На 9 февруари 2007 г. таксиметровите шофьори, случайно или не, засенчиха една кауза. Макар че имаме резерви към възможностите на кампанията „Не сте сами”, беше очевидно, че тази кампания се превръща в пресечна точка на българската национална идея. И точно когато тази кампания заживя собствен живот, когато излезе от контрола на пасивните български институции, не повече от 500 българи объркаха живота на близо 2 милиона.
Защо? Защото се чувствали „незащитени”. Защото заклали техен колега. Което ги накарало да се чувстват още по-незащитени. Искат паник-бутони и прегради, и т.н.
Но защо пред Народното събрание? Защо не на ул. Боян Магесник № 1 (централата на ОК Супертранс)? Откога проблемите на един бизнес са повод за блокиране на столицата???
Реакцията на таксиметровите шофьори показва, че те се изживяват като богопомазани. Тях не ги интересуват законите или спокойствието на останалите хора. Те са специални, много готини, с повече права. И понеже вече не могат да лъжат твърде много със сметката, и понеже не могат да се оправят с шефовете на фирмите в които работят, си го изкарват на Народното събрание.
Този протест може да се тълкува по 2 начина. От една страна, може би е активно мероприятие, което използва елементарните реакции на шофьорите, за да предизвика хаос и да опорочи протеста за медиците.
От друга страна може да е просто стечение на обстоятелства. И в двата варианта се вижда, че:
- таксиметровите шофьори си мислят, че са по-важни от останалите българи
- МВР отново не е на мястото си
- никой политик не каза: „не сте прави, нарушавате законите”.
Може да се каже, че стана подмяна на една справедлива, европейска кауза (за свободата на медиците) с една дребнава, спонтанна и глупава кауза (за преградките и бутоните). Което ни припомня колко силна е съпротивата срещу реда у нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар