина обяви независимостта на Косово от Сърбия. Последваха тържества в албанската част на Косово, тягостно мълчание в сръбските анклави, тежки думи на премиера Кощуница в Белград. Както може да се очаква – всенародни тържества на косовските албанци,които виждат сбъдването на една своя отколешна мечта – независимост на провинцията.
След отшумяването на празненствата остават последствията за Западните Балкани и Европа като цяло. Можем да ги подредим на рискове и възможности. Най-големият риск е трайната дестабилизация на Западните Балкани. Най-добрата възможност – интегрирането на региона в Европейския съюз. Какво имаме предвид?
На първо място Сърбия може да възприеме Косово като един своеобразен свещен Граал и да преценява своята позиция на международната сцена винаги и само през призмата на въпроса за Косово. Това означава трайно обвързване на Белград с Русия и други „прогресивни” държави като Казахстан, например. В този контекст, ако надделее безпрекословния национализъм, Сърбия ще си остане черна дупка на Балканите – или недоволен тийнейджър, ако щете. Разбира се, Русия ще направи каквото може, за да насърчи тези тенденции в сръбската политика.
По-сериозният риск е друг – т.нар. разлив, spill over, на борбата за независимост. Тук имаме предвид най-вече проблема с албанската общност в Македония. Напълно възможно е там да се засилят сепаратистките тенденции, особено ако някой поработи върху създаването на реална албанска национална идентичност – чрез насърчаване на презграничните контакти, общи празници, обмен на студенти и т.н.
Втората тенденция е по-опасна не само заради последствията си – които могат да включат военно присъствие на България в Македония. За съжаление тя е и по-насърчавана. Все още има кръгове във Вашингтон, които намират логика в умерената подкрепа за албанските сепаратисти в Македония. Както можете да се досетите, дестабилизацията на Македония е направо подарък за Москва. Не е еднозначна и политиката на Турция по отношение на Скопие. Всичко това означава, че рисковете за териториалната цялост на Македония са съществени.
На тези две тенденции може да се противопостави единствено европейската перспектива за Западните Балкани. Именно Европейският съюз е заинтересован на Балканите трайно да се установи мир. Съюзът разполага с всички необходими инструменти – финанси, ноу-хау и административен капацитет, за да наложи ред и законност в региона. Липсва му само едно – единство.
Днес се провежда заседание на Съвета на министрите на ЕС. На него ще се види кой и как разглежда въпроса за Косово. Всъщност това е едно от най-важните заседания в ЕС за следващите пет години, защото на него ще се разбере дали и доколко съюзът е реален играч в глобалната геополитика. Не сме сигурни доколко някои държави (като Румъния и Гърция) реално оценяват рисковете от своето поведение. Лошото е, че няма никакъв смисъл след време да ги посочим с пръст на принципа „ние ви казвахме”. Затова мнозинството държави в ЕС са длъжни да положат всички усилия, за да убедят „отцепниците”.
В противен случай може всички да пострадаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар