След последните избори - за Европейски парламент, стана ясно, че дясното в България е предало Богу дух. Може много да се спори на какво се дължи победата на ГЕРБ, но според нас тази лидерска партия не представлява реален десен интерес.
Какво се случва с остатъците от дясното е тема на друг разговор. Всъщност ние поемаме отговорността да не съдим досегашните лидери на т.нар. десни сили. Дори не искаме да си спомняме за тях.
Целта на Реалполитик е друга – да помогне за съживяване на дясната идея в България. Струва ни се важно да започнем този дебат сега, в месеците на подготовка за местните избори.
- Какви са целите?
Целите могат да се обобщят така: създаване на партия/партии, която/които са способни да получат представителство, влияят при оформяне на политиките и имат право на глас в обществените дела.
Говорим за партии. По ред причини сме скептични към всякакви обществени формирования, движения, псевдо-движения и т.н. Тази партия или партии трябва да имат обществена подкрепа, за да могат да си вършат работата.
Следователно, необходимо е да се изграждат жизнеспособни партии. Кои са основните елементи:
1.1. Лидери
Подборът на ядро от учредители е първостепенен въпрос за създаването на една партия. Опитът в България сочи, че при създаване на партии учредители обикновено са два основни типа граждани – идеалисти и опортюнисти. Идеалистите дават моралния облик на партията, а опортюнистите консумират властта когато му дойде времето.
Една истинска дясна партия обаче не може да си позволи да дели хората по подобен начин. Лидерите имат цели – да организират партията до степен тя да е способна да участва успешно в избори. Личният интерес е нещо чудесно, но именно акцентът върху личния интерес повлече надолу дясното.
Затова ни се струва по-удачно подборът на лидери да е крайно селективен. Това значи пълен консенсус между учредителите относно всеки отделен учредител. Дори и сянка на съмнение трябва да бъде достатъчна за отстраняването на кандидат.
Потенциалното ядро от учредители може да бъде набрано главно от бизнеса. Като казваме бизнеса нямаме предвид контрабандна търговия. Тук по-скоро говорим за предприемачи, успели да организират производство или услуги с предимно свой ресурс; успешни експерти, които (отново) имат безупречна репутация; и може би не повече от двама-трима интелектуалци за цвят.
На дясното са необходими мениджъри, които могат работят с хора, а не умни глави. На дясното са необходими успели хора, а не мутри или несретници.
1.2. Членска маса и местни структури
Категорично първата задача на новата партия или партии трябва да бъде набиране на членска маса. Истината е, че политически активните хора в България извън ДПС са или членове на БСП, или са сменили 2-3, че и 4 партии.
Затова ключово значение имат първоначалните лидери на местните структури. Именно те трябва да носят отговорността за своите съграждани, които предлагат за членове на партията. Затова е полезно за първоначални лидери на местни структури да се избират хора, които нямат по-нататъшни амбиции за участие в ръководството на партията. Това могат да са нормални бизнесмени или хора с добър обществен статус, за които няма притеснения в обществото.
Макар да звучи банално, трябва да се постави минимален праг за участие на жени и младежи в местните структури. В противен случай партията рискува да стане поредното събрание на сърдити стари хора.
Не на последно място е необходимо да има от самото начало ясни правила относно критериите за подбор на членове, документна отчетност и статистика за членовете на партията.
1.3. Изработване на послания и платформи
Създаваме партии, за да провеждат политики. Ето защо е важно да кажем на хората какви политики искаме да провеждаме. Добре, искаме да изградим дясна партия – но има много оттенъци на дясното. Как точно да се формулират посланията?
Най-добрият вариант е първоначално учредителите, а след това и местните координатори да провеждат обсъждания с фокус групи, както и да бъдат проведени няколко задълбочени проучвания на нагласите в обществото, за да се види какво е сечението на посланията на дясното с възможния максимум привърженици на партията.
Дясната партия не може да се възмущава от прилагането на пазарните принципи; но ако хората се чувстват застрашени от конкретен елемент на пазара ролята на партията е да ги изслуша и да търси решения на проблемите. Например, цената на тока е важен въпрос и за бизнеса, и за гражданите, но от друга страна не може държавата или НЕК да ни предпазва от ръста на цените на енергийните ресурси.
Важното е да се изслушват потенциалните привърженици. Какво мисли средния безработен за образованието е по-второстепенен въпрос.
1.4. Финансиране
Въпросът за финансирането, както е известно, е ключов за всяка партия. В България този въпрос има още едно измерение – как да НЕ се финансира една партия.
Ако ще финансираме дясна партия от Черепа или от братя Джанкови, по-добре изобщо да не я правим. Трябва от самото начало да е ясно кои ще бъдат източниците на финансиране – фирми, организации, фондации. Тук е мястото да попитаме фирмите – добре, искате да работите без корупция, но колко можете да сложите на масата? Забележете, НА масата, не ПОД нея.
Никой не се е сетил да пита например Дънди Прешъс Метълс те какво са направили за демокрацията в България, че се цупят на ДПС?
Ако една дясна партия е наистина дясна, тя би трябвало да може да се справи с финансирането си.
1.5. Вътрешнопартиен диалог
Ключов проблем в България е т.нар. „капсулиране” на политическото ръководство на партиите. Част от причините са наистина разумни – понякога грижите и желанията на местните структури заемат цялото време а правене на политика. Друга част от причините са чисто фискални – изземването на власт на национално ниво концентрира паричните потоци в партиите.
Така или иначе е важно да има ясни правила за избор, отчитане на свършената работа. Според нас е важно първоначално решенията да се взимат с консенсус, като се даде право на блокиращи квоти и се изискват високи мнозинства за взимане на решения от партийни конгреси за назначения.
1.6. Подготовка за участие във властта
Неведнъж се е случвало десните партии да реагират неадекватно на предложения за участие във властови конфигурации. Затова е важно да се работи за по-добри умения за водене на преговори, изграждане на коалиции. Също проблемни бяха отношенията на досегашните десни партии с гражданското общество. А голяма част от гражданското общество вече сама разбира, че може да бъде истински партньор само с десни партии.
Важно е да се създаде структура за медийна политика от ниво община. Важно е също така да се работи дори и с най-враждебните национални медии, но това да става последователно и координирано между лидерите. За целта са необходими правила, отговорници за следенето на правилата и санкции за нарушаването им.
2. Какви ще бъдат резултатите?
Наясно сме, че дясното политическо пространство не е безкрайно. Ето защо е напълно възможно през следващите 10 години тази нова дясна партия да не участва (поне самостоятелно) във властта. Но ако сега се поставят основите на един устойчив политически субект, ползите за България ще са огромни. Въпрос на време ще бъде хората да разпознаят в тази партия надежден управленски ресурс. Дори и да не са съгласни с всички нейни особености, дори и да не одобряват напълно включените в нея личности, те ще гласуват за нея, защото тя ще предлага нормалност.
А нормалността липсва на много хора в България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар