08 октомври 2007

Войната срещу тероризма - къде сбъркахме?


Войната срещу тероризма, започната от САЩ, е пълен "провал" и Вашингтон и неговите съюзници трябва да променят своята политика в Ирак и Афганистан, ако искат да победят "Ал Кайда". Това се посочва в доклад, изготвен от Оксфордската изследователска група, предаде АФП, цитирана от Фокус.

Всъщност темата за войната срещу тероризма е едновременно крайъгълен камък на дебата за президентската кампания в САЩ и част от геополитическата стратегия на Буш. От друга страна демократите са все по-настоятелни в исканията си за оттегляне от Ирак, а спорът между Обама и Клинтън е кой е бил по-против войната в Ирак. Гордън Браун също се опитва да намали британското присъствие в Ирак.

Афганистан не е по-мирен или по-нефундаменталистки, а операциите на НАТО там страдат от липса на средства и достатъчно боен състав.

Както и да го гледаме, Оксфордската изследователска група е права. Осама бин Ладен е на свобода, франчайзинги на Ал Кайда оперират в целия Близък изток, а положението в Западна Европа става все по-трудно по отношение на местното ислямско население, което се радикализира.

Стратезите на Буш опонират, че от 11 септември 2001-ва няма терористичен акт на територията на САЩ, което всъщност беше целта на войната срещу тероризма. Това е така, но цената е прекалено висока – огромни разходи, загуба на жива сила в Ирак, влошаване на позициите на САЩ в Близкия изток и ангажиране на твърде много бойни ресурси за окупацията на Ирак. Не на последно място, прекалено много лични права и свободи бяха ограничени.

Политиката на Буш срещу тероризма е един скъп провал, който обаче ще се плаща от следващото управление на САЩ и от населението на Ирак. В същото време ще са необходими допълнителни ресурси за противодействие на талибаните в Афганистан и Пакистан.

В тази обстановка са направо необясними намеците за някакви военни действия срещу Иран. Това, което може би не се знае в България е, че война с Иран обслужва стратегическите интереси само на Русия, защото ще й остане поле за действие в желаната от Москва зона на влияние (където влиза и нашата мила Родина). САЩ просто са длъжни, заради собствения си интерес, да намерят общ език с Техеран. Струва ни се, че натискът на европейските държави в тази посока не е достатъчен.

На Буш му остават броени месеци на кормилото. Неоконсерваторите около него съвсем оредяха; надяваме се, че по-често те ще се вслушват в гласа на разума.

2 коментара:

Анонимен каза...

Въпрос: Как ще коментирате докладите, които сочат, че на 9/11 всъщност се е случило контролирано срутване на двете кули? Както и факта, че Осама бин Ладен и злите талибани са бивши протежета на американското правителство от 80те години? Тези факти със всеки пореден провал на "войната" срещу тероризма ме отправят в посоката да си задавам въпроса: има ли тероризъм всъщност или всичко това е просто театър за сплашване на ниско/високо интелигентни хора?

Реалполитик каза...

Теорията на конспирациите е занимателна, но рядко е вярна. Всички са гледали филма за 9/11 на американския журналист Майкъл Мур; той си позволи някои загатвания. Но истината е, че тези хора са се заигравали с тогавашните муджахидини и Садам Хюсеин, защото са гледали на тях като инструменти за сдържане на геополитическата експанзия на СССР.

Що се отнася до атентата 9/11 срещу Световния търговски център, той наистина беше използван като аргумент срещу доктрината Клинтън. Навремето той беше казал: "Искам да живеем в свят, където се разбираме въпреки различията си и където не трябва да се притесняваме, че през следващите 40 години ще гледаме етнически прочиствания всяка вечер [по телевизията]някъде по света."

Успя ли Клинтън? Да, в Ирландия и Босна. Донякъде в Косово. Не в Близкия изток. Клинтън проспа Афганистан, проспа Руанда. Но не направи нито една грешка от мащаба на войната в Ирак.

Сега знаем, че идеализмът на Клинтън във външната политика беше неоснователен. Но дори и да приемем едни по-цинични САЩ, ни се иска поне да взимат по-обмислени решения.

По въпроса има ли тероризъм - да, за съжаление има. Впрочем България е близо до тероризма, но засега минаваме метър (да чукнем на дърво както се казва).

Прав сте, че понякога тероризмът се използва за сплашване, но това не е толкова съществено. По-важното е да се оценяват обективно рисковете от тероризма - нещо, в което Буш, Чейни, Ръмсфелд и Улфовиц се провалиха.

Рисковете от тероризма се подценяват тенденциозно в други държави, защото иначе не биха били възможни управляващите режими там - мислете за Русия, Алжир, Индонезия, Египет.