Кой какво свърши в Либия?

Ако приемем, че вече имаме положителен изход от ситуацията в Либия, е време да се запитаме: кой какво свърши за тях?

1. Българското правителство

Българското правителство в лицето на три поредни кабинета не направи кой знае какво. Всъщност липсата на категорична позиция от страна на България позволи целият процес да се преекспонира и да се превърне в ефективен инструмент за изнудване. На първо място грешката беше, че не се реагира светкавично (не би било късно и след ареста на медиците, противно на твърденията на Иван Костов).

Външните ни министри през тези години - Михайлова, Паси и Калфин, всъщност потвърдиха тъжния факт, че външната политика на България е объркана и непоследователна. Както вече няколко пъти сме посочвали, липсата на тояга като алтернатива на моркова окуражи Кадафи.

Наистина, България плащаше за защитата на медиците и даваше пресконференции с мек тон. Но като цяло оценката ни за водената политика (по-скоро за липсата на такава) е слаб (2).

2. Президентството

През цялото време президентството (в лицето на Петър Стоянов и Георги Първанов) правеше витиевати изказвания по въпроса, но не направи повече.

3. Медиите

Каквото и да говорим, активната роля на медиите в процеса беше много важна. Няколко журналисти приеха съдбата на медиците като лична кауза и поддържаха напрежението.

Това, което медиите не направиха, беше да отразят гледната точка на родителите на заразените деца – не става дума за призивите за убийства, а за съдбите на тези деца. В България тази човешка трагедия си остана виртуална. Единственото отклонение беше едно посещение на Соломон Паси в Либия, което беше грозно режисирано от либийските власти и в което се видяха от първо лице заразените деца.

4. Европейския съюз

Подкрепата за медиците преди 6 години беше колеблива. ЕС извървя своя път на развитие по въпроса. В крайна сметка Европейския съюз при присъединяването ни потвърди ангажимента си към въпроса и за пръв път показа единна позиция.

От тогава действията на председателя Барозо и на комисаря Ферреро-Валднер бяха в основата на позитивния изход от кризата.

5. САЩ

Нека бъде ясно: детронирането и екзекуцията на Саддам Хюсеин в Ирак бяха ясен знак за Кадафи, че никой няма да търпи своеволен диктатор в Магреба. И той бързо направи верните стъпки към запада. Позицията на САЩ беше категорична: освобождаването на медиците е част от сделката, без това няма сделка. Кадафи разбра посланието.

6. Италия

Италия е в традиционно близки отношения с Либия. Силвио Берлускони се опита да заиграе на тази карта и да получи славата на освободител, но се провали. Романо Проди предпочете по-конструктивна позиция и направи много за т.нар. хуманитарен аспект на казуса.

7. Русия

При всичките си формални и неформални контакти в Либия Русия не направи нищо съществено за българските медици и това не е случайно – Москва не провидя стратегически интерес от решаването на кризата.

8. Франция

Съвсем не на последно място по важност, Франция даде финалния тласък на решаването на казуса. Лидерският подход на Никола Саркози беше последната стъпка за решаването на казуса. Самият той посочи, че преговорите са били „инфарктни”, което е впечатляващо признание за усилията, които са положени, но и за категоричната позиция на Франция. Не стана съвсем ясно каква е била ролята на Сесилия Саркози, но това е по-скоро вътрешнополитическа интрига.

9. Другите играчи

Трябва да спонемем тук няколко личности, които също допринесоха за благоприятния изход: Ангела Меркел (перфектно прилагаше скрита дипломация), професорите Монтание и Колици (които убедиха западното обществено мнение и обориха либийските "експерти"), сър Марк Алън (който направи ужасно много, за да се случи каквото се случи).

В заключение можем да кажем, че членството ни в ЕС и добрите ни отношения със САЩ бяха в основата на решаването на въпроса. Поради липсата на категорична българска позиция се наложи други да вадят кестените от огъня. Но всичко е добре, когато свършва добре.

Добре дошли!