Което си е вярно, вярно си е. Липсата на единна позиция на българското правителство за учителската стачка доведе до радикализация на протестите извън контрола на синдикатите. Политиците, които подкрепяха стачката като инструмент за ограничаване на изборния резултат на БСП не разбраха, че наливат масло в огън, който няма гасене*.
Сега всички те, барабар със синдикатите, се чудят какво да правят. След като проспаха всички възможности за разумен диалог още преди да е започнала стачката, след като използваха за лични цели протеста на учителите, сега всички се гледат умно и се чудят: „ние каква я мислехме, тя каква стана”.
Последиците от учителската стачка са ясни: неудовлетворени учители, неизвършени реформи, изнервени родители и пропуски в обучението на децата. Всичко това се случва, защото тримата умни глави – Станишев, Сакскобургготски и Доган, си запушиха ушите и пет седмици се правиха, че няма протест или в най-добрия случай – че протестът е неуместен.
Станишев постоянно им повтаряше, че не са прави и ако обичат да се връщат в класните стаи. Нашият любимец Доган направо им обясни, че 90% от тях не стават за нищо. Сакскобургготски просто не им обърна внимание.
Тези трима господа лично са отговорни за всичко, което има да се случва, докато стачката на учителите отмре в гърчове.
*Имаме предвид конкретно президента Първанов и ГЕРБ като катализатори на протеста чрез синдикатите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар