В следващите седмици Съветът за сигурност на ООН трябва да реши дали да даде независимост на Косово от Сърбия. Споровете отново се разгарят, като най-обидени са политиците от Сърбия, които твърдят, че позицията им изобщо не е чута.
Повишаването на напрежението е по-видимо вътре в Косово, отколкото в Сърбия. Ясно е обаче, че почти няма сръбски политик, който да приеме (а още по-малко да подкрепи) обособяването на Косово като автономна територия, която прилича на държава.
Редно е обаче да попитаме – а имат ли право сръбските политици да искат запазване на Косово като част от Сърбия? След събитията от 1999 г. на практика бяха отрязани пътищата за реинтеграция на Косово в бивша Югославия. Самите сръбски политици знаят, че не могат да се справят със задачата Косово сами. Те са в капана на общественото мнение, което обаче не им дава реалистична алтернатива.
От друга страна, самото Косово иска нещо, което не изглежда разумно. Напълно независима, нова суверенна държава на Балканите не е в ничий интерес. Няма сериозна причина да вярваме обаче, че косоварите ще се откажат от този проект, заради когото често излизат по улиците на Прищина.
Може би е време да се обясни и на двете страни какво е приемливо и какво не. На Сърбия – че не е приемливо да се пренебрегва самоопределението и желанието за промяна на мнозинството косовари. На самите косовари – че никога няма да бъдат истинска нова суверенна държава, и че няма да им се позволи да се саморазправят със сръбските анклави в Косово.
Само при категоричната подкрепа от европейските държави, САЩ и Русия за една такава балансирана позиция може да се стигне до компромис. В противен случай България може да се окаже в крайно неприятната ситуация след няколко години да брани целостта на Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар