05 март 2007

Нищо не е забравено

От Националната служба за сигурност са отказали достъп до класифицирана информация на писателя Георги Константинов. Повод за искането е било предложението на ОДС именно той да участва в комисията по разсекретяване на досиетата по новия закон.

Защо се случва това? Има няколко версии – че Петър Стоянов умишлено е пуснал Константинов, знаейки, че службите ще му откажат достъп. Или че службите са били инструктирани от БСП. Или и двете.

По-важно е друго. Самият закон беше предложен от ДПС като инициатива, която да докаже, че не само Доган е бил агент. И не само членове на ЦОБ на ДПС са тъкали на (поне) два стана. Последва силен натиск от генералското лоби в БСП, от президента и службите закона да бъде реално изпразнен от съдържание. Хем да не се разкрият досиетата, хем да се омажат няколко текущи противници (както стана с Коритаров).

Това е страх. Страхът не е само, че ще се загубят лостове за управление. Страхът ида от хора, които са вършили МНОГО нередни неща, дори и по социалистическите стандарти. Които искат да им се размине и този път.

Истинските мишени на този закон биха били не толкова доносниците, колкото част от оперативните работници на ДС на средно и високо ниво, които са злоупотребявали с власт – със или без санкция от Политбюро. Същите хора адаптираха методите си в началото на прехода и създадоха истинската организирана престъпност у нас.

Парите са в основата на всичко – и желанието да можеш да смачкаш противника. Сега тези същите оперативни работници се чувстват застрашени от възможните разкрития и правят всичко възможно да ограничат последствията.

Добре, на тях няма да им бъде потърсена наказателна отговорност. Добре, някои от тях ще си отидат без да им е потърсена дори морална сметка. Но нищо не е забравено – и ние ще припомняме отново и отново как прости хора с ниски чела пиеха и още искат да пият от кръвта на държавата.

Няма коментари: