Две събития се развиват паралелно напоследък и дават повод да се върнем назад във времето. Става дума за новите протести на лекарите и първите сигнали за проблеми с делегираните бюджети на училищата.
За училищата нещата стоят по следния начин – след рекордно дълга стачка учителите получиха уверения, че заплатите им ще стигнат минимум 650 лв., като се приложи системата на делегираните бюджети. При нея училището получава определена сума на ученик и оттам нататък директорът се оправя както може. Идеята е от спестените пари, като се заобиколят общините, да се вдигнат заплатите на учителите. Да, ама не.
Резултатът от псевдореформата вече има. Директори на училищата установиха, че парите (по 1151 лв. на ученик) определено не стигат. Държавата казва, че това е проблем на общините – те да съфинансират. Общините отбелязват, че пари няма, а каквото има „ще стигне до юни”. Опаа. Това вече сме го чували някъде.
Чували сме го покрай държавните и общински болници, които от години надписват прегледи, увеличават задълженията си към доставчици и взимат пари на ръка от пациентите. И там беше така – парите свършваха в един момент и после държавата помагаше „целево”.
Разбира се, и в двата случая са налице основните елементи на организиран хаос: липса на ясни критерии за свършена работа; лъжлива самостоятелност на доставчиците на социални услуги (защото са ограничени от рамковия договор с НЗОК, лошия шуробаджанашки мениджмънт, централизираните търгове за лекарства – в единия случай, учебните планове, одобрените учебници, приоритетите на общината – в другия).
По този начин и болниците, и училищата остават с раздут щат, но в състояние близо до фалит. Услугите остават некачествени, а цената им висока. Върху мениджърските решения се упражнява ежедневен политически натиск. Няма ясни критерии кое училище е добро, коя болница е добра (за лекар или учител да не говорим; дори и препоръките от депутати не винаги са сигурни, казват). Всички получават малко, но сигурен доход (нещо социализъм, нещо 1970-те???).
На теория, разбира се, министерствата преливат от планове за реформи. На практика вече трета година не успяват да стартират матурите, а всяка идея за затваряне и преструктуриране на болници се приема като най-гнусна ерес.
Така си живеем щастливо нереформирани под управлението на тройната коалиция. Дребен детайл е, че както е тръгнало и в двете системи ще останат само най-некадърните и тези пред пенсия.
1 коментар:
Съгласен съм с написаното в статията, само бих добавил очевидните ефекти върху бългорското общество - растяща неграмотност и затъпяване, както и влошено здравно състояние и намалена продължителност на живота. БВП расте, но качеството на живот пада (е, не за всички, разбира се).
PS. Не съм против икономическия растеж, против съм самоцелния такъв.
Публикуване на коментар