Сестрите Белнейски и безсилието на МВР

Историята на сестрите Белнейски потресе много хора, не само заради извършената жестокост, а и заради неуспеха на полицията да хване извършителите. Те си живеят някъде на свобода, докато много почтени хора са били подлагани на системен тормоз от полицията, без дори да бъдат привлечени като обвиняеми по делото. Безсилието си съседите на семейството изразиха в доста черни слухове за депутатски и полицейски синове, които били уж замесени.

Да, има една институция в България, за която се носят следните упорити слухове:

• че началниците на районни управления покровителстват проституцията и наркотрафика;
• че който не взима подкуп, не расте в кариерата;
• че почти няма шеф на служба, който да не е бръкнал в меда с обществените поръчки;
• че министърът, отговорен за тази институция, има сериозен проблем с алкохола;
• и т.н.

Да приемем, че това са само слухове на подривни елементи, например обидени о.з.-та. Да приемем още, че и да има корупция, тя е на ниски нива. Тогава пак остава извода, че нещо нищо не става в МВР.

От над 100 показни убийства не успяват да разкрият и 5. Публична тайна е, че всеки първи КАТ-аджия гушва всеки ден подкупи в достатъчни размери, че да влезе в затвора. Знае се още, че има квартали в София и Пловдив, където полицията не смее да влезе без причина. Превенцията на престъпността е мит.

В същото време бюджетът на МВР за 2007 г. е 985 млн. лева!!!

Изводът е, че трябва да се взимат спешни мерки за реорганизация, намаляване на административните звена за сметка на полицаите по улицата. Важно е да се ревизират всички РДВР-та, защото явно работата там е минала критичния максимум на некадърност.

Трябва да се смени незабавно и министъра Румен Петков (той е в нашия top 3 to go заедно с Джевдет Чакъров и Радослав Гайдарски).

Ако не започнем да реформираме МВР ще дадем уникална възможност на организираната престъпност да подрежда пасианса си от българска територия, без сериозни проблеми.

Но още по-лошото е, че ще дадем шанс на жалки изроди като убийците на сестрите да си почиват на свобода и няма да има кой да им попречи.

Хрант Динк е жертва на турската държава

Може да изглежда като пресилено твърдение, но е по-скоро вярно. Случвало се е и преди – противоречив журналист е преследван за обида на отечеството, президента, майката на лелята на кмета на столицата и т.н. Следват ограничителни мерки – относно свободата на придвижване, издаването на написаните материали...

В резултат от последователния натиск на държавата журналистът се оказва изолиран, като в капан. Няма от кого да потърси помощ, може само да бяга. Динк е решил да не бяга (това беше решила и Политковская). Естествено, намери се „дегенерат”, който да му затвори устата завинаги. Удобно и за държавата, и за всички националисти, и ислямисти. Последва традиционно погребение.

Едно е ясно – Турция не е демократична държава. Не са демократични държави и Нигерия, и Алжир, и Туркменистан, и Иран – все държави, където е обичайна саморазправата с журналисти под свенливия, но одобрителен поглед на държавата. Повече за „добрите практики” за тормоз на журналисти можете да научите от организацията „Журналисти без граници”.

Единствената разлика е, че Турция има амбицията да стане член на ЕС. Тази амбиция изглежда смешна на фона на азиатските похвати за справяне с чуждото мнение. Още по-умилителна е идеята на Реджеп Ердоган, премиер на Турция, да построи „дясна партия” от Партията на справедливостта. Хората, които стоят зад партията му, все повече намират утеха в религията, а не в устойчиво развиващата се пазарна икономика. И ако не последват промени, Турция ще си остане периферия, дори и с 10-милионна армия. Всъщност, ислямистка периферия на нашата граница.

De Natura Bureaucratium (или джевдетщини)

През последните няколко седмици Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отново е в центъра на общественото недоволство, този път покрай Натура 2000 (повече можете да научите от статията във вестник Сега).

Какво всъщност се случва?

Нека си припомним няколко случая, в които можем да открием определена обща логика:

1. Проблемите за бизнеса започнаха със забавянето на издаването на разрешения и ОВОС от МОСВ. Първи се оплакаха „Дънди Прешъс Метълс” през март 2006 г. Всъщност проблемът им не е решен и до днес, което доведе до констатацията на Financial Times, че ДПС е канал за корупция.

2. На протест през април 2006 г. скочиха и фирмите, използващи опаковки, защото се оказа, че дружествата за оползотворяване на опаковките не били плащали достатъчно на ПУДООС, т.е. нямало достатъчно пари за „екологични” проекти, които се финансират от този фонд с благословията на Чакъров.

3. През септември 2006 г. няколко (предимно чуждестранни) фирми събраха кураж и се оплакаха в Брюксел от забавянето на разрешенията от МОСВ за извършване на добивни дейности.

4. В края на годината се оказа, че има тотално противоположни позиции по списъка на зоните по Натура 2000 и окончателния вариант беше приет след среща на тримата лидери на коалицията.

Общата логика е следната – липса на информация > забавяне > неясни критерии за взимане на решения > липса на контрол > политически аргументи за взимане на административни решения. С други думи, перфектна хранителна среда за корупция в особено големи размери.

Решението може да бъде само едно – отстраняване на Чакъров от поста министър на околната среда, веднага. Той (а чрез него всъщност ДПС) пречи на нормалното развитие на бизнес-средата в България. Неговите нагли обяснения обиждат българския бизнес, който му плаща заплатата.

Няма обаче никакви индикации, че подобно отстраняване е на практика възможно. Чакъров се ползва с личната подкрепа на Ахмед Доган и е част от пазарлъка за разпределение на властта в коалицията по схемата 3-5-8. Освен това ПУДООС е възможност да се финансират проекти в „правилните” общини, т.е. контролираните от ДПС.

Което значи, че скоро можем да очакваме по-сериозни чуждестранни реакции срещу ДПС.

Македония спи и не иска да се събуди

Както ни информира вестник Сега, "часове след побоя над българи пред паметната плоча на революционерката Мара Бунева паметникът бе изпочупен за пореден път". Провокацията, както я наричат участниците в поклонението членове на ВМРО, явно има две действия - първо бий и след това троши паметници.

Тук прилагаме извадка от търсенето в онлайн изданието на "Утрински весник" - един от водещите вестници в Македония. Показани са само заглавия на статии с над 70% съвпадение с термина "Бугариja":

За Софија нема ништо спорно во нерегистрацијата на ОМО „Илинден“ - ПИРИН	100 %
Македонија не може да стои настрана околу притисокот врз малцинството во Бугарија	100 %
Од 1 јануари влез во Бугарија со бесплатни визи	100 %
Бугарскиот ксенофоб	96 %
Западни компании ја бираат Бугарија за ангажирање стручни лица	92 %
Во Бугарија има Македонци, тврди Европската слободна алијанса	88 %
Георги Прванов и Волен Сидоров во вториот круг за претседател на Бугарија	88 %
Бугарија ги губи жителите, каде се луѓето?	80 %
Бугарските визи им ги врзаа рацете на струмичките стопанственици	80 %
Бугарија е неправедна и агресивна спрема Македонците	74,6 %
Софија бесна по барањето во ЕУ за признавање на македонско малцинство	72 %
Недоволната инфраструктура пречка за развој на туризмот во регионот	72 %

Тези заглавия, очевидно, са по-скоро негативни. В същото време в Македония върви дискусия относно името и взаимоотношенията с Гърция.

Изглежда, че македонските политици, меко казано, не са в час. Те занимават страната си с имена, малцинства, заговори и прочие интернационални заплахи, когато собствената им държава се разпада пред очите им, когато имат нужда от всяка подкрепа за присъединяването си (евентуално) към ЕС, когато жизненият стандарт на македонците се влошава...

Македония рискува да се превърне в аутсайдер, точно както Сърбия. По-лошо, Македония заедно с Албания може да остане на опашката на евроинтеграцията на Балканския полуостров (Сърбия вече работи активно за своето бъдещо членство). Да не забравяме, че и в Македония има много хора, които подтиквани от проруски сантименталности и пари, активно работят за вкарването на прът в колелата и на НАТО, и на ЕС.

Всичко това е много тъжно, но за македонците. Въпросът е какъв е българският национален интерес? Какво искаме ние от Македония? Няколко са нещата, които всъщност имат значение:
1. Да не спира потока от имигранти и получаващи български паспорти, особено ако това са хора, които могат да бъдат интегрирани тук;
2. Да не се създават конфликтни ситуации с албанското (засега) малцинство, които да прераснат отново във въоръжени конфликти;
3. Да се запази политическото статукво в Македония, доколкото иначe може да се дестабилизира целият регион;
4. Да се реагира незабавно, изключително негативно и "до всички инстанции" на всяка провокация или просто проява на лош тон от страна на Македония или македонски граждани;
5. Да се работи с позитивно настроените към България македонци (или каквито там са), както и с представителите на македонския бизнес - за инвестиции, за съдействие и т.н.

Може да се мисли и за издаване на онлайн издание с новини от България "адаптирани" за Македония, както и информационни кампании за "вашите възможности за обучение, живот и работа в България". Всички останали форми на поведение в крайна сметка ни вредят.

Позитивната и фокусирана върху икономическото сътрудничество политика заедно с остра реакция на всяка македонска простотия са нещата, които ще накарат хората там да се замислят. Но първо трябва да се събудят, разбира се.

Енергетика и климат, климат и енергетика

Европейската комисия написа последната концепция за справяне с енергийната зависимост на страните от ЕС. Значимото в тази позиция е утвърждаването на връзката емисии CO2 - затопляне на климата.

В САЩ тази теза все още се възприема eднозначно (вж. списък на американското законодателство по въпроса). Други държави, макар и страни по протокола от Киото, също не изразяват ясна позиция относно връзката емисии - климат.

Европейския съюз обаче счита, че има достатъчно доказателства за влиянието на т.нар. парников ефект върху климата. Затова се предприемат редица мерки за намаляване на емисиите парникови газове, които далеч надхвърлят задълженията по протокола от Киото и неговите приложения.

Защо ЕС така упорито работи за намаляване на емисиите?

Част от отговора се крие в доминиращите в Германия и скандинавските страни виждания за устойчиво развитие, които включват сериозни ограничения на индустрията с цел опазване на околната среда. Там има обществен консенсус, че природата е много по-важна от тоталното конкурентно предимство и увеличаването на доходите. Тези държави упражняват силен натиск в ЕС за въвеждане на по-строги екологични стандарти.

От друга страна ЕС си остава един от най-големите нетни вносители на енергийни продукти. Проблемите с доставките на газ и петрол от Русия през последните три години, диктаторския манталитет на Путин и несигурността в Близкия изток са все източници на натиск за европейските политици да измислят "нещо", което да намали зависимостта на съюза от външни доставки.

Всички мерки, свързани с намаляване на емисиите на практика обслужват и тази цел - да се намали енергийната зависимост на европейските държави. Нещо повече, държави като Германия, Дания и Холандия имат самочувствието на технологични лидери, които да "поведат хорото" на въвеждането на енергоспестяващи технологии и зиползване на възобновяеми енергийни източници.

Поради всички изброени причини можем да прогнозираме, че ЕС ще продължи да полага усилия и да влага средства в спестяването на емисии, като по този начин ще се стреми да ограничава и енергийната си зависимост.

Отделен е въпросът какво ще се случи със самия климат. Повече по темата можете да научите на следните места:

1. Български уеб-портал за промяната на климата и последиците за околната среда
2. Intergovernmental Portal on Climate Change
3. European commission (climate change)
4. New Scientist Special Report on Climate Change
5. The Climate Program Office - NOAA

Убийството на кмета на Елин Пелин

Убийството на кмет е сериозен инцидент във всяка европейска държава. По навик нашите полицаи провидяха личен конфликт (виж повече в Дневник). Едва ли е точно така, макар че според Лучиано Лиджио (известен в миналото мафиот от Италия) всичко е лично в този живот.

Подходът на МВР показва, че те все още имат проблем да мислят обективно и/или че знаят повече, отколкото казват. Няма друго обяснение как толкова бързо решиха, че бурния живот на кмета Янков е довел до лична саморазправа. Залагаме на първото. За тях е много по-лесно да измислят някоя опашата история за лични противоречия, отколкото да нагазят в блатото на имена като Христо Ковачки, Красимир Гергов и Прамод Митал, с които се свързват последните месеци от работата на Янков.

За да опресним знанията на МВР ще им припомним, че убийството на човек често е свързано с желанието да го няма - да не пречи или да не помага на други, да млъкне завинаги и т.н. Нека си зададат въпроса - кой всъщност би могъл да иска Янков да не е жив? Пречил ли е на някого или пък е обещал да помогне, но не е помогнал?

Този поглед върху разследването по-скоро ще ги доведе до бизнесинтереси, отколкото до семейна вражда. Да си направят табличка с приоритети по размер на инвестиционния проект и да разговарят с бизнесмените, които са ги предлагали/оплаквали са се от Янков.

Редно е да проверят и банковите сметки и трезори на Янков и членовете на семейството му. Току-виж излязъл някой плик с име на него (отново).

За Либия - активност, активност!

Да започнем от историята

Историята на външната политика на Либия след преврата на Кадафи може да раздели на няколко основни периода:

• през 1970те години Либия играеше важна роля в петролното ембарго на арабските държави срещу запада като инструмент за изолиране на Израел;
• през 1980те Либия започна да подкрепя някои от терористичните групировки, свързани с палестинската кауза, и в резултат на това последваха американски бомбардировки над Триполи и Бенгази през 1986 г.; през 1988 г. над Локърби беше взривен полет 103 на Пан Ам;
• последваха санкции от ООН и външнополитическа изолация на Триполи през 1990те;
• през 2003та Либия призна участието си в атентата над Локърби и се съгласи да заплати обезщетения в размер на 3 млрд. долара, както и да спре програмите си за оръжия за масово унищожение (ОМУ).

Именно през 2003 г. се активизира и наказателното дело срещу българските медици. Последвалата история е известна на повечето българи.

Но какво всъщност се случва в Либия?

Можем да посочим фактите - Либия е недемократична държава, управлявана еднолично от диктатор. Като всеки диктатор той се стреми да балнсира и противопоставя интересите на отделните групи в управлението. Либия е и нетипична ислямска африканска държава заради петролните си запаси. Всичко това предпоставя сериозни икономически интереси, вътрешнополитически напрежения и несигурност.

Подходът на Кадафи винаги е бил да балансира и да увеличава влиянието си. В известен смисъл това за него е по-лесно във външната политика, отколкото във вътрешната. И това е ключовата разлика.

Макар че използва процеса за външнополитически цели, Кадафи всъщност е притиснат до стената от собствените си съграждани от Бенгази. За тях делото срещу българските медици е нещо като обгазяването на Русе през 1980те - недоволството от всичко се фокусира върху един проблем с международен елемент, по който държавата няма адекватна реакция, защото й влияят други фактори. Но недоволството е и срещу държавата. В диктаторските режими често това недоволство завършва със саморазправа с диктатора. Кадафи знае отлично това и се опитва да балансира.

Само така можем да обясним някои странности на историята в Либия - като участието на Сейф ал Ислам (син на Кадафи), например. Всъщност сме свидетели на отслабване на режима на Кадафи заради българските медицински сестри. Ръководителят на либийската джамахирия не може да допусне това. И ако се наложи, ще разстреля сестрите.

Какво да се прави?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. От гледна точка на българския национален интерес не може да се позволи на Либия да разстрелва български медицински сестри по конспиративни обвинения. Военна опеарция за спасяването им към момента има малки шансове за успех и води до опасност за саморазправа с другите българи, постоянно пребиваващи там. Санкции и международна изолация едва ли ще помогнат особено, тъй като те са на практика възможни едва след окончателни присъди.

Имайки предвид тези обстоятелства е важно да се знае на какво разчитат българските дипломати по случая. Ясно е, че е обещана някаква форма на размяна. Ясно е и че каквото и да е обещано, може да бъде променено. Така че да се разчита само на обещания в случая едва ли е най-добрата стратегия.

Необходимо е да мислим и за трите варианта:
1. Сестрите биват освободени, трансферирани, помилвани, т.е. спасени;
2. Делото/изпълнението на наказанието се забавя още 2, 3, 5 години;
3. Изпълнение на смъртното наказание.

И в трите варианта сегашната българска политика по случая е неадекватна.

За сбъдване на първия вариант трябва да дадем изход на Кадафи от ситуацията, което значи да разберем доколко той има пространство за маневри, както и да консултираме други групи - на родителите на пострадалите деца, на старейшините на племената в Бенгази, на други членове на революционния комитет, който управлява държавата. След това трябва да им обясним какво ще означава за тях изпълнението на смъртните присъди, ако държат на това. И да си подсигурим подкрепата на партньорите от НАТО и ЕС за силови и/или санкционни действия, както и да ги планираме.

При втория (най-вероятен) вариант трябва да започнем изтегляне на българите от джамахирията, както и да поискаме налагане на санкции на Либия. Не трябва дори и косвено да признаваме вината на медиците, каквито и последствия да следват от това.

При третия вариант трябва незабавно да осъществим операция за изтегляне на българските работници в Либия със или без съгласието на местните власти (Либия на практика няма ВВС). Подготовката на такова изтегляне може да започне още сега.

Добре дошли!

Добре дошли в Реалполитик!

Започваме този блог като място, където да се казват нещата такива, каквито са - за България и Европа, за света около нас. Основната ни цел е да коментираме събията от деня, седмицата и месеца от вътрешната и външната политика на страната.

Коментарите са средство да покажем истинско дясно мислене в България - нещо, което не се случва често. Напълно е възможно да не сте съгласни с нас; но ще се постараем да ви убедим, или поне да ви дадем още една, по-различна гледна точка.

Приятно четене!