25 юни 2008

Енергийни войни

Президентът свика Консултативния съвет по национална сигурност. Темата - “Последиците за сигурността на България от участието на страната в големи енергийни проекти”.

Тази тема може да бъде преведена така: „Как хем да угодя на Путин, хем да съм президент на европейска държава, хем да не ядосам много американците”. От президента се чу, че газопроводът „Набуко” бил приоритет. И някак между другото, под сурдинка, Първанов изрази надежда бързо да се ратифицира споразумението „Южен поток”.

Какво всъщност иска да постигне Първанов и защо точно сега се сети за енергийната политика?

Президентът бърза, защото се води Blitzkrieg за съдбата на двата газопровода - „Набуко” и „Южен поток”. Първанов всъщност бърза, защото Путин бърза. А Путин бърза, за да обезсмисли „Набуко”.

Борбата е за всяка държава по трасето на „Набуко”. Проектът „Южен поток” на Русия не е икономически; той е политически. Целите му са да монополизира доставките на газ за Европа, както и да блокира трасета за доставка на природни ресурси, независими от Русия.

„Южен поток” е много важна част от стратегията на Кремъл и там са много недоволни от забавянето на проекта им в България (която е ключов компонент от целия проект). Всъщност целта е да се започне детайлното проектиране и да се поставят жалоните на проекта в България, за да може по този начин да се блокира „Набуко”.

Тук идва ролята на президента (с извинение) Първанов. Той е поел всякакви ангажименти пред Владимир Путин за напълно безпроблемна работа по „Южен поток” в България. От друга страна Станишев е под директния натиск на САЩ и отделни държави от ЕС да протака изпълнението на „Южен поток”, за да се даде шанс на „Набуко”.

Получава се най-лошия сценарий за всеки геополитически анализатор – бъдещето на енергийната сигурност в Европа да зависи в немалка степен от слаба и непредсказуема държава като България. Това изнервя всички в Москва, Вашингтон и Брюксел.

От опит знаем, че когато някой кихне в Кремъл, в България някой умира. Знае го и Първанов. Затова той натиска Станишев и тройната коалиция като цяло за старт на проекта „Южен поток”, което минава през ратификация от Народното събрание. Интересно е да се види до колко и докога ще успее Станишев да му се противопостави.

Какъв ще е изходът от ситуацията много зависи от другите държави от ЕС и от САЩ. В случай, че те не окажат безпрецедентен натиск върху премиера и президента, „Южен поток” ще стартира, а Газпром ще утвърди позицията си като тотален монополист на доставките на природен газ в Европа. Станишев няма нито вътрешнопартийна, нито коалиционна подкрепа, за да води тази битка сам. Така че ако наистина Брюксел и Вашингтон искат енергийна независимост за Европа, сега е момента да действат.

6 коментара:

Анонимен каза...

Мен ми е интересно да знам кихнало ли се е в Москва.Ако е имало кихане,ще бъде много интересно.Личното ми мнение обаче е,че и Гоце Първанов и Суека Стонишев ще предпочетат да защитят интересите на Русия.Предполагам,че ще направят някаква врътка за пред Вашингтон и Брюксел,но ще наложат руските интереси в България.Вие какво мислите...

Реалполитик каза...

Да, те действат превантивно. Но ще им е много трудно да балансират интересите на двата проекта у нас.

Отделен е въпросът какво е добро за България. Десните партии след Бакърджиев на практика нямат никаква смислена позиция по енергийните въпроси. ГЕРБ още по-малко.

Така БСП (разбирайте руските интереси) са узурпирали енергетиката в България - те контролират доставките на петролни продукти чрез Лукойл Нефтохим, доставките на газ чрез Овъргаз, преноса и производството на електроенергия чрез НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и Марица Изток 2.

Целият дебат и всички ключови проекти в енергетиката от край време се координират от емисари на БСП. Просто и на тях им се налага да лавират между различните интереси и лобита.

Единственото голямо изключение до момента е хидровъзела "Цанков камък", който беше промотиран лично от Ахмед Доган. Този проект впрочем се очертава като най-бруталния грабеж в енергетиката. Там говорим за оскъпяване на строителството с около 120 млн. лв.!!!

Анонимен каза...

Здравейте.Аз съм същият анонимник...Прозападно настроен съм,но понякога се ядосвам на реакциите и решенията от тази посока.Чудя се,Запада така ли не разбира,че с Правителство и Президент-Доносник от бивши комунисти,е невъзможно България да се движи нормално.Чудя се,Запада не усети ли опасността през 2001 с идването на Симеон тук...За мен истината е,че преди 7 години сегашните ни западно европейски съюзници трябваше по всички възможни начини,да подкрепят тогавашното правителство на Иван Костов.От тогава-до сега се случиха толкова неща,че за някои от тях е фатално късно за обрат.Предполагам ме разбирате...Лек ден..

Реалполитик каза...

Западните държави и САЩ се грижат за собствените си интереси. Да, те ни искат в клуба на НАТО и ЕС, но не на всяка цена.

Всъщност идеята за бързата ни интеграция в двата съюза беше нещо такова: "да си ги приберем и после да работим спокойно върху тях". Което, както виждате, не дава добри резултати.

Това, което можем да очакваме сега, е смяна на подхода, но не радикално, защото вече сме вътре. Тук вече говорим за престижа на самите организации като такива и на западните правителства. Не може изведнъж някой да стане и просто да каже: "България е пропаднала държава и мястото и не е в Европейския съюз".

Всъщност на това разчитат Сергей Станишев, а зад него - Доган и Първанов. Те са опитни политици и знаят какво би струвало на Германия и Франция например да ни накажат за цялата ни простотия само година и половина след като са ни приели за членове на ЕС.

Има обаче неща, които убягват на нашата олигархия и не им дават възможност за точна преценка на позицията на западните правителства. С други думи, очаквайте изненади.

Евстати каза...

"Така че ако наистина Брюксел и Вашингтон искат енергийна независимост за Европа, сега е момента да действат."
И Конди идва в края на юли. Само за няколко часа! Аз това го превеждам така: Нито Гоцето, нито Хамстера ще имат възможност да кажат нещо, те само ще изслушат монолога на Конди.

Анонимен каза...

Ооооо дано да сте прави.Дано да има изненади,защото отчаянието вече е пълно...Предполагам обаче,че песимизма ми ще се потвърди и не вашите,а моите очаквания ще се сбъднат.Лек ден още веднъж...