Реалполитик

Русия в сегашния си вид е опасна

2010-04-10T13:04:00.001+03:00

Инцидентът със самолета на полския президент Лех Качински е съмнителен. Един прочит на списъка на пътуващите на борда ясно показва, че в момента силите за сигурност на Полша са обезглавени.

Това ни кара да припомним принципното си становище, че Русия под управлението на Владимир Путин е опасна за глобалната сигурност. В Западна Европа и САЩ надценяват рационалността на Путин. Единственото, което го интересува, е оставането на власт. Ескалацията на напрежението със Запада, разгарянето на локални войни в Близкия изток е в интерес на режима в Кремъл. Ето защо западните държави могат да очакват все повече провокации, които ще тестват реакциите на Обама и европейските лидери.

Ако Обама наистина желае да гарантира стратегическите интереси на САЩ, то е дошло времето да се мисли за стратегия за отстраняване на Путин от властта. Ако обаче Обама продължи да преследва илюзията за безядрено бъдеще, не след дълго Русия ще направи още по-голяма провокация. От САЩ зависи докога ще продължаваме да търпим безчинствата на Владимир Владимирович.

Фабриката за убийства на писатели

2010-01-05T19:00:00.002+02:00

Убиха Боби Цанков – скандален радиоводещ, измамник и писател. Убиха го точно както убиха Георги Стоев – на улицата, посред бял ден.

Но не само смъртта свързва Цанков и Стоев. Приживе и двамата написаха много неща за организираната престъпност. И още нещо – двамата пишеха за вестник „Уикенд”, даваха интервюта за предаването „Горещо” на Нова телевизия. Постепенно изявите и на двамата ескалираха. Те говореха с все повече шокиращи детайли за кухнята на мафията в България.

Изобщо сценарият се повтаря едно към едно. Нашето убеждение е, че и двамата са манипулирани и използвани от лица, които съзнателно са ги тласкали към тяхната собствена смърт.

Друг е въпросът кой е поръчал убийствата. За Стоев сме сигурни, че поръчката е дошла от „Монтерей”. За Цанков възможностите са много повече.

Впрочем нека не забравяме някои детайли. Последната статия на Цанков съдържаше твърдения, че Мето Илиенски работи под прикритие за американската ДЕА. Според Ицо Петрофф Цанков е бил прикрит хомосексуалист. Вестник „Уикенд” се притежава от Делян Пеевски.

Популизъм до откат

2009-12-16T13:02:00.002+02:00

Бойко Борисов и Волен Сидеров имат чудесна идея. Те ще предложат референдум за излъчването на новини на турски език по Българската национална телевизия (БНТ).
Гледаме и не вярваме на ушите си. Дотам ли стигна премиера в липсата си на визия за управлението? Толкова ли е уплашен от всенародното недоволство?

Вече споделихме, че сме твърде скептични за възможностите на това правителство да управлява успешно една (полу)пазарна икономика. Логичната последица е влошаване на икономическата среда, а оттам – намаляване на доходите на българите.

Сега Борисов реши за разнообразие да подкрепи една инициатива на болшевиците от „Атака”. Очеизвадно е, че той прави това, за да отклони вниманието на публиката от увеличаващите се трудности в икономиката. Всъщност подкрепата му за референдума е най-ясното признание досега за факта, че ГЕРБ не е в състояние да управлява икономическите процеси в страната, камо ли пък да прави нови реформи.

И още нещо. Парадоксално най-големият печеливш от тази инициатива ще бъде Ахмед Доган. С референдума той ще консолидира електората си за 10 години напред и най-накрая ще се легитимира поне частично като необходим политически партньор пред държавите от Европейския съюз.

Не чувствате ли иронията?

Икономическият цугцванг* на Борисов

2009-12-04T14:35:00.000+02:00

България в момента не е най-доброто място за управляване. Твърде много са грешките, натрупани от 45 години комунистическо управление и 20 години хаотичен преход. Като капак на всичко ни застигна световната икономическа криза. От тази гледна точка съчувстваме на Борисов.

От друга страна обаче вече сме почти убедени, че неговият екип е напълно неспособен да реши проблемите в икономиката. Защо казваме това?

През последните няколко месеца правителството на ГЕРБ на практика следва линията на тройната коалиция в (не)управлението на българската икономика. Вярно е, че бяха направени някои икономии в бюджета за 2010 г.; вярно е, че бяха намалени осигуровките. Но ако погледнете структурата на приходите и разходите, няма особена разлика.

Нещо повече, Борисов се оказа напълно неспособен да убеди чуждестранните инвеститори в качествата на своята собствена политика. Само погледнете оборота на фондовата борса – той е нищожен, докато борсите в другите държави от Източна Европа – включително Румъния, вече се възстановяват.

Днес Бойко Борисов е в цугцванг – ако започне да прави по-нататъшни икономически реформи, ако започне да чисти съдебната власт, то тогава ще посегне на своите покровители и партньори. Ако не започне реформи – все повече работещи българи ще остават зад борда. В резултат на това все повече ще намаляват приходите в бюджета. Това е голямата икономическа дилема на премиера.

Разбира се, не трябва да забравяме и още един негативен фактор за икономическата политика на правителството – липсата на експертност. Вече се видя, че в крайна сметка важните решения винаги се взимат еднолично от премиера. Ние някак си не си го представяме като добър продавач на ябълки**.

------------------------------------------------------------------------------------------
*Цугцванг - положение в шахмата, при което едната страна трябва да направи неизгоден следващ ход.
**По мита за богатството на Рокфелер - купил една ябълка, излъскал я, продал я по-скъпо, купил две и т.н.

София падна

2009-11-15T21:57:00.001+02:00

Йорданка Фандъкова е новият кмет на София. Според Бойко Борисов: „можехме просто да си назначим Йорданка Фандъкова за кмет на София и да не хабим пари за избори”.

Точно така, драги читателю. Борисов мечтае за правомощията на Путин – да назначава и уволнява когато му скимне всеки кмет в България.

Гответе се за все по-провокативни изявления. Борисов тества степента на търпимост на електората към авторитарно говорене и всеки път се изненадва от липсата на съпротива.

Гответе се и за истински посегателства срещу свободата на словото. Изобщо, гответе се за всички номера, които Борисов ще използва, за да подтиска всякакви критики срещу себе си.

Драшков: Империята отвръща на удара

2009-10-27T21:40:00.003+02:00

Познавате ли Иван Драшков? Може би не сте го виждали в кварталния магазин скоро. Това е така, защото г-н Драшков е изключително зает напоследък. С какво ли, ще попитате вие. Ами с вендета, отговаряме ние.

Откакто го уволниха от ДАНС преди една година, Драшков не спи спокойно. Той е поел сериозни ангажименти да отстоява сериозни интереси. Изваждането му от ДАНС беше удар и по него, и по интересите, които защитава.

Сега обаче Драшков намери своя Ренесанс. Неговият съдружник и съратник Цветелин Йовчев оглави службата, а сега и Драшков вероятно ще се върне на бял кон. Междувременно той прави всичко възможно, за да съсипе своя архивраг Алексей Петров.

Можем да погледнем философски на това, което се случва и да заключим, че понякога и злото побеждава. Но колкото и куха служба да е ДАНС, връщането на Драшков ще я направи опасно оръжие в ръцете на престъпната олигархия. Ние не харесваме Алексей Петров, но е повече от очевидно, че противопоставянето между двете групи е имало своя позитивен ефект. Сега Драшков ще може на спокойствие да коли и беси – нещо, което, знаем, му харесва.

Все по-интересно става и положението на министър-председателя. С всяка своя стъпка той все повече обозначава своя истински профил. Отношението на Борисов към Драшков ще бъде важен тест за неговата ангажираност с организираната престъпност в България.

Развит бойковизъм

2009-10-19T10:37:00.000+03:00

Живеем във времето на развития бойковизъм. Бойко Борисов е нашият Татко, нашата опора и нашият съдник. Няма друг пророк освен него.

Разбира се, това е опростено и не съвсем вярно твърдение. И все пак – в ГЕРБ намираме много по-малко прилики с нормална политическа партия, отколкото в НДСВ например. Лидерството тук е активно, всепоглъщащо и плашещо. Няма право на друго мнение. На медиите се казва да мълчат (не че те са се скъсали да говорят).

Бойко Борисов има уникален политически комфорт и го знае. Това, което не знае е, че ще се провали. Ще се провали, защото не може успешно да управлява държава по този начин, дори да става дума за България и за българи.

Често го сравняват с бившия комунистически диктатор Тодор Живков, но бъркат. Бъркат не толкова в качествата (макар че Живков е звезда на хоризонта, сравнен с Борисов). Бъркат по-скоро защото Борисов няма АПАРАТ, за да управлява.

Липсата на система на управлението води и е водила винаги до едно и също – хаос. В условията на пазарна икономика това означава траен спад на икономическия растеж, нов поток на имиграция и свиване на приходите в държавния бюджет. Забележете, това би станало и без да имаме икономическа криза.

Така че Борисов ще си остане просто поредното недоразумение в българската политическа история. По-важният въпрос е колко време ще му бъде предоставено от българския гласоподавател. Познавайки досегашната практика, ние сме песимисти.

Защо Израел трябва да бомбардира в Иран

2009-09-16T18:44:00.000+03:00

Иран успешно бави топката и не се ангажира с преговори за ядрената си програма. Израел не може да допусне това и трябва да осъществи въздушно нападение над ядрените обекти на Иран. Ето защо:

1. Дори и малък, незначителен шанс за ядрен холокост срещу Израел е несъвместим с основната цел на еврейската държава – да защитава своите граждани на всяка цена;
2. В момента основните играчи в Съвета за сигурност на ООН не могат да спрат ефективно ядрената програма на Иран;
3. Израел ще извърши въздушните нападения като акт на защита и САЩ няма да бъдат сочени с пръст като агресори;
4. Стратегическата игра на Русия за въоръжаване на Иран ще бъде прекъсната;
5. Иран ще има по-малко ресурси за външно въздействие в Ливан, Ирак и Пакистан;
6. САЩ ще бъдат ефективно ангажирани в защитата на Израел.

Никоя война не е добра; но именно за да предотврати много по-големи възможни загуби, Израел трябва да атакува. Трябва да се каже още нещо – за разлика от случая с Ирак, данните за иранската ядрена програма идват едновременно от много, разнообразни и независими източници – от МАЯЕ до немското разузнаване.

Енергийни вълни

2009-09-15T16:02:00.000+03:00

Бойко Борисов и Георги Първанов си размениха остри думи. Поводът може да бъде само един – енергийните проекти с участието на Русия.

И на бистришките баби им е ясно, че Първанов атакува, за да предпази най-свидните си яйчица – договореностите с другаря Путин. По-трудно ни е да обясним какво точно се стреми да постигне Бойко Борисов.

Явно се оспорва смисъла и на петролопровода Бургас-Александропулис, и на АЕЦ „Белене”. Министърът на икономиката Трайков буквално заяви, че не вижда особен смисъл от изграждането и на двата проекта. В по-позитивна светлина се посочва само проектът „Южен поток”. Сега се правят оценки, сметки, проучвания. Борисов има време до края на ноември. След това трябва да докладва на Путин по кои проекти смята да работи и по кои – не.

Проблемът на Борисов е, че той се страхува от Путин. Както впрочем се страхува и всеки министър-председател на изток от Гринуич. Нещо повече, нашето поле за маневри постоянно се намалява от услужливи германски, италиански, а напоследък за съжаление и френски политици. Така за него става все по трудно хем да отстоява своите позиции, хем да не дразни прекалено руската мечка.

Бойко Борисов няма особен избор. Рано или късно той ще трябва да се произнесе по всеки от трите проекта. Отказът от участие във всеки от тези проекти ще има своите последици, точно както съгласието за участие. Борисов е в уникалната ситуация да може да вземе решение, което ще влияе на геополитическата обстановка на Балканите през следващите 20-30 години. Нещо повече, много малко са държавите в Европа с такова принципно значение за средносрочната руска стратегия за сдържане на Европейския съюз.

Така от действията на Бойко Борисов и неговото правителство зависи много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Едно трябва да му е ясно – реакция срещу него ще има, каквото и решение да вземе. Поне това е сигурно.

Предателство и тъй нататък

2009-08-25T10:57:00.001+03:00

Масово напускат директори и служители от ДАНС. Причината – несъгласие с новото ръководство в лицето на Цветелин Йовчев.

Преди време написахме: „който управлява ДАНС, ще управлява държавата”. Е, кой управлява държавата днес?

Номинално това е Бойко Борисов. Но ако четем ДАНС излиза, че това е по-скоро онзи кръг „Монтерей” плюс група други деятели, които са овладели силовите постове в държавата.

За Цветелин Йовчев нашият любимец Румен Петков каза: „той може да разчита на подкрепа и от моя страна, а убеден съм и от страна на бившите вътрешни министри.” Кои са тези министри – например Богомил Бонев, например самият Петков, например Виктор Михайлов – все свързани с изграждането на клептоктрацията у нас. Радушно подкрепиха кандидатурата му президентът Първанов и Иван Костов.

Изобщо Йовчев получава подкрепата на всички съмнителни лица, които имат пряко участие в създаването на политико-престъпния елит у нас. И веднага някой може да каже – да, но това е възможното, това е максимума на компромиса, който може да постигне Борисов.

Не е вярно. Ако би искал, Борисов може много да направи. Но не иска. Страх го е.

Така че в следващите месеци ще наблюдаваме един правосъден паноптикум. Зад завесата – контрабанда, убийства, предателства и тъй нататък.

„Монтерей” гостува на Външно

2009-08-19T11:42:00.000+03:00

Министър Румяна Желева е обсъдила приоритетите на новия екип в Министерството на външните работи на работна закуска с някои от бившите министри на външните работи през последните 20 години. Присъствали са Любен Гоцев, Бойко Димитров, Виктор Вълков, Стоян Сталев, Георги Пирински и Станислав Даскалов.

Любен Гоцев и Виктор Вълков са сред учредителите на кръга „Монтерей”. Имената им бяха посочени от покойния Георги Стоев като истинските босове на организираната престъпност у нас.

Преди по-малко от месец казахме по повод на тези лица:

„Около Борисов се наблюдават хора, които са свикнали да балансират между интересите на САЩ и Русия през периода на прехода. Те не разбират, че днес основният търговски и политически партньор на България са държавите от Европейския съюз. Любезно ги приканваме да се занимават със собствените си дела и да не се опитват да реализират несбъднатите си мечти чрез кабинета „Борисов”.”

Да, ама не. Дали по инициатива на Желева, или на самия Борисов, кръгът „Монтерей” си припомни славното си време във Външно, че дори даде съвети.

Нищо добро няма да произлезе от тази среща. Тя е направена, за да легитимира за пореден път една шайка разбойници. Впрочем те съвсем нямат ноу-хау за предизвикателствата, които очакват кабинета „Борисов” във външната политика. Но че ще вредят на България докато са живи, е вече много ясно.

Русия отново вдига мерник на Украйна

2009-08-14T11:51:00.000+03:00

Повече от ясно е, че Русия няма да прекрати опитите си да контролира политически, икономически и военно Украйна. Последните ходове на руския президент Медведев обаче ни карат да се замислим.

Пропагандата на Медведев на фона на Черно море е класика. „Братски народи”, „дружба” - и изобщо всички думи, които бяхме позабравили след 1989 г. По-важното е, че по най-различни неофициални канали Русия индикира желанието си да дестабилизира Украйна, да повлияе на резултата от изборите и в крайна сметка да си осигури така лелеяния контрол върху буфера с НАТО.

Могат да се появят проблеми поне в две посоки. Първо, Русия може да се разочарова от резултат от своите усилия ако новият украински парламент не отразява идеите на руснаците. Второ, самата Украйна може да предизвика Русия ако реши, че намесата във вътрешните работи е станала нетърпима.

Всичко това може да доведе до нагнетяване на напрежението и дори до военен конфликт. В случай, че това стане, не е невъзможно Украйна да бъде разделена по етнически признак.

Ние сме изключително притеснени от неадекватните разсъждения на руските стратези. Вместо да обърнат поглед към задния си двор в Кавказ, те вече бленуват за нова военна авантюра, с която да закрепят вътрешнополитическата ситуация. Вместо да разберат, че руската идентичност е под угроза от войнствения ислямизъм, те наливат ресурси в иранската ядрена програма. Вместо да се погрижат за разпадащата се руска инфраструктура, те планират безсмислено скъпи проекти за пренос на петрол и газ.

Липсата на адекватност е систематична заплаха за Русия, за съседните на Русия държави и за мира в Европа. Радикализацията и автократизацията, които провежда Путин, ще навредят на световния геополитически ред. Всъщност ние не се страхуваме толкова от Путин; страхуваме се по-скоро от онези, които ще дойдат, когато режимът му колабира.

Иран: игра с огъня

2009-08-04T10:41:00.000+03:00

Иран все още не е излязъл напълно от кризата след президентските избори. Въпреки това иранският президент Махмуд Ахмадинеджад ще положи клетва за още един мандат. И първото му послание е, че ще се разправи с опозицията в страната.

Въпреки че симпатизираме на движението за реформи в Иран, не това ни притеснява. Проблемът е само един – иранската ядрена програма.

В момента от Вашингтон до Рияд и от Пекин до Брюксел всички се чудят докъде ще стигне Иран в желанието си да придобие боеспособно ядрено оръжие. Въпросът е парадигмален. Ако Техеран успее, ще пренареди цялата система за сигурност в Близкия Изток. Никой не иска това, освен може би Русия по линията на някаква перверзна краткосрочна логика.

Но как да бъде спряна ядрената програма на Иран? Тук мненията се разделят. Има три групи инструменти: политически натиск, санкции и военна операция.

САЩ все още вярват, че е възможно да се постигне напредък чрез двустранни и многостранни преговори. Като втора опция те готвят налагането на търговски санкции след септември тази година. За Русия и в някаква степен за Китай налагането на санкции е по-скоро неприемливо.

Израел и Саудитска Арабия са на друго мнение. Може би за пръв път в своята история двете държави имат общ стратегически интерес – да не допуснат Иран на ядрената сцена. Не е тайна, че Израел е напълно готов да извърши военна операция срещу обекти в Иран. Не е тайна също така, че Рияд обмисля свои ходове (но не от военен характер), за да обезкърви иранския стратегически потенциал.

В същото време военна операция срещу Иран би донесла много нови рискове в един вече твърде нестабилен регион (Иран граничи с Ирак, Афганистан и Пакистан).

Трудно е да се дават съвети в една подобна ситуация. Някои казват, че единственият разумен ход е налагането на икономически санкции. Военната операция по въздуха така или иначе само ще забави, но няма да спре Иран. Обаче има известен риск Иран да се капсулира по примера на Северна Корея. Ако започне военна операция, тя пък може само да радикализира мюсюлманите в региона.

Според нас когато се вземат оперативни решения във Вашингтон не бива да се забравя, че добра или лоша, Иран е държава. Колапса на държавата Иран може да се окаже много по-голяма заплаха от чисто теоретичното ядрено нападение на Иран срещу Израел. Ако се възприеме тази логика обаче, е необходимо САЩ да гарантира унищожаването на Иран при първия ОПИТ за използване на ядрено оръжие от тази държава срещу нейните съседи или трети страни.

Една такава безусловна и неотменима ядрена гаранция за Израел и Саудитска Арабия ще означава и още нещо – че САЩ не приемат контразаплахи от Русия по отношение на ПРО в Европа. Ако сме тръгнали да защитаваме цивилизацията от ислямисти с ядрено оръжие, не можем да правим компромиси заради параноята на Путин. Новата парадигма за сигурност трябва ясно да очертае кръга от държави, които са недосегаеми за военно нападение от трети държави така, че да включи към държавите от НАТО и Израел, и Саудитска Арабия.

Това ще обезсмисли цялата стратегия на Техеран.

Политика на смесване

2009-07-24T15:52:00.000+03:00

Бойко Борисов подреди новия кабинет и го представи на президента Първанов. Какво можем да кажем, ако четем между редовете на състава на кабинета?

Борисов очевидно се стреми към политика на смесването. Той смесва легитимни непартйни имена (Симеон Дянков, Росен Плевнелиев) с легитимни партийни (Цветан Цветанов, Румяна Желева, Йорданка Фандъкова). После добавя щипка неизвестни непартийни като Трайчо Трайков (на когото е поверено мегаминистерството на икономиката и енергетиката). Привнесени са хора с разнообразна политическа окраска (Николай Младенов, Божидар Димитров) и сложно минало (Вежди Рашидов). Особен случай е назначението за министър на правосъдието (Маргарита Попова), където може би се е намесил сам президентът Първанов.

Тази политика на смесването цели няколко неща. Първо, така Борисов ангажира широко представителство на интереси в кабинета. Второ, става възможно вътрешното балансиране, което да му позволи във всеки момент да отстрани непослушните. Трето, чрез легитимните лица в кабинета могат да се прикрият действията на нелегитимните.

Този подход вече сме го виждали. Това беше подходът за съставяне на правителство на Симеон Сакскобурготски през 2001 г. Кое е различното обаче днес?

Различното е, че слоят от компетентни, качествени кадри при Борисов е много тънък. Той е концентриран основно в икономиката и донякъде в МВР (но там има механично смесване на големи професионалисти и големи разбойници).

Дори и да приемем, че Борисов има воля за реформи, ще му е много трудно да ги извърши, просто защото няма да има подходящи хора за това. Проблемът му е още, че за разлика от Сакскобурготски и Станишев, той няма особен ресурс от време. Българската икономика вече не се развива бурно и всяко едно лошо управленско решение ще се усеща болезнено от хората.

С други думи стратегическият хоризонт на кабинета „Борисов” е много тесен. И тук е неговото истинско предизвикателство. Ако отдели повече време и усилия на бизнес проектите на своите покровители, Борисов ще загуби играта. Ако пък концентрира усилията си за реформи и борба с корупцията, ще влезе в учебниците.

Има и още нещо. Около Борисов се наблюдават хора, които са свикнали да балансират между интересите на САЩ и Русия през периода на прехода. Те не разбират, че днес основният търговски и политически партньор на България са държавите от Европейския съюз. Любезно ги приканваме да се занимават със собствените си дела и да не се опитват да реализират несбъднатите си мечти чрез кабинета „Борисов”. Тяхното влияние би било точно толкова пагубно, колкото беше и влиянието на Ахмед Доган, но на друго ниво.

Впрочем хубавото е, че 20 години преход са създали чудесна матрица, по която бързо да се прецени накъде отива новото управление. Само след 6 месеца ще можем да бъдем много по-категорични за истинското лице на кабинета „Борисов”.

Скок в тъмното

2009-07-08T11:27:00.000+03:00

Българските гласоподаватели се събудиха от зимния си сън, вероятно постреснати от реториката на Доган.

Сега играта е ясна – Бойко Борисов ще става премиер. Реди се кабинет, правят се първи заявки за ревизия на дейността на тройната коалиция. Водят се преговори с евентуалните партньори – Синята коалиция и РЗС.

Въпреки, че може би е най-добрия вариант за България, управлението на Борисов ни притеснява. Ние много добре помним съдружието му с Чавдар Чернев; дружбата с Маджо; ролята му около предаването на властта от Костов на Сакскобурготски.

Борисов се развива, това е очевидно. Но е трудно да повярваме, че на тази възраст той ще изостави методите си, които е заимствал от книгите на Марио Пузо. Разбира се, сега около него се наблюдават немалко експерти; но те нямат съществен опит в българската държавна администрация.

И още нещо. Борисов трябва да разбере, че когато си министър-председател не решаваш проблеми, като изпращаш наказателни бригади. Само ги създаваш. Управлението на една държава винаги и навсякъде се дължи на легитимиращи фактори и той трябва добре да разбере кои са легитимиращите фактори за едно стабилно управление в България.

Поведението на президента Първанов в тази ситуация е умилително. Той все още се напъва да играе някаква посредническа роля, без да разбира, че самите правила на играта са се променили.

Ахмед Доган съвсем не се е отказал от участие във властта. По-скоро е интересно дали и в кой момент ще го изоставят собствените му преторианци. Между тях има немалко калени в битки, безскрупулни крадци, които няма да се уплашат лесно.

Не на последно място – овладяването на икономическата криза не е свързано само с управление на публичните финанси. Много е важно да се управляват очакванията на хората. В момента (както си му е редът) те имат свръхочаквания към ГЕРБ. Тези свръхочаквания ще бъдат сериозен източник на политическа нестабилност в случай, че се реализира криза в пропорциите, които ние очакваме.

Нека пожелаем на г-н Борисов късмет и умереност – той има нужда и от двете.

Какъв е залогът на предстоящите избори?

2009-07-03T14:07:00.000+03:00

В неделя българите ще гласуват за избор на народни представители. Кампанията е към края си и вече можем да мислим за периода след изборите - когато ще трябва да се състави новото правителство.

Какъв обаче е истинският залог на тези избори?

Ни повече, ни по-малко - България.

Държавата (отново) върви към фалит. Това не е очевидно. Повечето българи са убедени, че всичко е наред. Но не е. И Орешарски, и Искров лъжат. Крепят положението, само и само да минат изборите.

В случай, че на БСП и ДПС се позволи да участват в следващото управление, те ще се опитат (безуспешно) да замитат следи и да отлагат допълнително настъпването на кризата.

Единственият начин да спасим публичните финанси е дясноцентристко управление. Ако Борисов не си поеме кръста и се заиграе със Станишев и Доган (дори и без формално участие на ДПС - например през Лидер), ще настъпи крах.

За тях не е проблем в България да има криза. Те няма да пострадат особено (или поне така им се струва към момента).

Но знаейки нещо за българите като манталитет ни се струва, че издърпването на моркова сега ще породи много остра реакция "в широки слоеве на населението".

Недоволството може би за първи път няма да е идеологически мотивирано, което значи, че може да избие във всякакви посоки - бунтове, саморазправа, прояви на екстремизъм. Не е изключено да се породи най-накрая истинско етническо напрежение (Доган си мисли, че може да го контролира, но бърка).

Изобщо забавянето на болката само ще я направи по-голяма.

Впрочем на президента препоръчваме да стои далече от народната любов, тъй както прави до момента. А на Доган и Станишев - да отидат за риба, защото веднъж се живее; някои грешки са непоправими.

И като пожелание - нека поне този път разумът да победи алчността!

Безсмислени схеми

2009-06-09T11:13:00.002+03:00

Приключиха изборите за Европейски парламент. Резултатите са ясни. Няма един-единствен победител.

Бойко Борисов на практика загуби тези избори, защото не успя да реализира потенциала на ГЕРБ. Кампанията на генерала беше слаба; на моменти твърде много личеше страха му от управляващите.

Сергей Станишев разбра, че биологичните процеси вече маргинализират БСП. Само 30% от електората на БСП идва от хора на възраст под 50 г.

Ахмед Доган по-скоро спечели в изборите за Европейски парламент, доколкото успя да разшири прякото си влияние чрез още две партии – НДСВ и Лидер. Отделно от това му остават скритите резерви в БСП. Впрочем няма как да не е забелязал, че тайничко малка група избиратели на ДПС са гласували протестно за ГЕРБ.

Синята коалиция успя да спечели от съдебните неразбории около регистрацията, но нямаше никакви послания и не успя да привлече вниманието на по-широк кръг избиратели.

Яне Янев изигра ролята си на лека жена, сега е време да го отстранят от хранилката на властта.

Всичко това, както е казал пророкът, е суета. Нито Борисов, нито Станишев, още по-малко пък Доган, имат някакъв план за изход от икономическата криза. Впрочем мотивацията на БСП и ДПС за участие във властта е толкова силна, че те най-вероятно се надяват на някакво икономическо чудо, което да ни спаси от ефектите на кризата. Пълната им мобилизация за изборите, както и последните кражби в особено големи размери, само наливат масло в огъня.

На есен, със или без нова коалиция, България ще се окаже в много по-тежка икономическа и бюджетна ситуация. Никой от посочените „големи” политици няма потенциал, за да се справи с икономическите и социалните проблеми в резултат на кризата. Те могат единствено да се опитват да купуват мълчание, но ще имат все по-малко пари за това.

Следващите месеци ще са месеци на нестабилност,безработица, дупки в бюджета и растящ натиск върху лева.

Как да обясним на Доган и Станишев, че схемите им са безсмислени, защото 50% от нищо пак е нищо??? Не можем, нямаме общ език и общи понятия. Те няма да се посвенят да оставят българите да гладуват, ако за тях има яхти.

Може и да няма яхти.

Доган си призна. Спрете го!

2009-05-18T13:54:00.005+03:00

Ахмед Доган каза онзи ден:

„Като че ли който поиска да стане политик, започва кампания анти-Доган. Като че ли всички са против нас. Против мен. На тях искам да кажа, че мишката и плъхът се борят помежду си, но не може мишка и плъх да се борят с тигри и лъвове! Всеки трябва да се бори със себеподобните си! Аз нямам намерение да живея на друго място. Ние нямаме намерение да живеем на друго място! На когото не му харесва, да отиде да живее където поиска.”

С това си изявление Доган ни казва няколко неща:

1. Че тотално си е повярвал.
2. Че задачата да се отслаби България според него е в голяма степен изпълнена.
3. Че винаги сме били прави, обявявайки го за поне троен агент.
4. Че идва времето на следващия етап – гонене на българите от България.

Ако оставите този човек да управлява България, скоро ще имате нов политически център на исляма на Балканите. Неговото ноу-хау лесно може да се приложи и на други места – по-лесно, отколкото можете да си представите.

Спрете го! Или си понесете последствията.

Клептокрация в действие

2009-05-01T16:13:00.000+03:00

Някои читатели ни питат – защо не коментирате случващото се в България???

Ами какво да му коментираме? Стъпка по стъпка обясняваме вече повече от две години накъде отива България.

Всички ние наблюдаваме разпада на една държава, която придобива все повече черти на клептоктрация (сиреч: управление на крадците).

Клептокрация има главно в Африка и някои латиноамерикански и азиатски държави.

Клептокрациите унищожават икономическото развитие и причиняват обедняване на населението.

Липсата на силни институции позволява управляващите да използват политически стратегии, които неутрализират опозицията срещу техния режим.

От друга страна, спирането на еврофондовете и влошаването на икономическото положение ще затруднят управляващите, защото ще намалят възможностите им да купуват лоялност.

Следователно, управляващите все повече ще се фокусират върху репресивни инструменти за контрол на населението.

Усещане за безсилие

2009-03-25T12:10:00.002+02:00

Стана немислимото – Сергей Станишев и Бойко Борисов се „сблъскаха” в пряк дебат по БНТ. Тяхната изява е много показателна за чувството на безсилие и страх у политическата класа в България.

За какво става дума? В момента в България всички политически партии имат само една мисъл в главата си – как да се окажат на борда на властта след изборите. Дотук нищо ненормално – партиите се създават именно, за да се борят за властта. Разликата е, че в момента в България властта е инструмент за защита на корупцията и организираната престъпност. Един политик е ценен, ако може да разпъне чадър, а може да разпъне чадър само ако е във властта.

Оттук стремежа на Станишев да ограничава чрез бюджета ефекта на финансовата криза. Оттук борбата за боклука. Оттук коалицията между ДСБ и СДС. Оттук и преговорите между ДПС и НДСВ ако щете.

Проблемът на целия партиен елит, и най-вече на Станишев и Борисов е, че те нямат решения за справяне с кризата. Те – и особено Станишев, много добре усещат политическия натиск на съкратените, на първите фалирали компании, на спрелия пазар на недвижимите имоти.

Дебатът между Станишев и Борисов е ПР акция без никакво сериозно политическо значение. Тя само потвърждава нашето убеждение, че когато ни залее финансовото цунами, нашите политици ще гледат с пръст в уста.

Мръсната битка започна

2009-03-16T12:38:00.002+02:00

Преди доста време прогнозирахме, че на тези избори „ще видите всичко – компромати, изнудвания, платени медии, купуване на гласове, насилие”.

Е, предизборната кампания е в ход. Ирена Кръстева завладява медия след медия. Компроматите от ден на ден стават все повече. И все пак има един скандал, който най-добре илюстрира ситуацията.

Боклукът на София се оказа последен рубеж за БСП и ГЕРБ. Около боклука се завъртя минисериал, в който участват всички софиянци. Весело прескачат торбички, тъпчат торби с боклук в препълнените кофи и псуват.

На този фон се води война на думи основно между Сергей Станишев и Бойко Борисов. Приглася хор от общински съветници, експерти и журналисти. Драмата се разгорещява. Зад кадър дебне Вълка.

Какви изводи можем да правим от всичко, което се случва? Борбата е за всеки глас. БСП знаят, че боклукът на София е златна мина за тяхната предизборна кампания. Чрез боклука БСП успяват да сторят доскоро немислимото – да уязвят Бойко Борисов и ГЕРБ като некомпетентни, а може би и корумпирани.

Разбира се, в един по-добър свят Борисов нямаше да се прави на луд и да твърди, че със сделката на „Новера” е изгонил Вълка от сметосъбирането. Нямаше да проточва до последния възможен момент конкурсите за чистене на пет района на София, за да се окаже, че едно обжалване застрашава чистотата и здравето на софиянци.

Така или иначе кризата с боклука е факт и БСП ще я експлоатира до последно. Ние очакваме дори активни действия на червените, за да попречат на решаването на проблема. Станишев се надява в дима от запаления боклук да не се забелязва абсолютната му неспособност да управлява държавата. От всичко това големия печеливш може да се окаже парадоксално Доган, ако в София се обяви извънредно положение (емел етем* сигурно е приготвила един скромен бюджет за спешни действия).

Кризата с боклука ще има и второ, и трето действие – тя не е спирала вече близо пет години. Чрез боклука се води борба за власт. В тази борба на гражданите им е отредена ролята на статисти – които прескачат боклуците и дишат прашния, задимен въздух.

От гражданите зависи дали ще си потърсят нова роля.

Тристранната коалиция обезкървява България, за да печели избори

2009-02-25T09:51:00.004+02:00

Днес сме наистина поразени от новината, че Петър Димитров е решил "Топлофикация - София" да преизчисли януарските сметки по цената от декември, преди поскъпването на топлинната енергия. Разликата щяла да бъде приспадната от февруарските и мартенските сметки на абонатите.

Абсурд! Простотия! Комунизъм!

Само така можем да определим това идиотско действие на Димитров. След като явно Румен Овчаров се е притеснил от атаката (сама по себе си глупава) на Бойко Борисов срещу януарските сметки, е решил чрез марионетката си да покаже на ГЕРБ „как се прави социална политика”.

Да де, но никаква социална политика не е това. Това е антипазарно определяне със задна дата на цени. Това е изземване на правомощията на държавен орган (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране). Това е зловещ и скъп популизъм. Това е още едно доказателство как БСП и ДПС с мълчаливото съгласие на НДСВ са готови да изхарчат всички пари на данъкоплатците, за да задържат положението до изборите. Те вече го доказаха с приетия държавен бюджет, който е разчетен да издържи до средата на годината.

Е какво повече да кажем? Отдавна предупреждаваме, че тъпоумният социализъм никога не е напускал главите на тези хора. Без да сме пророци можем да пророкуваме – с тези и подобни действия тристранната коалиция разрушава доверието в пазара, което ще доведе до срив на икономиката.

Имаме и аргументи.

Първо, все още не е излязла на бял свят ликвидната криза на банките. Когато това стане, можете да сте сигурни, че от БСП или ДПС ще излезе някоя подобна идиотска идея за „защита на единственото жилище”, „мораториум върху публичната продан на ипотекирани жилища” или нещо подобно. Съвсем не е невъзможно да се предложи девалвация на лева с гаранции за индексиране на пенсиите и социалните помощи (по този начин ще бъдат обслужени и обръчите от фирми, които се задъхват от взетите кредити).

Второ, дори и да забравим ликвидната криза, в момента БСП и ДПС обезкървяват България чрез асиметричните си стимули за най-бедните, обръчите от фирми и олигарсите. Какъв е портрета на жертвата – работодател в малка община, който няма достъп до инфраструктура, до схеми с обществени поръчки, изобщо до партийна благословия; на който няма кой да му плати парното (защото няма парно); няма кой да му даде изгоден кредит от Българската банка за развитие. Той е обречен.

Потъне ли малкия работодател (до 50 работни места), потъва държавата, защото там работят над половината заети лица. Точно тези предприятия са най-изложени на финансов риск, както и на ефекта от надценения лев когато осъществяват износ на своята продукция. Тях не ги засягат внушителните инфраструктури планове на Станишев. Обръщаме внимание на малките общини, защото там съкратените работници често нямат избор – просто няма други възможности за работа на това място.

В период на криза обаче и миграцията към големите градове няма да реши проблема, защото там също се съкращават работни места. След като веднъж се завърти колелото, то трудно спира – намаляват доходите на потребителите, намалява потреблението, намаляват продажбите, което води до нови съкращения и ново намаляване на доходите...

Още по-тревожно е, че дори и да се измъкнем от мъртвата хватка на БСП и ДПС, много трудно ще стартираме процеса на възстановяване, просто защото цяла Западна Европа – основния чуждестранен инвеститор у нас, е обхваната от рецесия. Така може да се окаже, че дори и с кадърно следващо управление (което е малко вероятно), ще ни трябват 4-5 години до възстановяване на икономическата активност до нивата от 2007 г.

За пореден път се убеждаваме, че Станишев и Доган са готови да минат през трупове, за да останат на власт. Нашите трупове.

Кой е Камен Ситнилски и на кого помага?

2009-02-18T12:53:00.002+02:00

В медиите излязоха инициали на прокурор от ВКП, който бил предупредил Мария Мургина за акция на ДАНС срещу нея. Инициалите са К.С. Борис Велчев скочи да защитава Камен Ситнилски (без никой да го пита) и твърди две неща: че акция не е имало, и че Ситнилски пречи на някого. Хайде да поразсъждаваме по двата въпроса.

Имало ли е акция срещу Мургина? Не знаем; знаем само, че е била разследвана. Тоест, дори и да не е имало активно мероприятие, е напълно възможно НЯКОЙ прокурор да предупреди Мургина, че срещу нея има разследване.

На кого пречи Ситнилски? Ние бихме преформулирали въпроса така – а на кого помага?

В началото на демократичните промени Ситнилски беше прокурор последиците от аварията в Чернобил, както и за корупцията в ЦК на БКП и раздаването на апартаменти. След като Татарчев го уволни, е помагал е на Цветелин Кънчев (осъденият лидер на Евророма), например. Като адвокат. После е помагал на Филчев, който го и покани през 2004 г. отново в прокуратурата.

Сега помага на главния прокурор по най-важните дела – за дейността на Никола Филчев и забавянето на дела (!?!), Белнейски, Илия Илиев, Румен Петков, използването на СРС, Челопечене... А, да не забравим – Ситнилски координира специалното звено за борба с измами от еврофондовете.

Малко ако се вгледате ще забележите категоричната връзка между част от тези дела и политическия чадър, който предоставя Георги Първанов на своите сподвижници. Впрочем нека не забравяме – именно Първанов промотира Велчев за главен прокурор и договори поста му с лобитата във ВСС.

Изобщо не ни изненадва факта, че името на Ситнилски изскочи от скандала с Мургина. Та кой друг би могъл да защити едно президентско протеже от друго президентско протеже???

И още нещо. Трите деца на Ситнилски са юристи. Големият му син е в НСБОП, по-малкият е юрисконсулт на Агенция „Митници", а щерката е в правния отдел на МВР. Какво по-хубаво?

Мургина го отнесе заради Първанов

2009-02-13T16:49:00.003+02:00

Мария Мургина, изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП), подала оставка. ДАНС я разследвали от няколко месеца за участие в схема за източване на ДДС. направили й активно мероприятие, но висш прокурор от ВКП я предупредил за операцията и тя избегнала ареста.

Дотук добре. Борим се с корупцията и на най-високо ниво. Ако се вгледаме в детайлите обаче става грозно.

Срещу Мургина има сигнали още от 2006 г. Тогавашният заместник-министър на финансите Георги Кадиев я е предлагал за уволнение на Пламен Орешарски. Но Орешарски бил твърде зает да защитава интересите на Васил Божков – Черепа и не му обърнал внимание. Не обърнал внимание и на сигналите, че синът на Мургина - Мартин Мургин, има фирма, която дава данъчни консултации и извършва счетоводни и одиторски дейности. И Станишев, и Орешарски са получавали много сигнали за натиск, упражняван от Мургина върху териториални данъчни директори.

По това време Мургина е живяла (и все още живее) с лице, разследвано за източване на ДДС. Но това никого не е притеснило.

Отстраняването й от поста заслужава похвала, но защо става години след като е било ясно, че тази жена най-вероятно участва в престъпления? Едва в последните месеци, след като се появи пропаст в отношенията между Георги Първанов и Сергей Станишев, ДАНС са се сетили да разследват Мургина. Това е причината.

Борбата между премиер и президент преминава в нова фаза, в която ще бъдат жертвани нови фигури. Президентът ще се опитва всячески да сложи ръка върху ДАНС, защото, макар и късно, осъзнава, че е на път да изгуби играта.

Станишев има само една задача – да задържи властта до редовни избори, за да не позволи на престъпния синдикат около Първанов да овладее структурите за сигурност. Първанов пък няма друг избор, освен да се опитва да дестабилизира обстановката в максимална степен и да състави служебно правителство. Възможно е Първанов да изнудва Ахмед Доган за това.

Без да забравяме и един факт от позорното управление на Станишев сме длъжни да го кажем – служебно правителство на Първанов ще доведе до хаос и допълнителен срив на държавността у нас.

Борисов получи просветление?

2009-02-06T10:54:00.001+02:00

Слушаме и не вярваме на очите си – Бойко Борисов прави анализ на обществените разделения и посочва пенсионерите като проблемна група. Да не е получил просветление? Не знаем.

Знаем, че с това си изказване Борисов цели нещо, което ни убягваше досега в неговата стратегия – тотално скъсване с електората на БСП. Неговите думи за глупостта на пенсионерите, колкото и да са верни, ще доведат до сериозно противопоставяне на основната група гласоподаватели в БСП за коалиция с ГЕРБ.

Вторият въпрос е по-сложен – противоречи ли това на нашите съмнения, че Борисов се готви да управлява с БСП? Ни най-малко. Той знае, че за да остане на власт, БСП е готова на всякакви компромиси. Така че в крайна сметка беловласите социалисти ще преглътнат обидата.

Борисов се цели в десния и центристки електорат, който засега не гласува. Той знае, че много избиратели не се идентифицират с десните партии, но определено не харесват и ГЕРБ. С тази своя рязка маневра Борисов се стреми да ги привлече на своя страна, казвайки на висок глас неща, които нито един десен политик, нито дори Волен Сидеров, не е посмял да каже.

Изказването на Борисов би могло да означава и някакъв поне временен разрив с президента, освен ако не е консултирано с него. По липсата на реакция от Първанов ще разберем дали това е така.

Иначе ние отдавна казахме:

„Кръгът се затваря. На пенсионерите и социално слабите не им пука колко корупция има в държавата. Те се интересуват само от това държавата да ги храни. Понеже са силно мотивирани да участват в избори, те си избират политици, които според тях им гарантират социалните плащания.

Икономически заетото малцинство от българите не е представено политически. То произвежда БВП, но никой не се съобразява с него.

Оттук всички ефекти на българската действителност – бруталната корупция (защото това е единственият начин да „успееш” бързо и рязко), афинитет към символите на статуса (яхтата на Доган е същото, както джипа на наркотрафиканта – доказателство за изключителна значимост сред общата бедност), липса на визия за икономическо развитие (то не е важно за зависимите от държавата; за корумпираните и политиците „нормалния” бизнес е досаден и неразбираем).”

Октоподът отвръща на удара

2009-01-15T09:32:00.002+02:00

На 14 януари 2009 г. в София с кръв беше скрепен договора между БСП и ГЕРБ за следващото управление на страната.

Очевидно и Станишев, и Борисов са стигнали до извода, че независими граждански протести са опасни за тяхното бъдещо сътрудничество. Дори и Бойко Борисов да не е използвал контактите си в подземния свят, за да осигури провокатори – каквито сведения се появиха, достатъчен сигнал е издаването на заповед за забрана на протеста СЛЕД като хората вече са на площада.

За нас това посочва и успешното посредничество на президента Първанов, който отдавна заговорничи с Бойко Борисов за властта. Което от своя страна значи, че процесът на путинизация продължава да върви с пълна сила.

Борисов премина Рубикон и ясно показа, че е на страната на октопода.

Изводи от кризата с газа

2009-01-13T09:58:00.002+02:00

Днес се очаква най-накрая да потече руския газ по тръбите в Украйна, и до няколко дни да достигне българските потребители. Вече можем да направим изводи за непосредствените последици от кризата, както и за някои по-дългосрочни ефекти.

Краткосрочни последици:

Загуби за десетки или стотици милиони евро за българската икономика, както и за икономиките на редица европейски страни;
Опасност от нови спирания на газа от Русия през зимните месеци под някакъв предлог;
Разногласия в Европейския съюз за значението на кризата и начините за нейното преодоляване (особено по отношение на идеите на Словакия и България за пускане на спрени ядрени реактори).

В дългосрочен план:

Ще бъдат предприети редица мерки за намаляване на зависимостта от руския газ (подобряване на взаимната свързаност, нови газопроводи, LNG терминали, инвестиции в биогорива); някои държави членки (като България) ще останат в много голяма степен обвързани с руската енергийна политика;
В ЕС ще бъдат очертани ясно линиите на разделение между трите големи – Германия, Италия и Франция от една страна, и държавите от Източна Европа, Великобритания и Холандия от друга. Разделението ще бъде по повод на политиката на ЕС към Русия и към Украйна. Това разделение ще бъде пренесено и в НАТО;
САЩ ще положат значителни усилия за ограничаване на стратегическия потенциал на Русия във военната област, включително чрез възобновяване на инициативи за ПРО и ПВО системи (и в космоса);
Вътрешнополитическото напрежение в Украйна ще нарасне значително поради руските мероприятия и инициативите на ЕС и НАТО;
Възможно е, макар и по-малко вероятно, Русия да извърши широкомащабна военна операция или спрямо Украйна, или спрямо Молдова, провокирана от недоволство от значителното влошаване на икономическата обстановка и от необходимостта да се отвлече вниманието на руската общественост от проблемите; нова военна операция срещу Грузия би довела до военен конфликт между САЩ и Русия (не сме сигурни дали това се разбира добре в Кремъл);
Русия ще става все по-авторитарна държава.

Да благодарим на другаря Овчаров за студа!

2009-01-07T13:06:00.002+02:00

Има един жив български политик, който е навредил повече на българския стратегически интерес, отколкото всеки друг. Той не е Ахмед Доган, нито Жан Виденов. Говорим за Румен Овчаров.

Това отвратително човече продаде българските национални интереси в областта на енергетиката. Достоен заместник на покойния Андрей Карлович Луканов, Овчаров последователно защити всички руски проекти за поставяне на България в тотална енергийна зависимост.

Днес берем плодовете на последователната вредителска политика на Румен Овчаров. Именно на него следва да благодарим за най-високите цени за природния газ за бизнеса в целия Европейски съюз, за липсата на второ хранилище за природен газ, както и за липсата на терминал за втечнен газ.

За услугите си към Русия, очевидно, Румен Овчаров е получил пари. Искрено му пожелаваме да се задави с тях, защото сега заради него българските граждани стоят на студено, а българският бизнес губи стотици милиони всеки ден – и това в епицентъра на световна икономическа криза!!!

Тук ще ни опонират, че в сегашната ситуация дори и от неуважавания Овчаров нищо не зависи. Да, не зависи, защото с негова помощ сме тотално зависими от Русия.

За негово нещастие това, което е извършил, е известно на твърде много заинтересовани страни с твърде разнопосочни интереси. А неговите покровители в Кремъл от ден на ден стават все по-непопулярни. Още по-досадното е, че както стана ясно в случая с Брендо, дори и швейцарската банкова тайна започва да се пропуква.

Крайно време е съответните служби да направят каквото е необходимо, за да получи овчаров някакво възмездие за извършеното.

Що се отнася до ситуацията в Европейския съюз, то е крайно време там си спомнят, че един съюз е толкова силен, колкото е силен най-слабия му член, и да ни обърнат повече внимание. Както и да си отговорят на въпроса това съюз ли е изобщо и за какво е този съюз. Защото ако ще клякаме пред параноичния Путин всеки път, когато той е с разклатени позиции у дома, по-добре да го затваряме този съюз.

Най-важното от 2008 г. и какво да очакваме през 2009 г.

2009-01-06T15:51:00.002+02:00

Най-важното през изминалата 2008 г. :

В България

1. Голямото неслучващо се – въпреки всички сътресения, тристранната коалиция продължи грабителското си управление.
2. Гафовете на властта – горяха влакове, избухваха складове. Не последваха нито оставки, нито извинения дори.
3. Скъсването на отношенията с Европа – Станишев и Първанов обърнаха гръб на Европейския съюз, след като бяха спрени стотици милиони евро от европейските фондове. Набедиха Европейската комисия за черна овца, от Брюксел направо заговориха за политическия чадър над корупцията и мафията. Първанов се утешаваше с лов на редки животни.
4. Самоубийствата и убийствата – Ахмед Емин (”мъжка секретарка” по думите на Ахмед Доган), проф. Стойчо Раданов (направил експертизата на телата по делото Белнейски), редица представители на подземния свят. Проблемите продължиха да се решават на принципа „няма човек – няма проблем”.
5. Дискредитацията на ДПС – колкото и да не му се вярва на Доган, ДПС е бита карта и никой няма да иска да управлява с него.

По света

1. Избирането на Барак Обама за президент на САЩ – струва ни се, че все още се подценява значимостта на този избор. САЩ са и в близко бъдеще ще останат едноличен световен лидер, и ролята на президента е достатъчно важна, особено в трудни времена.
2. Световната финансова криза – тя се оказа много по-голяма, отколкото някой е предполагал. Засегна всички икономики в различна степен.
3. Цените на петрола и храните – големите колебания в тези цени показват, че световната икономика не е в устойчиво равновесие. В дългосрочен план все по-често тези цени ще се преценяват и през призмата на националната сигурност.
4. Косово и Грузия – тези два конфликта са скачени съдове, причината е ясна – Русия все така лелее за „достойно място” на международната сцена. Засега успява главно да се дискредитира и да изяжда ресурсите си.
5. Ирак, Афганистан и Пакистан – тези три държави държат будни всички геополитически стратези. Макар и много бавно, Ирак показва признаци на стабилизация. Точно обратното се случва в Афганистан и Пакистан.

Какво да очакваме през 2009 г.:

В България

1. Парламентарни избори и избори за Европейски парламент – най-недемократичните през последните 15 години. Ще видите всичко – компромати, изнудвания, платени медии, купуване на гласове, насилие.
2. Бъдещото управление – никой не е в състояние да го предвиди. Най-вероятен е конфузен съюз между ГЕРБ и БСП, колкото и странно да ви звучи (всъщност никак не е странно).
3. Продължаваща деевропеизация – в момента в България няма политически субект, който да озапти организираната престъпност, партийните обръчи и корумпираната съдебна власт. Логично, Европа ще ни постави в карантина.
4. Последици от икономическата криза – за България предвиждаме огромен натиск върху бюджета и рязък спад на икономическата активност. Много бизнеси ще фалират, но това няма да се отрази в голяма степен на безработицата, защото и без това страдаме от дефицит на трудова сила. Доходите обаче реално ще намалеят.
5. Протести – предвиждахме ги за 2008 г., но те ще бъдат много по-вероятни през пролетта на 2009 г.

По света

1. Икономическа криза – най-лошата рецесия от поне 50 години ще се отрази изключително негативно на световната икономика. Ниско конкурентните държави със слаби съпротивителни сили (като България) ще бъдат най-застрашени. Загрижени сме и за финансовата стабилност на правителството на САЩ, защото там бюджетните дефицити и външния дълг са наистина огромни, а новите програми за насърчаване на икономиката наливат масло в огъня.
2. Афганистан – това е мястото, където ще се решава съдбата на НАТО. Ако алиансът не успее да наложи стабилен контрол, ще се дискредитира.
3. Китай – много е важно как Китай ще преодолее финансовата криза и доколко ще се появи вътрешнополитическа нестабилност.
4. Русия – в момента Путин има нужда от широкомащабен военен конфликт, за да се задържи на власт (парите от нефта не стигат). Става все по-непредсказуем и маниакален, което е притеснително.
5. Глобалното затопляне – през есента на 2009 г. трябва да се реши дали и как ще бъде въведено продължение към протокола от Киото за ограничаване на емисиите парникови газове. От това дали и какво споразумение ще има, зависи бъдещето на планетата.

Подаръци ще има за всички от сърце

2008-12-19T10:36:00.003+02:00

Бързо, по стахановски Народното събрание прие държавния бюджет за 2009 г. На други места можете да прочетете сериозни икономически анализи по темата. Нашето убеждение е, че този бюджет е глупаво оптимистичен, несправедлив и популистки.

Бюджетът е глупаво оптимистичен, защото заложеният икономически ръст e 4,7%, което просто няма как да стане при тежката рецесия в ЕС и САЩ. Правителството очаква над 5 милиарда евро чуждестранни инвестиции през 2009 г., което е смешно, защото те едва ли ще надхвърлят 4 милиарда за 2008 г., а за 2009 г. очакванията са за максимум 3 милиарда евро. Точно така, правителството щедро е „удвоило” чуждестранните инвестиции за 2009 г. Орешарски е надул прогнозата за инвестициите, за да не му се налага да обяснява как ще финансира дефицита по текущата сметка. Той много добре знае, че се отваря дупка между инвестициите и търговския дефицит.

Бюджетът е популистки и несправедлив, защото залага увеличаване на социалните разходи по социалистически – без да се оценява въздействието на тези разходи върху икономиката. Пенсиите ще се увеличават два пъти (от 1 април и от 1 юли – да си знаят пенсионерите за кого да гласуват - парламентарните избори ще са в началото на юли). От 1 юли се увеличават бюджетните заплати с 10% (по същата причина).

Бюджетът в този си вид няма да постигне целта на Станишев и Доган – да задържат положението до изборите и да откраднат каквото могат от инфраструктурните разходи.
Няма да стане, защото кризата вече се случва и до юли 2009 г. още много хора ще бъдат уволнени от предприятията. Много е вероятно да се засилят протестите на уволнените, земеделските производители и студентите (в момента властта се прави, че не ги вижда, което е сигурна рецепта за изостряне на протестите). Тогава на Станишев и компания ще им останат пенсионерите, мутрите и лумпенпролетариата.

Ясно е, че вървим към поредната дестабилизация. Този път обаче предвиждаме истинско социално разделение – между работещи и неработещи. Може пък да е за добро.

Мирише на ‘97

2008-12-11T10:31:00.002+02:00

Една от основните амбиции на Реалполитик е била да ви предоставяме изпреварващ събитията анализ. За целта събираме информация, коментираме с експерти в съответната област, спорим. Разбира се, понякога прогнозите ни не се сбъдват. Като цяло обаче Реалполитик е доста добър източник на политически и икономически прогнози.

Започваме така, защото съзнаваме, че мнозина няма да са съгласни с нашето мнение. Но повярвайте ни, ние ще сме най-доволни ако сбъркаме.

Според нас се задава тежка икономическа криза в България, която по много свои елементи ще наподоби кризата през 1996-1997 г.

Кои са нашите аргументи?

Механизмът на кризата: при наличието на дефицит по текущата сметка и фиксиран валутен курс най-много пари се харчат за т.нар. нетъргуеми услуги (т.е. неща, които не можете да продадете след като сте ги употребили). В допълнение, рязко се увеличават цените на недвижимите имоти.

При икономическа криза като днешната намалява търсенето на кредити от качествените кредитополучатели. Намалява притокът на капитали отвън и се увеличава цената им. Това води до забавяне на икономиката, намаляване на дефицита по текущата сметка и бюджетен дефицит.

Краят на бума на недвижимите имоти намалява потребителското търсене без обаче да насърчи износа на стоки. Големият губещ е държавния бюджет. Точно така, добре чухте.

Очакваме още в началото на 2009 г. държавният бюджет да бъде поставен под сериозен натиск. Просто няма да има достатъчно приходи, въпреки планираните излишъци.

Но това не е най-страшното. Най-много ни притеснява стабилността на лева. Ако използваме някаква по-научна методология, то справедливата цена на лева в момента е поне 2,60 лв. за 1 евро (поне толкова е спреда между Eonia и Леониа, който започна да се отваря след септември 2007 г.).

Разбираме идеите за евроизация, които се появиха напоследък – те целят поне временно разтоварване на напрежението от лева като основно разплащателно средство. Напълно е възможно тези идеи да са закъснели и левът да се срине.

Добавете към всичко това малоумната икономическа политика на Станишев и нещата стават сериозни. Ясно е, че Станишев иска да запази нещата до изборите и е готов да хвърля пари срещу всеки проблем на пътя. Ясно е, че ДПС ще прегърне идеята, защото това отваря още по-големи възможности за корупция (виж например увеличаването на бюджета на Българската банка за развитие).

Както винаги комунистите и Доган не разбират за какво става дума в икономиката. Те не могат (или не искат) да си представят колко бързо една силна рецесия съпроводена със свиване на ликвидността може да удари не само бюджета, но и стабилността на лева.

Нека направим обобщение – сигурно е, че криза има и тя ще се задълбочи. Сигурно е, че ще има масови съкращения, особено в по-неконкурентните експортни сектори на икономиката (например производството на облекла и текстил, химическата промишленост, производството на метали, производството на мебели). Сигурно е, че ще последва съществено свиване на пазарите във всички сектори на икономиката. Не е сигурно доколко кризата ще затрудни бюджета за следващата година. Не е сигурно дали левът ще бъде удържан във валутния борд.

Като съвет – дръжте позициите си в евро, не купувайте недвижими имоти, предоговаряйте вземанията си в евро, стойте далече от БФБ и планирайте лична стратегия за оцеляване в тежка рецесия.

Борба свободен стил с Европа

2008-12-03T09:51:00.002+02:00

Българското правителство в лицето на премиера Сергей Станишев, БСП в лицето на Румен Овчаров и президента (с извинение) Първанов наточиха остри саби срещу „Европата” и Европейската комисия в частност.

Няма нужда тук да им цитираме простотиите. Важна е посоката на мислене: „Щом Европа не ни дава да крадем значи е лоша и несправедлива. Много добре знаем колко много се краде в другите държави от ЕС, какво са седнали на нас да ни обясняват за корупция и политическа намеса, айде де!”

Както каза някой тези дни, нашите политици любезно обясниха, че по-скоро са готови да скъсат отношенията си с европейските институции, отколкото да спрат разбойничеството у нас.

Посланието е чуто и разбрано. От този момент започва обратното броене за ответната реакция. Тя ще дойде от две посоки – Европейската комисия и държавите-членки.

Европейската комисия може две неща – да сложи във фризера още пари по еврофондовете и да препоръча в доклада си през февруари 2009 г. предпазна клауза за съдебните решения. Ясно е, че спирането на пари е много по-ефективен инструмент за ЕК. Така че очаквайте още много ходове по затягане на кранчето, включително по оперативни програми.

Вторият удар ще дойде от други държави членки. На тях им е писнало да гледат циничната мутра на президента и изпотеното челце на премиера и всеки път да слушат едно и също. В техните правителства има достатъчно информация за нивото на грабеж у нас. Те знаят, че отгледаната у нас организирана престъпност вече ги засяга по хиляди начини – контрабанда на наркотици, митнически престъпления, данъчни измами, трафик на хора, търговия с оръжие, заден двор на Русия… Няма нормален политик от западна Европа, който да стои и вечно да гледа този резил. Ще последват всякакви ходове, за които нашите разбойници може би и не предполагат.

Въпреки това ние сме скептични за резултата от тези усилия. От векове е известно, че е почти невъзможно да се налагат отвън промени в една политическа общност. Малкото изключения са свързани с широкомащабна военна окупация и най-големите успехи в тази област са от края на Втората световна война. Това в случая няма как да стане.

Така че очаквайте кървави разпри между европейския политически елит и местната управляваща шайка разбойници до намирането на някакво ново равновесие (ако това изобщо е възможно).

Сериозно напрежение между Индия и Пакистан

2008-12-01T11:11:00.003+02:00

След атентатите в Бомбай (Мумбай) светът си припомни най-съществената заплаха за стабилността в Азия. Тази заплаха се нарича Пакистан.

Оказа се, че най-вероятно терористичните атаки в Бомбай, при които загинаха близо 200 души, са организирани от пакистанската терористична организация Лашкар-и-Тайба. Индия няма друг полезен ход, освен да предприеме ход на възмездие по отношение на Пакистан. В случая Индия има подкрепата на САЩ, ЕС и Русия, защото всички те знаят много добре колко и каква терористична дейност се развива в Пакистан.

Президентът на Пакистан Зардари (съпруг на покойната Беназир Бхуто) твърди, че евентуален военен конфликт с Индия допълнително ще дестабилизира страната, която и така си е дестабилизирана. Междувременно в столицата на Пакистан Карачи поне 40 души са убити при прояви на насилие за един ден.

Така или иначе Индия ще трябва да направи нещо, въпросът е какво. Ако наистина индийските военни планират въздушни атаки срещу терористични лагери в Пакистан като самостоятелна военна операция, ситуацията сериозно ще се влоши. Това е така, защото Зардари ще бъде лишен от легитимност в Пакистан, като едновременно с това ще му се наложи да воюва на два фронта – на границата с Афганистан и с Индия. Ясно е, че при това положение ислямистите в Афганистан и Пакистан ще използват момента, за да се окопаят още по-здраво и дори да разширят сферата си на влияние в двете държави. Атаките срещу силите на НАТО в Афганистан ще се увеличат. Армията на Пакистан ще загуби контрол върху цели области на страната – дългогодишна цел на терористите.

Каква е алтернативата? Това може да бъде само координирана международна реакция срещу тероризма в Пакистан (а не срещу самия Пакистан), която да „принуди” президента Зардари „с нежелание и възмущение” да допусне чужди военни операции на своя територия. И нещо много важно – да му даде повод да се разправи с водещите привърженици на ислямистите в армията и силите за сигурност. Като допълнителен инструмент трябва да се използва моркова на финансовата помощ, доколкото Пакистан текущо е в опасност от фалит.

Всеки друг подход към създалата се ситуация само ще дестабилизира допълнително Пакистан, а оттам и региона. Разбира се, Индия трябва да бъде въвлечена в този диалог като равнопоставен партньор, защото в политически план има всички основания да атакува Пакистан и отказа от едностранен удар трябва да бъде аргументиран добре пред индийското общество.

Според нас заплахата от разпадане на Пакистан е твърда голяма, за да се позволи на Индия да действа самостоятелно.

Икономическата криза като политически катализатор

2008-11-21T10:42:00.002+02:00

В условията на икономическа криза закономерно се увеличава политическото напрежение.

В последните месеци това е видимо и у нас. Цялата разнопосочна активност на БСП (Ковачки, клип, цени) е насочена към омекотяване на удара, който неминуемо ще дойде. Ударът е неизбежен и БСП знаят това. Борсата вече се срина, идва ред и на малкия и средния бизнес. Първите значителни съкращения заради кризата вече са факт.

Затова в БСП правят каквото винаги са правили – вътрешна консолидация (Станишев подкрепи Овчаров за градската организация) и атака към външните „врагове”.

Консолидацията (както видяхме от одиозния клип със Станишев и Данаилов) върви по вече предречената от Реалполитик линия пенсионери и безработни срещу всички останали. Напук на нашите предупреждения, че подобен подход ще доведе до сериозни социални разделения, БСП полага усилия да отдели фрустрирания си електорат от действителността.

В ролята на основен враг сега за БСП е Бойко Борисов. За тях това е проблем, защото Борисов е почти толкова добър популист, колкото произволен член на ИБ на БСП. За пръв път в своята нова история БСП е изправена под подобно предизвикателство и все още налучква стратегията си към Борисов.

Така – малко в движение, се изгражда позицията на БСП преди конгреса като начало на предизборната кампания. Обръщаме толкова внимание на БСП, защото ДПС се занимава в момента с проблемите на болния си лидер, а НДСВ е в царствена кома.

Надясно нещата са, както винаги, особени. ГЕРБ пише нова икономическа програма, в която се очаква да има повече разум, но поне засега Борисов не успява да изпрати кохерентни послания за бъдещата си икономическа политика. За икономически идеи на „Атака” не си заслужава да се говори.

Предполагаме, че новото движение „Напред” ще извади по-ясни и концентрирани послания за икономиката като част от стратегията си за влизане в следващия парламент. Въпреки това досега не се забелязва някаква особена икономическа експертиза да е влязла там.

Като заключение – българските партии нямат позиция за икономическата криза, защото не я разбират. Управляващите разчитат на бюджетни стимули, за да закрепят нещата до изборите, но вероятно няма да успеят, Опозицията още не разбира златния шанс, който й се предоставя.

Да, Обама е!

2008-11-05T14:29:00.002+02:00

През февруари 2008 г. предвидихме, че е много вероятно Барак Обама да бъде следващия президент на САЩ. Така и стана.

Припомняме какво очакваме от него – акцент върху ролята на НАТО, по-диалогична политика с Иран и Русия. Основният му проблем във външната политика ще бъде сработването с Пентагона и ЦРУ, както и преодоляването на стремежа към икономически протекционизъм, който си е запазена марка на демократите в САЩ.

Времената са такива, че силен, популярен и диалогичен лидер на САЩ е най-добрият избор за целия свят. Желаем на президента Обама успех.

Ахмед Доган е заплаха за регионалната сигурност

2008-10-30T10:58:00.003+02:00

Ахмед Доган, едноличен лидер на ДПС, дава интервю за вестник „Труд”. Нарича Ахмед Емин „мъжка секретарка”. И плаши. Плаши с етнически конфликт.

Нищо ново под слънцето. По повод на местните избори през ноември 2007 г. ви казахме:

„(…) ДПС променя политическия баланс в посока непропорционална тежест на представителството на една етническа група в управлението. В допълнение на купуването на гласове ДПС постига това и с изборния туризъм.

(…) Според нас в ДПС се случват две неща – 1. самият Доган вече не е съвсем адекватен на ситуацията и 2. някои представители на ДПС се замислят за някакви реформи на движението. За да сплоти ДПС и за да поддържа ритъма Доган се нуждае от противопоставяне.

(…) Ние вече предупреждавахме за това друго. То се нарича етнически конфликт и ако изобщо се случи в България няма да прилича на Косово. Този конфликт ще доведе до още по-дълбоки разделения в самото българско общество, доколкото много български политици асистират на олигархията в ДПС.

(…)Ако Бойко Борисов иска да бъде някаква историческа фигура той има само един полезен ход – да изкара Доган от управлението.

(…)Можем да добавим няколко думи за мислещите в ДПС – от вас зависи дали утре ще живеете комфортно в тази страна; от вас зависи дали децата ви ще останат тук. Доган вреди на всички и не ви защитава. Сриването на Доган е въпрос на време, но как ще работим заедно след това?”

Това е положението. Както и да го гледате, Ахмед Доган заплашва и националната, и регионалната сигурност, за да се вози на яхта. Призоваваме всички политически партии в България, редовите членове на ДПС, Европейската комисия, Германия, Франция, Великобритания, Австрия, Гърция, Турция, Румъния и САЩ да не си затварят очите за този факт, защото всички ние носим отговорност.

Смърт на „Беловодски път”

2008-10-17T23:20:00.006+03:00

Според съобщение на МВР началникът на кабинета на Ахмед Доган, Ахмед Емин, се е самоубил със собственото си законно огнестрелно оръжие на ул. „Беловодски път” в Бояна в петък.

Почти сигурно е, че инцидентът се е случил в т.нар. „Боянски сараи”, в които живее лидерът на ДПС Ахмед Доган. По непотвърдени данни Емин се е самоубил след разговор с Доган.

Вече писахме за сараите на Доган по друг повод. И за него сме писали предостатъчно.

Каквото и да се е случило в Бояна, кръвта на Емин е по ръцете на Доган. Дори да е чисто самоубийство, отговорността носи лидера на ДПС.

Помислете какъв трябва да е Доган, за да мотивира най-близкия си доверен човек да предпочете смъртта пред всички други възможности???

Надяваме се да ни четат от ЦОБ на ДПС. Разберете, властта на Доган е като чума – първо разяжда душата, а после убива тялото. Емин е само първата жертва. За Доган вие сте пионки, не му пука за вас. Не пука за никого и това го прави толкова опасен. С каквото и да се занимавате можете да постигнете повече без него (е, като изключим емел етем*, Джевдет Чакъров и Росен Владимиров).

Не остана незабелязано още едно самоубийство – на патоанатома проф. Стойчо Раданов. Едва ли има връзка между двете неща. Но за Раданов дълбоко се съмняваме, че сам е сложил край на живота си. И изобщо ще се окаже, че случаят „Белнейски” е много по-тъмен, отколкото сме предполагали. И може би води до най-високо място.

Държава в разпад, това е то.

Бел. ред.: Името на етем се изписва с малки букви в Реалполитик докато тя е министър.

Не вярвайте на Станишев

2008-10-10T10:16:00.001+03:00

Заместник-председателят на ДАНС, Иван Драшков, е отстранен от Министерски съвет.

Дотук добре. Основният проводник на интересите на „Монтерей” в ДАНС вече няма да пее от там.

В същото време, както може да се очаква, Румен Петков и Виктор Вълков се вайкат как по политически причини „уволняваме компетентните хора”. Щом те го казват, значи наистина е добре.

И все пак. Ключова роля в целия скандал около ДАНС имаше и има депутатката Татяна Дончева от БСП, ноторно близка до Румен Овчаров. Сега с плана за нова комисия за контрол върху ДАНС тя е отстранена. Не ни казват защо. Не ни казват защо, впрочем, е отстранен и Драшков.

Евелин Банев – Брендо, с който се свързват убийствата на Константин Дишлиев и майка му, твърди, че Румен Петков го е подбуждал да лъжесвидетелства срещу Маргините. Същия Брендо е бил на вечерята с Огнян Стефанов, след която журналиста беше пребит с чукове и железни пръти. Огнян Стефанов пък, по думите на Бойко Борисов, провел над 80 разговора с Татяна Дончева.

Объркахте ли се?

Нормално е да се объркате.

Ако вярваме на упоритите слухове, разцеплението в БСП и ДАНС е по линия „Монтерей” и Първанов срещу САЩ и Станишев. Обаче възникват няколко въпроса:

1. Да приемем, че Алексей Петров и Петко Сертов действат с протекцията на някакви американски служби под ръководството на Станишев. Тогава, кой и как може да ни обясни побоя над Огнян Стефанов? Дали американските служби са го одобрили?

2. Пак упорито се говори, че Бойко Борисов също е „човек на американците”. А неговите изявления около брата на Драшков безспорно са помогнали на Станишев да го махне от ДАНС. И все пак – Борисов е продукт на кръга „Монтерей” до мозъка на костите си; нима „американците” не знаят това???

3. Какъв е смисълът от всички тези обходни маневри за справяне с олигарсите на Първанов, ако ще ги заменят олигарси на Станишев и Борисов? И изобщо как могат да вярват „американците” в някакви успехи ако работят със същия човек, чийто баща беше окото на Кремъл във МВнР, а самия той чака по 3 часа за среща с Путин за газа?

4. Кога и как ще се справят „американците” с руското влияние в България, ако постоянно използват тиха дипломация и дискретни методи? Защо си сътрудничат с хора, интимно свързани с Любен Гоцев?

5. Къде спи Европейската комисия? А ако тя не може да се обади, къде спят Германия и Франция?

6. Изобщо има ли някаква полза от всичко това?

В капана на бедността

2008-10-07T16:08:00.002+03:00

Докато светът е разтърсен от финансова и икономическа криза, в България всичко е по старому. Скандали с подслушване, проблеми с топлофикациите, проблеми с инфраструктурните проекти – едни и същи неща се случват вече 18 години на терена.

Когато плувате в морето и кракът ви е схванат, рискът от удавяне винаги го има. Но когато към това се прибави и гладна бяла акула, нещата стават сериозни.

Българската икономика разчита на износа си и на външното кредитиране на търговския дефицит. В условията на финансова и икономическа криза са засегнати както нашите клиенти зад граница, така и паричните потоци към България.

Прибавете към това невъзможността на правителството на Станишев да използва европейските пари, както и готвените увеличения на газа и електроенергията (за второто не се говори все още), и картинката става пълна.

За сметка на огромните рискове пред икономическия растеж и финансовата стабилност ни се предлагат евтини номера за закрепване на положението до изборите.

Икономическия хаос в държавата е чудесна почва за всякакви трусове; тогава още по-малко ще се забелязват лошата работа на Агенция „Митници”, замените на гори и нарушаването на всякакви екологични и строителни изисквания.

Чудим се дали ще си спомняме някой ден за Станишева зима?

Кой е българският Путин?

2008-09-24T11:53:00.002+03:00

Главният редактор на електронното издание "Фрог нюз" Огнян Стефанов е в критично състояние, след като в понеделник късно вечерта беше пребит.

За Стефанов вече писахме покрай историята с разследването на ДАНС за сайта „Опасните новини”. И казахме: „Обект на репресията са точно тези, които най-много казват колко са недоволни. Медии, протестиращи – това са демоните на тройната коалиция.”

Сега този човек от обект на държавна репресия стана обект на физическа саморазправа.

Въпросът е – има ли връзка между двете?

Има връзка, казваме ние.

Моделът е ясен, добре познат, с традиции.

На 7 април 2008 г. написахме по повод смъртта на Георги Стоев:

„В България вече убиват, за да затворят устата на писатели. Както и да сучат МВР миналото на Стоев, те не могат да избягат от очевидния факт – убиха го заради това, което пише. Убиха го, защото могат. Защото не им пука и не ги е страх от закона. Те СА закона, те СА бащиците на нацията”

Това, което беше по-малко очевидно тогава, е съвсем ясно днес: повтаря се моделът „Путин” за справяне с неудобни журналисти. Във Wikipedia можете да видите списък на журналисти, убити в Русия, откакто Путин е на власт. Те са поне 21. Е, в България откакто Георги Първанов е на власт вече имаме 1 убит (Стоев) и един инвалидизиран в критично състояние (Стефанов).

Как работи модела? Първо, дискредитира се журналиста (а по този начин и разкритията му) чрез досъдебни производства и арести. Представя се като непатриот, противоречива личност с нисък морал, предател. После някой му тегли куршума. Или го удушава. Или го пребива до смърт.

Подобно посегателство означава две неща. Първо, че журналистът е стигнал твърде далеч в разкритията си и е притеснил организираната политическо-престъпна класа. Второ, че същата тази класа знае, че убийството няма да бъде наказано, че не само поръчителите, а и изпълнителите никога няма да бъдат разкрити.

За да си сигурен в това, трябва да държиш МВР и специалните служби. В Русия ги държи Путин, у нас (по съвместителство) – Първанов.

Фактът, че Стефанов беше осветен първо от ДАНС, а после пребит от хора, представили се за полицаи значи, че е бил прав за Алексей Петров. Друг вариант е да е бил пребит заради скандалните твърдения за заразяване с трипер на Георги Първанов.

Така или иначе моделът работи. И да, ние смятаме, че Георги Седефчов Първанов носи лична отговорност в случая. Отдавна пишем как се възхищава от Путин, как лелее за неговата власт и възможности.

В Реалполитик се стараем обективно да преценяваме ситуацията. Според нас има сгъстяване на напрежението и пълно откъсване от реалността в политикопрестъпния ни елит. Това, което ни интересува са две неща – първо, да не умират повече хора заради алчните боклуци, които ни управляват. Второ, най-накрая да се намесят нашите западни партньори във вътрешните ни работи, защото както е тръгнало, скоро няма да можем да гарантираме не само собствената си сигурност, но и сигурността на региона.

Изобщо какъв партньор може да бъде държава, управлявана от авторитарни политици в комбина с престъпни олигарси. Русия на Балканите???

Какво свързва ДАНС, млякото, пенсионерите и партия „Атака”?

2008-09-08T09:16:00.004+03:00

Няколко събития от последните дни ни карат да си мислим, че положението в България вече е кърваво.

Първо, протестите на млекопроизводителите бяха посрещнати с арести и побой от редови полицаи, а Сергей Станишев отказа да разговаря с тях.

Второ, ДАНС вложи много усилия, за да открие авторите на блога Опасните новини. След като ги откри, ги свърза в публичното пространство с Младен Мутафчийски и затвори блога.

Трето, БСП чрез Станишев и Масларова направи най-вредното си предложение през последните три години – да се използва бюджетния излишък за допълнителни пенсии за пенсионерите, както и най-тъпото предложение – 5000 селекционирани пенсионери да бъдат изпратени на лятна почивка, пак за сметка на излишъка.

Четвърто, за втори път бяха арестувани протестиращи от „Атака”, този път заради „елементи на свастики и знаци, уронващи престижа на представители на държавната власт”, ако правилно сме разбрали РДВР – Пловдив.

Какво свързва четирите случки?

Свързва ги копривната треска на Станишев, Първанов и Доган.

Добре изплетената мрежа на корупционен рахат в България започва да се разплита. Разплита я недоволството на хората, на българските граждани.

Последиците от некадърното, но за сметка на това тотално корумпирано управление на БСП и ДПС с поддържащата роля на Сакскобурготски явно са преминали тънката червена линия на търпимостта. Предвидихме това отдавна.

Сега Станишев, Доган и Първанов разбират, че не са пълновластни господари на овчедушния български народ. Точно защото знаят колко е овчедушен, са ядосани, обидени.

Което, както си му е реда, избива в желание за репресия. Обект на репресията са точно тези, които най-много казват колко са недоволни. Медии, протестиращи – това са демоните на тройната коалиция.

Къде е мястото на харченето на излишъка за пенсии, ще попитате вие. Ами дори и Станишев разбира, че без някаква обществена подкрепа не може да оцелее, даже да има мнозинство в НС. „Хитрата” стратегическа идея на БСП е да си осигури такъв гръб в лицето на пенсионерите, като ги подкупи на едро – чрез бюджета.

Нашите размисли и страсти:

1. Противопоставянето МВР-протестиращи, пенсионери-данъкоплатци, червени-всички останали, е опасно. Опасно е, защото противно на убеждението на Станишев, в лагера на недоволните има достатъчно радикализация. Насилието е напълно възможно.

2. Колкото и да не иска Станишев да бъде втория Жан Виденов, тъкмо натам се е запътил. Вярно, може да не се стигне до повсеместно гражданско неподчинение, но оценката е само една – Станишев тотално се провали като премиер и върна държавата назад.

3. По отношение на ДАНС – следим развитието на тази агенция от самото й създаване. Вече казахме веднъж какво мислим за нея – че ДАНС „ще изпълнява политически поръчки в по-голяма степен, отколкото досега това правеше МВР и по-конкретно Националната служба за сигурност”. Не ни учудва, че ДАНС са толкова изнервени от явлението анонимна информация в интернет. Впрочем доколкото и ние не сме застанали с имената си, можем да очакваме покана за кафе. Няма проблем, ще донесем курабийки. Това, което ДАНС не разбира е, че когато гледа, и нея я гледат. Когато слуша, и нея я слушат. И става ясно, че за никаква национална сигурност не става дума. С други думи – службата за сигурност на държава-членка на Европейския съюз и НАТО е частно предприятие. Как мислите, колеги – нима BND не знае с какво се е занимавал, занимава се, и ще се занимава Алексей Петров? Нима допускате, че CIA не знае за цялата работа около „Южен поток”? Дали DGSE не допуска връзки на Ахмед Доган с турското разузнаване?* Това, че не ви пишат писма както Европейската комисия пише не Орешарски, е по правилата. Но не си мислете, че няма да има последствия. Припомняме ви нашата прогноза: „Напълно е възможно да има ново преструктуриране след няколко години, когато се промени политическата конюнктура в страната”.

*Бел. ред. За наша изненада тази теза за пръв път беше повдигната напоследък от Волен Сидеров не просто като поредната "клевета", а като публичен сигнал към ДАНС. Сещайте се дали ДАНС ще се самосезира.

За липсата на обществен договор в България

2008-08-21T13:46:00.002+03:00

Преди дни един доклад на МТСП - Доклад относно изпълнението на Националния план за действие на България за социално включване за 2006-2008 г., мина напълно незабелязан през общественото пространство.

А в него се съдържа една болезнена истина: „През 2007 г., без социалните плащания бедни биха били 40,5% от населението на страната. Най-важно значение при намаляването на бедността имат пенсиите…”

Ето за това става дума. Близо 41% от българите не могат да живеят без директно финансиране от държавата. Това означава, че около 3,3 милиона българи (работещите, самонаетите, предприемачите - по данни на НСИ), текущо издържат други 3 милиона българи (които иначе биха останали под прага на бедността).

Освен това тези 3,3 милиона българи с парите си строят пътища, поддържат цялата държавна машина, хранят стоглавата ламя на корупцията, и дори им остава някой лев, за да си гледат децата.

Проблемът е, че нищо не свързва тези две групи хора. „Социално слабите” не се чувстват по някакъв начин признателни на работещите, нито пък мислят по въпроса откъде идват парите.

От друга страна, икономически заетите също не са единна група. Сред тях са над 400 хиляди заети в обществения сектор. Те също имат своя истина за живота.

Така на практика генериращите реален доход българи са някъде около 2,9 милиона. Точно те обаче най-малко гласуват. Всъщност от социологическо проучване на Алфа Рисърч знаем, че между тях гласуват предимно тези, които получават доход до 250 лв.

Кръгът се затваря. На пенсионерите и социално слабите не им пука колко корупция има в държавата. Те се интересуват само от това държавата да ги храни. Понеже са силно мотивирани да участват в избори, те си избират политици, които според тях им гарантират социалните плащания.

Икономически заетото малцинство от българите не е представено политически. То произвежда БВП, но никой не се съобразява с него.

Оттук всички ефекти на българската действителност – бруталната корупция (защото това е единственият начин да „успееш” бързо и рязко), афинитет към символите на статуса (яхтата на Доган е същото, както джипа на наркотрафиканта – доказателство за изключителна значимост сред общата бедност), липса на визия за икономическо развитие (то не е важно за зависимите от държавата; за корумпираните и политиците „нормалния” бизнес е досаден и неразбираем).

Не на последно място - децата в България са буквално дискриминирани от всички. За тях се отделя най-малко обществен ресурс, а се очаква именно те да хрантутят всички нас след време.

Какво може да направи това наше малцинство, за да защити интересите си?

Няколко неща. Първо, може да се организира политически. Не е необходимо такава една партия на „богатите” (разбирайте хора с доходи над 500 лв. месечно) веднага да влезе в парламента. Но тя трябва да бъде точно това – партия на богатите в българския смисъл на думата. Не костовото ДСБ, не сурогата ГЕРБ, не умрялото от гъдел СДС. Трябва ни нова партия, ако искаме изобщо да имаме някакъв шанс да влияем политически на България.

Второ – може да спре да работи. Икономическия бойкот (а не неплащането на данъци), ще е изключително ефективен метод за стряскане на нашите хрантутещи се съграждани. Представете си опашки от пенсионери пред единствената бакалия в квартала, която е отворила днес. Друг един вариант е тотален картел – внезапно и повсеместно повишаване на цените (поне на някои стоки). Друг вариант е всички хора до 55 години да обявят еднодневна общонационална стачка (барабар с изпълнителните си директори). Изобщо всякакви нетрадиционни форми на протест могат да свършат работа. Такива методи обаче имат смисъл само ако знаем каква е тяхната цел. Свалянето на Станишев, за да дойде Борисов, едва ли ще промени нещо особено.

Трето, всеки може да се спасява поединично. Как беше – първо жените и децата. После лека-полека просто да напуснем тази територия, наричана за благозвучие държава.

Разбира се, има и един четвърти, последен вариант – да не прави нищо и да гледа как всичко се руши пред очите му.

Не знаем кой вариант е най-добър. Със сигурност знаем кой е най-лош – това е нищоправенето.

Твърде дълго истинските хора на днешния ден се крият в черупките си. Би било жалко да похабят резултата от честния си труд само защото са нерешителни, по български.

Призоваваме всеки от вас да помисли върху тези алтернативи. Ако измислите нещо ново – предложете го като коментар към статията. Всяка идея, която може да помогне на това болно общество, е добре дошла!

Русия на кръстопътя на историята

2008-08-12T17:10:00.002+03:00

По всичко изглежда, че Русия печели битката за Средна Азия. НАТО няма единна позиция, пети ден Съветът за сигурност на ООН не може да приеме резолюция; Грузия е блокирана.

Да, Русия печели битката, но не войната.

По най-различни причини в момента в Кремъл могат да се чувстват победители. Доктрината „Путин” за овладяване на Русия чрез войнстващ национализъм бележи пореден успех.

„Западна Европа изглежда унизена и безпомощна, а САЩ нямат моралното право да се месят в този конфликт. Русия се завръща на голямата сцена. Природните ресурси и военния потенциал ще позволят на страната да завоюва подобаващото й се място на първия ред.” - така можем да обобщим гледната точка на руското ръководство днес.

Това, което Путин пропуска, е липсата на перспектива на водената от него политика. Да, Русия може да извива ръцете на Европейския съюз с природния си газ, но Европейския съюз има немалко инструменти за отговор. Да, САЩ са заети с войната в Ирак и сдържането на Иран, но те не са забравили кой е вторият по големина ядрен арсенал в света.

Изобщо наивитета на руската външна политика не е от вчера. Приемането на желаното за възможно е типично изкривяване на автократичното мислене.

Безспорно Русия се идентифицира като изключително рисков геополитически играч. Оттук стратегията на САЩ, а и на Франция и Великобритания ще бъде насочена към сдържане на руските амбиции и отслабване на руската държава. Явно в Кремъл вече са забравили колко точно струва надпреварата във въоръжаването. Явно и не са сравнявали скоро своя военен бюджет с този на страните от НАТО.

В момента Русия придобива влияние, непропорционално на нейното икономическо, военно и културно значение. Този дисбаланс ще бъде овладян, не без помощта на Китай и Индия. Проблемът на Русия е, че тя има не повече от 10 години, за да се наслаждава на сегашния си авторитет. След това ефектите на демографския срив, недостатъчните инвестиции в инфраструктура и неефективните публични политики, обсебени от корупция, ще доведат до нова криза на държавността.

Западът явно изгуби битката за Русия. Става все по-невероятно това, което винаги сме искали – тясно сътрудничество на Русия с Европейския съюз. Заради дребни сметки Германия, Италия и някои други държави пожертваха демократична алтернатива за Русия, като подкрепиха икономическите проекти на Владимир Путин. Сега всички ще им сърбаме попарата.

Курсът на действие е ясен – постепенно отслабване на руската държава, изработване на енергийни алтернативи за Европа, мащабно прегрупиране на НАТО по оста Полша-Великобритания-САЩ, вътрешни противоречия в Европейския съюз, търговски войни…

Всичко това можеше да бъде избегнато. Но сега няма сила на този свят, която да убеди Съединените щати, че могат да вярват дори и малко на Русия. Втора Студена война няма да има, просто защото този път Русия е сама. Процесът на дезинтеграция ще е много по-бърз. Този път целта на САЩ ще е окончателно справяне с руската мечка.

Да, знаем какво ще ни кажат всички русофили у нас – Русия никога не е попадала под чужд ботуш. Така е, и това няма да се случи и за в бъдеще. Просто постепенно Русия ще бъде поставена на мястото си – като регионална ядрена сила с минало.

Пропуснатите шансове през 1990те години за нормализация на Руската федерация сега означават много по-голяма нестабилност в региона. Това е големият грях на западните държави – а не виртуалната подкрепа за Грузия.

Оттук нататък ръкавиците са свалени.

Сараите на Доган – най-доброто доказателство за безвластие и простотия

2008-08-11T17:27:00.002+03:00

Преди време ви обърнахме внимание на факта, че т. нар. сараи на Ахмед Доган на ул. „Беловодски път” в Бояна, в покрайнините на София, били незаконни, защото според депутати от ДСБ нямали необходимите строителни книжа и разрешителни.

Да, ама не.

Въз основа на появили се след това екзекутивни чертежи от 2003 г. от ДНСК заключават, че имотите не са незаконни.

Хайде пак. Появили се екзекутивни чертежи…които би трябвало да са били в общината…но били в инвеститора…той внезапно се сетил, че ги притежава…хепи енд.

Колко си жалък, Ахмед. И тъп. Вместо да си узакониш имотите от самото начало, си ги направил без никакво разрешение. И когато от ДСБ зададоха логичния въпрос какви са тези строежи, сте изфалшифицирали със задна дата „екзекутивните чертежи”.

От едното нежелание да спазваш елементарни правила си готов на какви ли не маймунджулъци. Затова и не пътуваш в чужбина – там трябва да се съобразяваш с някакви досадници и да си трошиш хатъра. А тук – тук всичко е възможно. Да узакониш незаконното, да караш яхта за милиони, при положение, че на практика нямаш законни доходи, да трупаш пачки в специални апартаменти-трезори…

Такава среда, такъв начин на живот не води до нищо позитивно и градивно, госпожи и господа. Но на Ахмед не му пука, защото той се мисли за голям шеф, въпреки, че е само капка в морето с няколкото стотин милиона евро, които е натрупал, цицайки от държавата.

И какво се оказва – всички ние работим и плащаме данъци, за да може един неуспял философ, неуспял агент и неуспял мъж в крайна сметка да компенсира чувството си за малоценност и да реализира неадекватната си и жалка представа за лукс.

Южна Осетия – жертва на грузинска амбиция и руска глупост

2008-08-09T08:27:00.003+03:00

Води се военна операция в Южна Осетия. По всичко изглежда, че основните бойни действия са между руски и грузински войски. Столицата на Южна Осетия – Цхинвали, е в голяма степен разрушена.

Какво се случва?

На първо място, президентът на Грузия Саакашвили явно е преценил, че повече не може да поддържа статуквото в Южна Осетия. Грузия е решила да реши с един удар проблема си в Южна Осетия и да възстанови поне частично контрола си върху тази територия.

Русия от своя страна е направила всичко възможно в последните месеци, за да наведе грузинците на тази мисъл Почти всички осетинци имат руско гражданство – какъв по-добър предлог за намеса на Русия в конфликта?

И едните, и другите бъркат. Грузия бърка, като си мисли, че ще успее в Южна Осетия. Русия бърка, като си мисли, че ще си върне на НАТО за Косово и че ще се завърне с трясък на масата на „великите сили”.

Каквото и да стане в следващите дни, Южна Осетия няма да остане под грузински контрол. Ще има миротворци, временно управление – някакъв модел, с който Русия да бъде съгласна. Най-вероятно Путин ще търси модел тип „Косово”.

Единствената „победа” за Русия е, че разговорът за членство на Грузия в НАТО отпада. Но – Русия се обозначи като рисков фактор в Азия. Русия припомни на САЩ и ЕС истинското си лице. Оттук – въпросите за членството на Украйна в НАТО, за мястото на Русия на европейския енергиен пазар, за необходимите гаранции за сигурността на Полша и балтийските държави, придобиват нов смисъл.

Русия знае, че заради ситуацията в Близкия изток САЩ няма да действат. Русия знае, че Европейския съюз не смее да заеме твърда позиция и заради енергийните доставки. Това, което Русия не разбира е, че в момента сама, с един удар, се изолира от околния свят.

Какво да кажем тогава за призивите на „уважавани” руски анализатори, които призовават Китай да накажат САЩ с девалвация на юана, защото с тайната си операция в Южна Осетия са „оскърбили” китайския народ в деня на откриване на Олимпиадата? Пълна глупост и откъсване от реалността.

Вот на доверие за корупцията

2008-07-30T10:56:00.002+03:00

Управляващите от БСП, ДПС и НДСВ се събраха в Банско и решиха, че няма да сменят министри, защото не трябва. Днес ще се гласува поискания вот на недоверие срещу правителството в парламента заради доклада на Еврокомисията. Вотът, разбира се, няма да мине.

Това, което сега знаем е, че Станишев не смее да помести дори зам.-министър, за да не разклати статуквото на тройната коалиция. Слуховете за активна намеса на Георги Първанов срещу премиера в БСП се потвърдиха по всякакви канали, включително от бившия съветник на президента, Костадин Паскалев. Станишев е използвал ситуацията в собствената си партия, за да аргументира пред Доган и Сакскобурготски невъзможността за смяна на министри на този етап.

Така всеки получава по нещо, или поне нищо не губи. Първанов не губи министрите си; Станишев не губи БСП; Доган не губи земеделието и околната среда; Сакскобурготски не губи ролята на Милен Велчев като прасенце-касичка за рушвети.

Сега идва следващия сюжет – надлъгването на тройната коалиция с ГЕРБ до изборите, за да не успее Бойко Борисов да управлява без ДПС или БСП. НДСВ най-вероятно ще се вземе с ДПС, за да си осигури топло местенце в следващия парламент.

Борисов се усети, че може би става прекалено неудобен и заподозря управляващите в заговор за живота му. Той изобщо отдавна таи страх, че ще го застрелят. Това го прави доста манипулируем, защото ако създателите му от „Монтерей” му гарантират сигурността, той ще е готов на всичко, за да остане жив. Включително да се изметне още веднъж от думите си и да заработи с БСП и ДПС за следващо правителство.

Впрочем ако „Монтерей” искат напълно да вземат властта, достатъчно е да оженят Борисов и Сидеров. Това обаче минава през купчини политически и, струва ни се, човешки трупове.

През това време корупцията си върви. А опозицията се занимава с глупавия въпрос бил ли е Пламен Юруков ченге. Не, не е бил - колкото Румен Петков не е имал връзки с организираната престъпност.

Война на институциите

2008-07-21T17:25:00.003+03:00

Докато Европейската комисия се чуди точно как да каже по-дипломатично, че сме тотално корумпирана държава, тук борбата за власт и пари се ожесточава.

По данни в някои медии двата лагера: Първанов-Борисов и Станишев-Доган, са в смъртоносна хватка за властта. Наградата обаче не са европейските пари. Наградата е поста на председателя на ДАНС.

Столът на Петко Сертов се клати от Първанов и Борисов. Станишев и Доган са готови на всичко, за да го задържат там. Борбата е с всички средства, до последен дъх. Който управлява ДАНС, ще управлява държавата – това е логиката и на двете групи. Засега Сертов се държи здраво за поста си, но намеците на Първанов, че на 18 юни е имало една версия на доклада на ОЛАФ, който после е редактиран, се целят точно в председателя на ДАНС.

Първанов и сие вярват, че Станишев използва европейските си партньори, за да парира влиянието на президента в съдебната власт и МВР. Групата на президента е притеснена от нарастващото влияние на премиера, и се опитва да му отнеме единствения силов лост, който има – ДАНС.

Следващите дни и седмици ще са изпълнени с изненади.

Първанов лъсна от доклад на ОЛАФ

2008-07-16T17:55:00.001+03:00

Пернишкият бизнесмен Людмил Стойков е източил фонда САПАРД, а когато ОЛАФ го хванали, нашата съдебна система го покрила. Съвсем случайно той поведе хорото на президентската кампания на Георги Първанов за втори мандат (вижте и снимката).

Това можете да прочетете в доклад на ОЛАФ.

Ау, каква изненада! Все едно не сме го казвали многократно – да, Георги Първанов е забъркан до ушите в престъпления. Убиха единия му съветник – Емил Кюлев, друг негов съветник – Манол Велев, е жив, но не прилича на човек.

А Гоце си седи на диванчето в Бояна и се чуди какво да прави след като му свърши мандата.

Не знаем какво точно е необходимо – може би да се произнесе папата, за да стане ясно, че Георги Седефчов Първанов е престъпник, който използва президентската институция, за да прикрива други престъпници.

Какво ще стане сега? Пенсионерите, които гласуваха за него, ще си запушат ушите и ще замижат, защото Емилия Масларова им е обещала покачване на пенсиите с по-голям процент от предвидения (например 1,5% вместо 1%). Българските турци, които гласуваха за него, ще си замълчат, защото знаят, че Първанов е точно толкова престъпник, колкото и Ахмед Доган (само че е по-тъп).

За прокурори и съдии изобщо да не говорим.

А ние с вас можем да гледаме отстрани.

Разпад

2008-07-15T10:58:00.004+03:00

Питат ни читателите ни – какво ще кажете за отвличането на Ангел Бончев, а след това на съпругата му – Камелия?

Питат, а ние се чудим какво точно да кажем. Фактите са горе-долу ясни. Отвлекли са Ангел Бончев, поискали са подкуп (може и 3 млн., може би повече). Съпругата на Бончев е отишла на среща с похитителите, която е била съгласувана с МВР. Тя е била получила гаранции, че при тази акция ще бъдат задържани похитителите. В крайна сметка самата тя е била отвлечена.

Ако ни питате за причините – едва ли са искали само откуп. Може би Бончев има нещо, което те искат. Може би става дума за онези стотици милиони евро, които Първа инвестиционна банка е дала на Христо Ковачки. Може да става въпрос за някакви тъмни сделки във футбола. Това не е толкова важно.

Важното е друго – държавата е в разпад. Това е много силен израз, но е верен. Днес вие не можете да разчитате на Република България да защити вашите права и законни интереси. Което се случи на Бончев, може да ви се случи и на вас. Не е необходимо да сте милионери. МВР няма да ви защити, какво остава за съдебната система.

Трудно ни е на този етап да даваме препоръки. Разбира се, няма никакъв смисъл да се говори с държавата – тя е блокирала. На ниво граждани – помислете дали и до колко искате да живеете тук. Ако ще живеете тук, си купете пушка и научете и жена ви да стреля с нея. Не е важно дали е законна, на никой не му пука.

Олигофрени по време на криза

2008-07-04T09:59:00.001+03:00

Какво се случи според вестник Дневник вчера в София:

Взривът в склада на Министерството на отбраната, пълен с 1500 тона боеприпаси, събуди София в 6.28 ч. Девет часа по-късно огромната експлозия беше последвана от земетресение с магнитуд 3.2 по Рихтер. Зам.-директорът на Института по геодезия на БАН Димчо Солаков отрече връзка между двете събития.

Повече от 40 минути институциите мълчаха какво се е случило в погребите край кв. Челопечене, но затова пък цял ден си разменяха нападки кой е отговорен и какво е свършил. И след 9 ч. жители на най-пострадалите квартали Челопечене и Чепинци се оплакваха пред медиите как никой не ги информира какво става и какво да правят.

Взривът потроши прозорци и покриви в близките до военния склад квартали и разлюля високите блокове в София, а последващите по-слаби експлозии продължиха още няколко часа. Отломка от снаряд падна на една от пистите на аерогара София и летището беше затворено - първоначално до 14.30 ч., а после забраната за излитане и кацане беше удължена, което създаде пълен хаос. Летището беше отворено малко след 19 ч. Взривната вълна изпочупи прозорци на стария терминал на летището.

Преведено на човешки език горното означава – хиляди изплашени до смърт, трайни увреждания на психическото, а може би и на физическото им здраве.

Наблюдаваме огромна липса на държавност. Само органите на МВР заслужават известна похвала, защото им стигна акъла да отцепят веднага района.

Сега няма да ви обясняваме как и защо се е получил взрива. Единствената ни цел в момента е да представим списъка на олигофрените, които нищо не свършиха, а даже попречиха на нормализирането на обстановката.

емел етем – по очевидни причини. Както и да я наречем ще е малко. Тази жена или сама ще напусне поста си, или ще бъде линчувана - рано или късно.
Златан Стойков – началникът на Генералния щаб е тъп, ограничен идиот, който през цялото време се опитваше да играе ролята на компетентен военен, а всъщност само се страхуваше за топлото си място.
Джевдет Чакъров – излъга хората, че няма никаква опасност. Западни журналисти немееха пред неговия назидателен тон, че „има там някакъв прах”.

Тези хора са вредни, те са опасни. Махнете ги от постовете им.

ВЕДНАГА!

Енергийни войни

2008-06-25T09:45:00.003+03:00

Президентът свика Консултативния съвет по национална сигурност. Темата - “Последиците за сигурността на България от участието на страната в големи енергийни проекти”.

Тази тема може да бъде преведена така: „Как хем да угодя на Путин, хем да съм президент на европейска държава, хем да не ядосам много американците”. От президента се чу, че газопроводът „Набуко” бил приоритет. И някак между другото, под сурдинка, Първанов изрази надежда бързо да се ратифицира споразумението „Южен поток”.

Какво всъщност иска да постигне Първанов и защо точно сега се сети за енергийната политика?

Президентът бърза, защото се води Blitzkrieg за съдбата на двата газопровода - „Набуко” и „Южен поток”. Първанов всъщност бърза, защото Путин бърза. А Путин бърза, за да обезсмисли „Набуко”.

Борбата е за всяка държава по трасето на „Набуко”. Проектът „Южен поток” на Русия не е икономически; той е политически. Целите му са да монополизира доставките на газ за Европа, както и да блокира трасета за доставка на природни ресурси, независими от Русия.

„Южен поток” е много важна част от стратегията на Кремъл и там са много недоволни от забавянето на проекта им в България (която е ключов компонент от целия проект). Всъщност целта е да се започне детайлното проектиране и да се поставят жалоните на проекта в България, за да може по този начин да се блокира „Набуко”.

Тук идва ролята на президента (с извинение) Първанов. Той е поел всякакви ангажименти пред Владимир Путин за напълно безпроблемна работа по „Южен поток” в България. От друга страна Станишев е под директния натиск на САЩ и отделни държави от ЕС да протака изпълнението на „Южен поток”, за да се даде шанс на „Набуко”.

Получава се най-лошия сценарий за всеки геополитически анализатор – бъдещето на енергийната сигурност в Европа да зависи в немалка степен от слаба и непредсказуема държава като България. Това изнервя всички в Москва, Вашингтон и Брюксел.

От опит знаем, че когато някой кихне в Кремъл, в България някой умира. Знае го и Първанов. Затова той натиска Станишев и тройната коалиция като цяло за старт на проекта „Южен поток”, което минава през ратификация от Народното събрание. Интересно е да се види до колко и докога ще успее Станишев да му се противопостави.

Какъв ще е изходът от ситуацията много зависи от другите държави от ЕС и от САЩ. В случай, че те не окажат безпрецедентен натиск върху премиера и президента, „Южен поток” ще стартира, а Газпром ще утвърди позицията си като тотален монополист на доставките на природен газ в Европа. Станишев няма нито вътрешнопартийна, нито коалиционна подкрепа, за да води тази битка сам. Така че ако наистина Брюксел и Вашингтон искат енергийна независимост за Европа, сега е момента да действат.

Капка в морето на корупцията

2008-06-19T13:59:00.002+03:00

С гласовете на БСП и ДПС парламентът реши да удължи двойно максималния срок за предоставяне на морски плаж на концесия - до 20 години. Това стана с приети тази сутрин на първо четене промени в Закона за концесиите. Става възможно към обекта на концесията да могат да се включват прилежащата акватория с широчина не повече от 200 м, островите, включително и изградените от човешка дейност, и брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения. Нещо повече, допуска се възможността за предоставяне на морските плажове под наем за срок до 5г.

Така с едно движение Народното събрание погазва Конституцията (защото плажовете са публична държавна собственост и могат да се отдават само на концесия) и отваря вратата за всякакви „инвеститори” с дебели вратове, които да построят примерно Aheloy Island Tower Beach & Resort.

Това, драги читатели, е капка в морето. Същото това правителство:

Подготвя почвата за отдаване на магистрала „Тракия” на концесия на Васил Божков – Черепа;
Иска да подари имоти край летище София на Георги Гергов;
Замени само за един месец 12 000 (дванадесет хиляди) декара гори;
Планира поредно ударно харчене на бюджетния излишък – главно за инфраструктура.

И още:

Докладът на KPMG за корупцията по ФАР и ИСПА отиде в прокуратурата;
Разшириха се правомощията на Инспекция по труда без разумно обяснение, а според работодателите това ще доведе до нова корупция;
Сараите на Ахмед Доган в Бояна се оказаха незаконно построени.

Ей за това става въпрос. На нас ни е любима последната новина, защото тя показва колко тъпи са всички те, нашите български политици. Доган дори не си е направил труда да си узакони имотите, каквато възможност е имало. Бил е зает с други неща, явно.

Та на фона на всички новини едните небостъргачи на плажа са бял кахър. Нека е ясно: държавата се пука по шевовете.

Първанов и Станишев се настъпиха публично

2008-06-13T09:45:00.003+03:00

Първанов дава интервю за вестник „Труд”. И казва:

„На футболни срещи, при които с Бойко Борисов сме били в един отбор, обикновено сме побеждавали. Не знам кой иска насила да ни събере и в политиката.”

И още:

„Темата за съветниците в широкия смисъл на думата трябва отново да бъде дискутирана. За съжаление. Ние имаме лошия спомен от един друг премиер, който загуби много именно защото разчиташе единствено на съветниците.

Лошо е, когато съветниците подменят легитимните механизми за формирането на политиката и реализацията на управлението.

Лошо е, когато се разчита на група хора, чиято единствена цел е да докажат, че си много велик и че има много врагове около теб, които едва ли не те заплашват с политическо убийство. Тази практика е известна от средните векове. Целта е да се капсулира съответният лидер. Така той е по-лесно манипулируем. И аз се надявам, че този урок ще бъде прочетен внимателно, защото идват тежки изпитания за управляващите в България.”

Ето затова е полезно да четете Реалполитик. Всички тези неща вече сме ги казвали:

За Първанов, който плете кошницата на следващата управляваща коалиция;
За Бойко Борисов, който използва Първанов по пътя си към властта;
За ДПС, които няма как да бъдат изкарани от властта освен чрез военен преврат, очевидно.

Трите горни субекта категорично не искат силно БСП. За тяхна изненада (а и за наша) Станишев успява да балансира тоталния грабеж в коалицията, така че да задържи нещата поне до есента. Нещо повече, той консолидира позициите ви с БСП, работи добре с лагера на Румен Овчаров и оставя Румен Петков да се додискредитира както намери за добре.

Интервюто на Първанов е сериозен знак към премиера. Преведено на пернишки, то звучи така: „ей, сульо, трай, да не ти ***** макята”*.

Първанов има от какво да се притеснява. На първо място, той отдавна губи влияние в БСП. Това е нормално за един президент, но Първанов си е представял, че хем ще седи в президентския стол, хем ще реди фигурите в БСП. Не му се получи. Последва много мръсна война за влияние в службите, която Първанов спечели само донякъде.

След това на Първанов му хрумна да стане президент a la Путин. Измисли си някакво гражданско движение от интелектуалци, което обаче в общи линии нищо полезно не свърши, като същевременно показа на всички, че Гоце е гладен за власт.

Отделно имаше досиета, лов с вълци по време на ж.п. катастрофа и прочие простотии. Сега Първанов все по-добре разбира, че от него много малко зависи. И се ласкае от близостта на Бойко Борисов.

Това, което не осъзнава е, че налива вода във воденицата на Бойко. Дестабилизацията на БСП обслужва интереса на ГЕРБ, защото намалява шанса за повторение на тристранната коалиция или пакт ДПС-БСП.

Най-много печели – познайте, Доган. При разклатено БСП и неубедителен ГЕРБ (защото на ГЕРБ проблемите не са в отношенията с президента), Доган получава цяла палитра от ходове за следващото управление.

Така че докато „атовете” се ритат, ДПС получава шанс за утвърждаване на ролята на балансьор. Още повече, че Ахмед Доган отдавна лелее да „назначи” следващия лидер на БСП – както направи в СДС.

* Бел. ред. Изразът е цитиран дословно от близък на президента, който го познава от ранните му комсомолски години. И не говори за него с любов.

Избори до дупка

2008-06-05T10:42:00.002+03:00

Чудите ли се защо се случват следните неща:

Иван Костов атакува Ахмед Доган за имотите му;
Симеон Сакскобурготски се оправдава за „надписаните” 4500 дка гори;
Сергей Станишев ще търси всички законови възможности в рамките на правомощията си да гарантира стабилността на доходите на хората и тяхното нарастване;
Лекарските заплати скачат с 80%;
В Сандански пак Станишев откри, че се купували гласове за местните избори;
Асен Гагаузов (тотално дискредитирания министър на регионалното развитие) ни осветли, че са необходими поне още 200 млн. лв. от фонда за структурни и непредвидени разходи за завършването на магистрала "Тракия", връзката "Хемус" - "Тракия" до столицата и за започнатия участък от Околовръстното шосе на София?

Има един прост и бърз отговор – идват избори.

Точно така, парламентарни избори. Кога? Не знаем. Зависи от доклада на ЕК, от НДСВ, от други неща. Важното е, че времето е малко, а работата много.

В управляващата коалиция кипи усилен грабеж. БСП води класацията с назначаването на Христо Кулишев за шеф на Агенция Митници. ДПС посегна на храните, защитените територии и инфраструктурните фондове. НДСВ се готви за скок в отбраната. Целите са две – лично облагодетелстване на политиците и трупане на резерв за изборите.

Според НЦИОМ ГЕРБ биха спечелили 28% на парламентарни избори в момента, което им отрежда около 110 депутати. Бойко Борисов най-вероятно вече води преговори с Ахмед Доган за следизборна коалиция, като явно не е наясно, че Доган ще направи всичко възможно да намали броя депутати на ГЕРБ до по-безопасните 100 (тук е мястото на НДСВ, СДС и Лидер). Представянето на кметовете от ГЕРБ (включително Бойко Борисов в София) е достатъчно лошо, за да намали шансовете за пълна изборна победа.

Управляващата коалиция е заинтересована да удържи положението поне до есента, за да може да проведе предизборна кампания по свой вкус. ГЕРБ бърза, защото с участието си в местната власт губи гласове всеки ден.

Прогнозата ни е за невиждано шоу. Борбата ще е буквално за всеки глас. Ще има повсеместно, невиждано, брутално купуване на гласове. Ще има насилие. Ще има обвинения, арести, прокуратура, протести.

Можете да седнете удобно и да се насладите на най-недемократичната предизборна кампания в историята на България след 1989 г. Тя започна.

Близост в Близкия изток

2008-05-23T19:32:00.002+03:00

Докато Джордж Буш пиеше чай със саудитския крал, държавите в Близкия изток, изглежда, взеха съдбата си в своите ръце. Израел и Сирия водят „неофициални” преговори със съдействието на Турция. В Ливан след сериозна политическа криза беше постигнато примирие между правителството и Хизбула.

И в двата случая САЩ декларираха, че са доволни от това развитие. Но дали е точно така?

Доктрината на неоконсерваторите около Буш разчита на Саудитска Арабия като основен партньор в Близкия изток. Самоинициатива на Израел да се разбира със съседите си е меко казано нежелана от Белия дом. По ред причини администрацията на сегашния американски президент предпочита да държи Израел плътно в своята сфера на интереси, което изключва самостоятелност при взимане на решения за геополитиката на региона.

Това означава, че отдавна оформилия се стратегически съюз Израел – Турция вече прави заявка за еманципация от своя силен покровител. И ако във Вашингтон си задават въпроса „защо?”, нека се запитат могат ли да гарантират териториалната цялост на Ирак (най-голямата стратегическа заплаха в региона е именно разпадането на страната).

Деевропеизация

2008-05-12T08:54:00.002+03:00

През последните няколко дни заваляха информации, че държавите от Европейския съюз и по-конкретно Великобритания, Германия, Австрия, Холандия и Белгия, натискат Европейската комисия да предприеме “твърд курс” срещу България.

Според различните източници този курс може да включва предпазна клауза за правосъдието, спиране на пари от еврофондовете или дори замразяване на членството.

Тази перспектива не ни учудва. През март т.г. написахме:

“При такава логика можем да очакваме само ескалация на проблемите с членството ни в Европейския съюз. Утре, когато завалят глоби за милиони евро, пак ще ни обясняват, че това е „нормална европейска практика” или „явление”, както ви харесва. Един вид – спете спокойно, всичко е под контрол, предвидили сме ги тези неща, вървим по план.

Едно не ни е ясно – как биха могли да обяснят например блокирането на членството на България в ЕС като нормално? Предполагаме, че Ахмед Доган вече мисли по въпроса.

Спете спокойно, деца.”

В този смисъл нещата вървят по план. Въпросът сега е дали и до колко ще стигне куража на Европейската комисия и споменатите държави да се разправят с малоумната българска политическа класа.

Важното е, че министъра на вътрешните работи Миков се усмихва, а президента Първанов и Бойко Борисов вече редят картите за следващия си пасианс - с Доган и без тревога.

Заплаха ли са цените на храните и цената на петрола?

2008-04-24T13:17:00.002+03:00

В момента на световните пазари се поставят много рекорди. Цените на петрола надминаха 110 долара за барел. Пшеницата, оризът и други земеделски стоки достигнаха невиждани ценови равнища. Тези явления несъмнено се отразяват на българската икономика, която започва опасно да навлиза в инфлационен цикъл. Последиците засягат и бизнеса, и потребителите.

Необходимо е анализираме текущата ситуация, да посочим една вероятна прогноза за развитието на пазарите на храни и енергия, и да посочим какви могат да са последиците за българската икономика.

В този анализ посочваме само изводите, които се основават на дискусии между експерти икономисти и последните изследвания на влиятелни международни институции. Източниците на данните и изводите могат да бъдат представени допълнително.

Според нас най-важните въпроси за българската икономика в тази ситуация са:

Ще продължи ли поскъпването на енергийните ресурси?
Как ще се развият пазарите на земеделска продукция в следващите месеци?
Доколко ще повлияят цените на основните стоки върху българската икономика?
Има ли и други рискови фактори за България?
Кои са успешните практики за реакция на бизнеса и потребителите в тази обстановка?

Цени на енергийните ресурси

По всичко личи, че цените на петрола няма да спрат до тук. Прогнозите, които ползваме, показват възможно увеличение до близо 200 долара за барел през следващите 12 месеца. Това означава, че можем да очакваме нови повишения на цените на горивата поне през следващата една година. Според анализите цените могат да се успокоят едва през 2010 г., но няма да слязат много под сегашните си нива, т.е. покачването не е твърде спекулативно.

Наблюдаваме и още един важен феномен – цените на природния газ следват вече своя собствена логика, която не съвпада напълно с тази на петрола.

Цени на земеделските стоки

Цените на земеделските стоки тепърва ще се повишават още. Много е просто – населението на света се увеличава, като ръстът в развиващите се държави се съпътства с повишаване на разполагаемия доход и закономерно – увеличаване на търсенето на земеделски стоки.

Тенденцията няма да спре през следващите 10 години. Ще се появи структурна конкуренция за снабдяване със земеделски стоки, което означава, че някои държави ще имат сериозен проблем да си набавят необходимите храни и фуражи.

Влияние на цените върху българската икономика

Цените на енергийните ресурси и земеделските стоки безспорно влияят на българската икономика. Увеличаването на цените и на двете категории очевидно е основен двигател на високата инфлация в страната.

Що се отнася до петрола обаче, влиянието е много по-негативно. Проблемът е, че българската икономика е енергийна ламя със седем глави. За всяка единица продукт ние използваме до три пъти повече енергия спрямо другите европейски държави. Така нашите стоки са по-неконкурентни. Тази тенденция се засилва при по-високи цени на енергията, защото нараства нейният дял в структурата на разходите. Особено уязвими са енергоемките производства.

4. Други рискови фактори

Като добавите към това дефицита по текущата сметка и общите проинфлационни очаквания, става наистина горещо. Напълно е възможно тази година инфлацията да надхвърли 15% (и да достигне дори 20%).

Нещо повече, ние не знаем доколко устойчив е ръста на преките чуждестранни инвестиции от 2007 г. В случай, че се забележи стабилна тенденция за намаляване на инвестициите в недвижими имоти, нещата ще станат много неприятни (за миналата година това бяха близо 3 милиарда евро, около половината от общите ПЧИ).

5. Успешни практики за реакция на бизнеса и потребителите

Бизнесът ще срещне стабилни предизвикателства през тази година. Най-важни са намаляване на разходите за енергия и инвестиции в добавяне на стойност. Това са единствените инструменти за подобряване на конкурентноспособността. Допълнителни стратегии могат да включват инвестиции в земеделието (когато това е част от общия профил) и разнообразяване на икономическите дейности извън строителство и търговия на дребно (това са най-уязвимите сектори). Във всеки случай планирането на финансовите потоци трябва да е много задълбочено.

Потребителите са по-пасивната страна в уравнението. Те не могат да направят кой знае какво, за да се защитят срещу инфлационния натиск. И все пак: спестяванията могат да се превалутират в евро; разходите за енергия да се оптимизират; да се търсят допълнителни източници на доход. Инвестициите във взаимни фондове и подобни колективни инвестиционни схеми могат да се предприемат за не повече от половината разполагаеми средства. Ние можем да препоръчаме към момента единствено инвестиции във фондове за земеделска земя в България или инвестиции в чуждестранни фондове, инвестиращи в страните от БРИК (Бразилия, Индия, Китай, Русия).

Очакваме до юни да имаме по-ясна картина на икономическото развитие на страната през следващите 2 до 3 години, като основният показател, който ще следим, е притока на чуждестранни инвестиции.

Мъртвородени промени в кабинета

2008-04-22T14:22:00.002+03:00

Сергей Станишев ще смени 4 свои министри в първия съществен ремонт на кабинета си. Отпадат Румен Петков , Радослав Гайдарски, Нихат Кабил, Веселин Близнаков.

Новите имена са: за министър на вътрешните работи е номиниран народният представител Михаил Миков, министър на здравеопазването - д-р Евгений Желев (бивш кмет на Стара загора), на отбраната – Николай Цонев и на земеделието и продоволствието – ст. н. с. д-р Валери Цветанов. Сегашният посланик на България в Германия Меглена Плугчиева е одобрена за новия пост вицепремиер, отговарящ за парите от европейските фондове.

Всяка промяна на ключови министри правителството е знак за нова посока, поне на теория. На практика промените, които прави Станишев, са мъртвородени.

Да вземем Миков. Преди броени дни за него Станишев каза: “Това е оригинална идея, но не влиза в моите планове”. Защо ли, ще попитате вие. Защото е удобен за Румен Петков, отговаряме ние - просто Миков е по-безопасен за Петков в МВР. Предстои да видим дали Петков ще оглави и парламентарната група на БСП, което би било съществена тактическа победа за него.

От ДПС уволниха най-читавия си министър, Нихат Кабил, който освен със замените на гори все пак ще бъде запомнен и с някои добри административни ходове. Любимците ни емел етем (изписваме я с малка буква докато не подаде оставка) и Джевдет Чакъров, които разсипват българската природа, държавния резерв и каквото още се сетите.

НДСВ махат Близнаков, но не толкова защото е лош министър на отбраната, а защото до него „няма достъп ръководството”.

Разбира се, най-важния пропуск на Станишев е Асен Гагаузов – министъра на регионалното развитие и благоустройството. В МРРБ са най-съществените нарушения на процеса на използване на европейските фондове. Свързаната с Гагаузов фирма „Биндер” продължава да получава преференциално отношение от фонд „Републиканска инфраструктура”. Това обаче явно не е достатъчно за премиера, за да смени министъра си.

Изобщо тези промени ни приличат на опит за замазване на положението, но доста половинчат и неубедителен. Станишев не дава разумно обяснение защо точно сега сменя точно тези министри. Всички знаем истината – Станишев ремонтира под натиска на външни и вътрешни фактори. Външните са добре известни – Европейския съюз и САЩ. Вътрешните са по-разнопосочни – те включват коалиционните партньори НДСВ, подмолно ДПС, както и пакта Първанов-Борисов.

С промените Станишев стабилизира коалицията, доколкото това е възможно. Едновременно с това дестабилизира собствената си партия.

Тези промени обаче няма да му помогнат в играта срещу Георги Първанов и Бойко Борисов. Още по-малко ще се умилят от Европейската комисия и Държавния департамент.

Най-големия печеливш от създалата се ситуация парадоксално са министрите в немилост от НДСВ и двамата министри на ДПС. Даниел Вълчев може спокойно да прави курбан, защото много рядко в България е било възможно толкова време да си във властта без ясна подкрепа от своята партия. Министрите от ДПС етем и Чакъров имат лиценз за грабеж за още няколко месеца.

Големият губещ е България, защото Станишев я жертва в името на стратегическия си интерес – да се задържи още няколко месеца на кормилото, след което ще изхвърчи като мръсен парцал и от Министерски съвет, и от кабинета си на „Позитано” 20.

Продължава надлъгването между Георги Първанов, Бойко Борисов и Ахмед Доган. От тях можем да очакваме структурирането на следващата управляваща коалиция.

За всички голямото неизвестно е степента на готовност на Европейския съюз да ни наказва заради собствената ни глупост. Струва ни се обаче, че управляващите се готвят за извинителна кампания и борба до край по барикадите на коалицията.

Румен Петков поддаде, но какво от това?

2008-04-14T11:59:00.001+03:00

Стана тя каквато стана, и вчера Румен Петков подаде оставка, което, честно казано, мнозина не се и надяваха да очакват.

Няколко неща правят впечатление:

Румен Петков подаде оставка във ведро настроение, което значи, че е поискал и получил всякакви гаранции за себе си, Валентин Петров, каналите и прочие;
Каквото и да ви говорят, без публикуването на стенограмата от заседанието на вътрешната комисия на НС в „Капитал” едва ли щеше да се открие „достатъчно политическа воля” в премиера Станишев;
Съдържанието на посочената стенограма ясно показва, че МВР е брашнен чувал за БСП, къща без прозорци, блудна жена или каквото там ви харесва;
Кръгът „Монтерей” побърза да защити и Петков, и Валентин Петров (Богомил Бонев каза, че Валентин Петров е „ОК”);
Бойко Борисов на практика повтори тезите на кръга „Монтерей”;
ДПС побърза да извади на масата предложения за реформи във всякакви области, като най-точно посочи основния проблем, който може да възникне за управлението, а именно – спирането на еврофондовете;
Опозицията не беше достатъчно активна.

Посочените наблюдения ни карат да мислим, че всъщност голяма реформа в МВР не се задава. Дори и Станишев да не сложи Младен Червеняков за министър, кръгът „Монтерей” ще продължи да управлява в МВР. Бойко Борисов вече се изказа против изваждането на ДОИ и ДОТИ от МВР, както и срещу ДАНС. На практика тези негови позиции на 100% обслужват „оперативния интерес” на Любен Гоцев, Младен Михалев – Маджо и сие.

Какво да кажем за главния прокурор, който втора седмица увърта по въпроса за очеизвадното престъпление, извършено от Румен Петков. Добре, че беше „Капитал”, за да се види, че Ваньо Танов никъде не е казал и дума за принадлежност на Алексей Петров към МВР или ДАНС. Ще ходи ли Румен Петков в затвора обаче? Не. Защо? Ами защото вече има сделка. С кой е сключена сделката? С Първанов и Борис Велчев, вероятно.

Изобщо много въпроси висят във въздуха. Покрай цялата патаклама сякаш забравяме, че освен за корупция в МВР покрай случая с „Винпром Пещера” стана дума и за корупция в Агенция „Митници” и Националната агенция за приходите. Ресорния министър Пламен Орешарски обаче не счете за нужно да дава кой знае какви обяснения. Става дума за огромни парични потоци от неплащане на акциз за алкохол, цигари и горива. Става дума за основните спонсори на БСП („Винпром Пещера”, „Сис Индъстрийс”, „Лукойл Нефтохим”). Като с магическа пръчка тези теми изчезнаха от сцената. Да, има предложения за прозрачни бандероли и повече контрол. Но до осъществяването на тези предложения могат да минат години, а после – следващите управляващи да му мислят.

В целия медиен шум единствен Ахмед Доган разбра, че има какво да губи. И беше напълно готов да жертва Петков от самото начало. Защо? Защото неговия бизнес план включва сериозно усвояване на европейски фондове, а това няма как да стане с простотията на Румен Петков начело на МВР и ачик-ачик подпиране на организираната престъпност.

Въпрос с повишена трудност – може ли Доган да обясни това на другарите от „Монтерей”?

Кой каза „Хизбула”?!?

2008-04-11T11:29:00.003+03:00

За да подкрепи нашите твърдения, че румен петков е опасен за националната сигурност, в чуждестранните медии, а след това и в българските, се появи информация, че според данни на ДАНС (Агенцията за национална сигурност) от нелегален наркотрафик на синтетични наркотици са реализирани значителни печалби, а част от средствата са отишли за финансирането на Хизбула, Ислямски джихад и християнски милиции.

Най-голямо количество нелегални наркотици са преминали през митническите пунктове „Капитан Андреево", „Лесово" и „Калотина". Парите от незаконния бизнес са били препирани през верига от обменни бюра у нас или бюра за международни парични преводи. Резкият спад на заловени лица, свързани с производство на синтетична дрога, в доклада е обяснен с изтичането на информация от МВР.

Разбира се, Хизбула излезе с изявление до българския посланик в Ливан, в което се казва, че се надява обвиненията да не са "ционистки опит да се дискредитира репутацията на опозиционните движения" и призовава българските парламентаристи да "проявят внимание и прецизност" във връзка с това.

Ха така. Каква стана тя?

Оказва се, че кръгът „Монтерей” и техния служител, румен петков, не просто са се занимавали с тъмни дела. Не просто са използвали МВР за параван. А отгоре на това са помагали на Хизбула да се финансира. Хайде да повторим – помагали са на Хизбула да се финансира.

Това вече е сериозна работа.

Хизбула (от араб. „партия на бога“) е шиитска проиранска партия в Ливан. Организацията има военно и политическо крило. Тя е водещата фундаменталистка групировка в Ливан. Освен с Иран, Хизбула е в много близки отношения и със Сирия. От основаването си 1982 г. насам Хизбула е извършила над 200 терористични атентата.

Военният конфликт между Хизбула и Израел на територията на Ливан през 2006 г. причини над 1000 жертви.

Става още по-интересно. В момента напрежението в Близкия изток се увеличава, а Израел прави най-голямото военно-мобилизационно учение в своята история. Маневрите на израелската армия по границата с Ливан означават "приготовления за война", са завили източници, близки до Хизбула. Те са признали, че следят внимателно всички техни действия и са сериозно обезпокоени, тъй като отчитат ситуацията като твърде необичайна от гледна точка на демонстрираната мобилизация.

Какво да мислим? Ако се окаже, че хора, близки до „Монтерей” и румен петков наистина са правили бизнес с Хизбула, те сериозно са загазили. Знаем, че един от номерата на Любен Гоцев беше да поддържа контакт с представители на САЩ и сам да се ласкае след това, че е балансьор. Не знаем обаче как би могъл да обясни тази връзка с ливанската организация.

Доколкото сме информирани, САЩ считат Хизбула за сериозно предизвикателство в борбата срещу тероризма. В момента дейността на Хизбула по обучение на кадри на шиитските милиции в Ирак с подкрепата на Иран е предмет на сериозни разследвания. Много ни е интересно как гледа Държавния департамент на САЩ на възможността министър на съюзническа държава косвено да е подпомагал тероризма в Ирак.

На фона на това развитие скандала с Иван Иванов и „Винпром Пещера” е като комсомолска вечеринка.

Ключовият въпрос е дали е вярно. Ако наистина ДАНС са го написали, по-скоро е вярно, защото те не биха си позволили да напишат нещо такова, знаейки какви могат да са последствията. Ако е само слух, раздухван от депутати, пак заслужава внимание, защото е напълно възможно да е имало и такива операции.

Надяваме се, че компетентните органи у нас и в други засегнати държави вече работят по изясняване на случая.

Фундаментално за конкуренцията

2008-04-10T15:24:00.000+03:00

От самото начало на скандала в МВР ни се иска да напишем този материал. Сега, в разгара й, при гласуването на вота за недоверие на българското правителство, му дойде времето.

Нека погледнем нещата в перспектива, защото е важно. Как работи конкуренцията? Работи чрез елиминация. Нека поясним.

Когато се намирате в условия на конкуренция, вие се състезавате за някакъв ограничен ресурс. Този ресурс може да бъде ябълка, или 100 000 000 евро, или жената на живота ви. Така или иначе се състезавате за ресурс. Втората особеност на конкуренцията е, че има повече от един състезател за същия ресурс. Така, ако на вас ви се яде ябълка, и на колегата му се яде ябълка, а ябълката е само една, имаме конкуренция.

Когато само единият изяде ябълката, другият е елиминиран. И ако продължи да губи състезанията за ябълка, умира от глад. Този, който се е научил да печели повече ябълки, яде повече и става по-силен. Това е принципът на елиминация.

Всъщност най-добрата система за конкуренция е еволюцията на видовете. Както знаете, в природата биологичните видове се развиват постоянно, оцеляват само най-приспособените. Защо? Защото другите са елиминирани. Но как така само неговият вид е продължил напред? Ами предадена е информация чрез гените.

Така конкуренцията ни позволява да се учим от грешките, защото винаги когато някой направи достатъчно грешки и е елиминиран, това се вижда от останалите. От друга страна, този, който прави малко грешки и успява, също се наблюдава от останалите, те му подражават и в крайна сметка конкуренцията помага на всички да се справят малко по-добре. Един от начините за предаване на такава информация в пазарната икономика са парите – който ги има повече, явно се справя по някакъв начин по-добре.

Концепцията за конкуренцията беше вододел между комунистическите държави и западния свят. Резултатите са известни.

Сега да обърнем поглед към България. Ние не обичаме конкуренцията. Тя ни плаши. Затова си измисляме всякакви начини да я блокираме – чрез „връзкарство” и „шуробаджанащина” през годините на комунизма, чрез корупция сега. По това си приличаме с други държави в Африка и Латинска Америка, където хората също не обичат конкуренцията и затова живеят бедно.

Така погледнат, скандалът с МВР, румен петков и „Винпром Пещера”, СРС и всичко останало намира обяснение.

В държава, където не обичаме конкуренцията, няма как да има правила, които важат за всички. Ако имаше такива правила, щеше да има конкуренция. А това е опасно и много страшно. Затова ние само на теория въвеждаме някакви правила там, от кумова срама, а си правим каквото си искаме.

румен петков* в този смисъл може да се определи като адепт на антиконкурентното начало. Той просто олицетворява желанието на много българи (не само мутрите) да НЕ бъдат оценявани според заслугите им. Поради това нежелание сме си изградили сложна схема от зависимости, потайни пактове и какво ли още не, за да стават нещата „по втория начин”.

Така от самото начало ние можехме да предвидим, че е малко вероятно Петков да подаде оставка. Защо ли? В неговия свят елиминацията поради натрупани грешки не се случва често, а ако се случи - завършва с физическа смърт.

В този неконкурентен свят, в който живеем, закономерно се появяват пукнатини. Те се дължат на два фактора:

1. Невъзможност да се учим от грешките си;
2. Конкурентната среда на Европейския съюз.

Невъзможността да се учим от грешките си чрез елиминация води до това, че продължаваме да разпределяме ресурси към хора, които правят много грешки. Това е основната причина за разпада на комунистическата система. Задайте си и този въпрос – защо и най-корумпирания чиновник в най-корумпираната държава (ние вземаме за пример Путин) не е по-богат от най-богатия бизнесмен (Бъфет)? Защото конкуренцията е мощен акселератор на добри практики, затова.

Следователно, тази невъзможност да се учим от грешките си води до това, че ще оставаме доста по-бедни от останалите.

Вторият фактор също не е за подценяване. По стечение на обстоятелствата станахме държава – член на Европейския съюз. Държавите в Европейския съюз са обикновено в топ 50 на индекса за конкурентноспособност на Световния икономически форум. България е на 79 позиция. Преди нас са държави като Египет и Колумбия.

Това само по себе си е повод за тревога не само в София. Начинът на работа в България вече влияе на целия Европейски съюз заради общия пазар. Никой не иска да е в една икономическа система и беден и бавноразвиващ се партньор.

Именно този фактор е единствената възможност за по-бърза промяна. Идеята беше, че чрез „налагане” на правила и натиск върху политиците в България могат да се постигнат по-конкурентни условия. Оказва се обаче, че натискът е бил недостатъчен.

Така можем да прогнозираме, че държавите от Европейския съюз са единствените играчи, които могат да свалят румен петков от власт. И те ще го направят, ако искат лека-полека да интегрират България в правилата на конкуренцията. Ако се ослушат, значи са ни отписали (което е малко вероятно).

Във всеки един случай може да се очаква мъчително бавна промяна към по-конкурентно общество. Ние доказахме, че се боим от всякакъв подбор като дявол от тамян.

Историята около румен петков и неговата жалка личност е само едно проявление на това фундаментално „бе нема начин да нема начин”, което още трови обществото ни. Не се заблуждавайте – има го във всеки от нас, дори и да е малко. Затова приканваме всеки да се вгледа в собствения си живот и да си зададе въпроса – „Аз искам ли конкуренция? Готов ли съм за нея? Мога ли да играя по правилата?”

Тогава ще започне промяната, а румен петков ще стане излишен.

*Бел.ред. Името на министъра (с извинение) на вътрешните работи ще се изписва в Реалполитик с малки букви, докато не подаде оставка. Същото се отнася и за емел етем. Вот тебя шутка, Сергей

Убиха Георги Стоев заради всички нас

2008-04-07T19:17:00.002+03:00

Георги Стоев (35г.), известен като автор на книги и публикации в пресата за групировките у нас, беше прострелян по обед днес пред столичния хотел "Плиска", потвърди МВР. Той е бил приет в шоковата зала на "Пирогов" в крайно тежко състояние. Починал е преди минути.

Георги Стоев е противоречива личност. Свидетел на процесите във ВИС и СИК, той започна да пише за случилото се през 1990-те, но не се ограничи до там. Продължи да пише и за случващото се днес. Даваше интервюта. Пишеше статии. За кого? За Младен Михалев – Маджо, за Красимир Маринов – Маргина и неговия брат, както и за Любен Гоцев.

Версия на Стоев е, че Любен Гоцев е имал хомосексуална връзка с Красимир Маринов – Маргина. „Жоро Стоев написа много глупости... Да си ги носи в гробищата. Да си ги носи със съвестта.”, заяви Гоцев.

Стоев не спря. В интервю за „Сеизмограф” по Btv каза, че е бил разработен план как Стоев да свидетелства за това, че Маджо му е поръчвал убийства. За планът е бил уведомен градския прокурор Николай Кокинов, който пък праща своя подчинен прокурор Чавдар Ангелов. Целта според Стоев е била разработката да бъде извършена без знанието на вътрешния министър Румен Петков. Прокурорът Кокинов обаче уведомява главния прокурор Борис Велчев, Велчев звъни на вътрешния министър Румен Петков, а Петков моментално вика при себе си ченгето Ивайло Спиридонов, за да го пита защо прави това разследване без да го е уведомил. ""Предадоха ни!", казва по-късно Спиридонов на Георги Стоев и така всичко приключва.

Нашият анализ: Георги Стоев беше застрелян от кръга „Монтерей”, това е очевидно. Те нямаше как да го оставят да разправя наляво и надясно, че Любен Гоцев е capo di tutti capi и че се е гушкал навремето с Маргина. Нямаше как да го оставят да свидетелства срещу Маджо.

И още нещо – Румен Петков денонощно обслужва интересите на същия кръг „Монтерей”. Всеки ден от живота му на министър е посветен на това да осигурява жизнено пространство на престъпните схеми на Любен Гоцев, Виктор Вълков и Чавдар Чернев. Всеки ден е длъжен да замита следите, водещи към тях. Всеки ден той е на пост, за да трупат те кървавите си авоари и да се чувстват като истинските шефове на държавата.

В Реалполитик пишем за кръга „Монтерей” отдавна. Когато започнахме блога в екипа имаше спор дали да не обявим имената си. Надделя мнението да не ги качваме в сайта, за да не ни натресат поръчкови съдебни дела. Историята на Георги Стоев показва, че поръчково съдебно дело далеч не е най-голямата заплаха.

В България вече убиват, за да затворят устата на писатели. Както и да сучат МВР миналото на Стоев, те не могат да избягат от очевидния факт – убиха го заради това, което пише. Убиха го, защото могат. Защото не им пука и не ги е страх от закона. Те СА закона, те СА бащиците на нацията. Румен Петков е само ръжен, който използват умело.

Знаели сме винаги, че ще се стигне до тук. Нашата позиция е, че ако не бъде прекратено настоящото управление на страната НЕЗАБАВНО, страната ще последва модела на Колумбия и Боливия, където властта е в ръцете на наркокартелите. При нас – в ръцете на кръга „Монтерей” (звучи по-европейски някак си). Защото ги търпим.

Още – нямаме причини да вярваме на Стоев за наклонностите на Любен Гоцев. Но това би обяснило много неща – дружбата с Йордан Соколов, Богомил Бонев и други…

Пред всеки мислещ българин би следвало да стои въпроса – емиграция или какво?

На срещата на НАТО: лидерът е САЩ, Франция се завръща

2008-04-03T13:45:00.002+03:00

Срещата на върха на НАТО ясно показа линиите на разделение между САЩ и държавите от Европейския съюз. На първо място, по отношение на Афганистан, САЩ с право са недоволни от колебливата позиция на някои европейски държави относно изпращането на нови войски в Афганистан.

Поради операциите си в Ирак САЩ не могат да подсигурят достатъчно военни и друг персонал за мисията в Кабул. Франция засега прави най-смелата крачка, като изпраща един батальон в проблемния южен Афганистан. САЩ и Великобритания считат, че тази колебливост на европейските сили поставя под съмнение концепцията за колективна сигурност (за първи път чл. 5 от Северноатлантическия договор за колективна защита беше задействан именно след 11 септември 2001 г. по отношение на Афганистан). За САЩ изглежда все по-изгодно да сформират плаващи коалиции вместо да „носят на ръце” партньорите си от НАТО.

САЩ се оказаха самотни лидери и по отношение на Русия. Буш смело заяви, че Украйна и Грузия трябва да станат членове на НАТО. Ангела Меркел счита, че това не е добра идея. Саркози също не е очарован. САЩ правят сами стратегически ход, който към момента изглежда обречен. Защо?

Какъвто и да е Буш, той добре разбира, че Русия не иска директна конфронтация. Пример за това е позицията за Косово – Русия остава против независимостта, но реакцията беше слаба. Русия просто иска да се съобразяват с нея, иска да участва. С предложението към Украйна и Грузия Буш напомня на Русия, че има достатъчно инструменти, за да държи Русия нащрек. Неговата по-дългосрочна цел е от една страна еманципирането на Европа от страха от енергиен глад, а от друга – намаляване на руската активност в Азия. Тези две инициативи могат съществено да ограничат влиянието на Русия. За целта САЩ искат да увеличат своята роля (а и ролята на Европа) в тези две държави, които имат важно значение и за двете насоки на действие на Буш. Това, че европейските държави реагират резервирано, е разбираемо. Но ако те продължат да сключват малки сделки с Москва и да се надлъгват помежду си, големият губещ ще е именно Европа.

САЩ бяха единствената държава, която последователно отстояваше идеята, че Македония трябва да получи покана за НАТО на всяка цена, защото това гарантира стабилността на Западните Балкани. Никоя друга държава от алианса, включително България, не оказа съществен натиск върху Гърция, за да не се стигне до вето. Както казват македонските вестници „нема да има вето, но нема да има ни покана”.

Четем коментари в гръцката преса: „Но дори и да сме под голям натиск, какво могат да направят американците и НАТО, за да ни накажат? (…) Ако Гърция загуби тази „канадска борба” със съседната ни новообразувана държава, никой няма да ни взима насериозно повече.” И още: „Скопие знае, че членството [в НАТО] ще защити крехкото единство на нацията, при риска албанците да „освободят” етническите си роднини, и затова, рано или късно, Скопие ще трябва да договори честен компромис, който отразява реалностите в региона.”

Това е възмутително. Това е несериозно. Ако Атина си мисли, че толкова разбира „реалностите в региона” ние питаме – а какво ще стане, ако унесени в преговори за представки и наставки изпуснем питомното? Ако на албанците в Македония им писне да си играят на държава? Как точно ще поеме отговорността Гърция? Кой ще трябва да спасява положението в Македония и ще може ли то да бъде спасено?

За нас най-стряскаща беше информацията, че Гърция си позволява да си мисли, че може да решава съдбата на Македония ЧРЕЗ членството си в Европейския съюз и НАТО.

Нека го кажем така: отдавна е известно, че петата колона на Русия на Балканите не се състои главно от България. Руските интереси в ЕС винаги са намирали добра почва в Гърция, особено при управление на ПАСОК. Това, че Гърция косвено обслужва руския стратегически интерес като подлива вода на стабилността на Западните Балкани, е ясно. Но не сме сигурни дали Гърция осъзнава истинските последици от своето поведение.

Дестабилизацията на Македония е най-лошия сценарий за Балканския полуостров, казвали сме го и преди. Няма държава на Балканите, която безучастно да стои и да гледа разрастването на албанските автономни територии. И не е в гръцки интерес това да се случва. Ето защо съветваме Гърция да извърви своята половина от пътя до компромиса с Македония, вместо да се прави на велика сила. В противен случай може да й се наложи да си припомни, че освен с FYROM граничи и с България, и с Турция.

Така още веднъж се потвърждава тезата, че САЩ са и си остават единствения лидер на НАТО. Без тяхната енергична позиция Русия би била много по-близо до възвръщане на своите предишни позиции, а Македония би била обречена от европейската нерешителност.

Ситуацията в Тибет – геополитически анализ

2008-04-01T09:28:00.001+03:00

Напрежението в Тибет, автономна провинция в Китай, дойде в много неподходящ за Пекин момент – в навечерието на Олимпийските игри. Протестите бяха най-масовите от 60-те години на миналия век.

Реакцията на Китай беше внезапна и категорична – само за няколко дни китайските полицаи и специални части въдвориха ред в столицата на Тибет Лхаса, обвиниха религиозния водач на Тибет в изгнание, Далай Лама, в конспирация и изобщо направиха всичко, което се очаква от държавата Китай.

Това, разбира се, не е достатъчно. Проблемът на Тибет е, че тази провинция беше присъединена към Китай през 1950 г. по чисто геополитически причини – като буфер с Индия. Последва въоръжен конфликт за Тибет и областта Аксай Чин. Китай победи в конфликта, запази контрола над Тибет, а Аксай Чин и до днес е обект на териториален спор между двете страни.

В този смисъл сегашните протести в и за Тибет са израз на един много по-голям геополитически конфликт – между тигъра Китай и все по-модернизиращата се Индия, която придобива и все по-високо самочувствие. Далай Лама и в момента пребивава в Индия, където получи политическо убежище, както хиляди други тибетци. Дори и да не го казват, китайците сериозно подозират Индия в разпалването на протестите и финансирането на тибетската съпротива.

Така конфликтът придобива съвсем друго измерение отвъд проблемите на религиозната свобода и човешките права. Става дума за борбата за надмощие в Азия между два икономически и демографски гиганта.

Към момента Китай е много по-силна държава – и като икономика, и като степен на развитие на въоръжените сили, и като технологии. Индия обаче все по-добре се ориентира в съвременната обстановка и всъщност има добри стартови позиции за дългосрочно лидерство в региона, най-малкото защото е по-диалогична в отношенията си с други азиатски държави.

Следователно Европейският съюз и САЩ не могат да наблюдават безучастно развитието на събитията в Тибет. От една страна, става въпрос за спазването на човешките права. От друга страна, по-големият проблем е възможната ескалация на конфликта между Индия и Китай. Това може да стане при смъртта на сегашния Далай Лама. Поради текущата политика на Китай е напълно възможно да избухне спор относно наследника на Далай Лама. Този спор може да провокира много по-сериозни сблъсъци в Тибет, които от своя страна да доведат до някаква намеса на Индия. Такъв сценарий е най-неблагоприятния за целия регион.

Затова ЕС и САЩ трябва да работят в две посоки. Едната е засилване на сътрудничеството във всички сфери с Индия. Това е абсолютно задължително, за да се изгради Индия като модерна и забележете, демократична, държава в Азия, която може да балансира влиянието на Китай. Другата посока е да се насърчи Китай да търси решение на проблемите в Тибет по мирен път, без насилие. Това е много важно за самия Китай, доколкото Тибет не е единствената проблемна зона. Те трябва да разберат, че не могат да си позволят решаване на проблемите с методите на Мао. По този начин ще бъде предпазен и самия Китай, защото държавата става все по-трудна за управление, а това е опасно за цяла Азия.

В този смисъл Олимпийските игри дават добра възможност на западните държави да въздействат на политическото статукво в Китай. Позицията на Китай е много по-уязвима в контекста на тяхното желание да използват игрите като мощно послание за модерен Китай. Струва ни се, че Пекин добре разбира риска Олимпиадата да се превърне в трибуна за протест срещу положението в Тибет, а и в други части на Китай.

Оформя се безпрецедентна възможност за натиск срещу Китай и тя трябва да се използва на всяка цена. Остава въпросът за политиката на заселване на етнически китайци в Тибет, който също трябва да бъде обект на концентрирани критики. Китай трябва да разбере, че цялата му икономическа мощ не е достатъчна да гарантира ненамеса във вътрешните им работи, когато се нарушават правата на малцинствата

Румен Петков затъна в генералщина

2008-03-28T09:11:00.002+02:00

Всеки ден през последните седмици е зареден с нова порция скандали около МВР. Чак сега обаче стигнахме до дълбоките води на корупционната действителност у нас.

Изплуваха нови, много важни имена. Първото е на Алексей Петров. Изкара го Румен Петков, в някакъв свой опит да се защити и да дискредитира ДАНС и Петко Сертов. Оказа се според Петков, че именно Алексей Петров е организирал прочутата среща с Пламен Галев и Ангел Христов, известни още като „братя Галеви”. Пак според Петков Алексей Петров е бил секретен сътрудник на МВР, а след това преназначен като служител на ДАНС.

Алексей Петров реагира със следното изявление: “Аз виждам Ваньо Танов като едно малко дете, бих казал дете в неравностойно положение, което седи върху купа сено с кибрит в ръката. Наложително е, който е поел ангажимент към него, да си го прибере възможно най-бързо, защото покрай него и други започват да си играят с огъня, и става опасно. Ако ангажиментите на някои към Танов са отпаднали, други би трябвало го приберат. Това е в интерес на държавата.”

Другите две важни имена са „Дъбчето” и „Велчев”. Ваньо Танов ги посочи като хора, които директно са осуетявали разработки в МВР. Става дума най-вероятно за Димитър Дъбов, ковчежник на БСП, и Милен Велчев, бивш министър на финансите, сега заместник-председател на НДСВ. Покрай Димитър Дъбов излезе още едно име на производител на алкохол, за който се твърди, че той е покровителствал – „Селект Дистилъри”. Двамата категорично отрекоха.

Най-важното име е пряко свързано с излезлия псевдоним на министъра Петков – „Запалката”. Според думите на Танов прякора е измислен от Виктор Вълков. Виктор Вълков е бивш министър на външните работи. През последните години е несменяем участник в кръга „Монтерей”. Сега той смята, че бил “слушан” постоянно, а не само в случая със “Запалката” и това леко го тревожело, защото ако ставало въпрос за класифицирана информация, ставало малко деликатно. Вълков изрази желание да му се отговори защо е бил обект на подслушване.

Кръгът „Монтерей” може да бъде тема на многотомно издание, но с няколко думи – това са хората, които успешно управляват подземния свят в България през последните 15 години. В него влизат бивши и настоящи служители на МВР, Държавна сигурност и наследилата я НСС. Там се беше родил анекдота по повод на ДАНС, че „Не „Монтерей” е клон на ДАНС, а ДАНС е клон на „Монтерей”. Тези хора са същинското ядро на връзката престъпност-партии. Румен Петков се е кооптирал с тях много отдавна, и досега се е проявил като другар, на който може да се вярва. Сега късметът му явно е изневерил.

Щом и Алексей Петров, и Виктор Вълков са притеснени, значи наистина има защо. Те явно са вярвали, както и самия Румен Петков, и Иван Иванов, че не са непосредствен обект на подслушване. Така че са си говорили спокойно за услуги, пликове, разработки и прочие. Класифицирана информация е летяла във всички посоки. Има данни, че дори президентът Георги Първанов е бил обект на подслушване.

Сега генералите взаимно са се блокирали. Илия Илиев държи Румен Петков. Румен Петков държи (буквално) Илия Илиев. Петков държи още Георги Първанов и Сергей Станишев, поради което Първанов хукна да спасява близкоизточния мир. Алексей Петров и Виктор Вълков държат и Румен Петков, и Георги Първанов, и Сергей Станишев, и много други политици – защото са трансмисията между организираната престъпност и властта.

Не е случайна метафората на Алексей Петров за Ваньо Танов. Единствен той изглежда относително необвързан. Да, беше кандидат на ГЕРБ за Русе и е общински съветник. Но не е сигурно, че е кукла на конци на Бойко Борисов. Впрочем самият Борисов се е свил в ъгъла и не смее да се обади, защото знае, че кръстниците му от кръга „Монтерей” ще го наритат моментално. Така че за нас остава като напълно възможна хипотезата Танов да действа по-скоро на своя глава, но с някаква форма на съгласуване с Борисов.

Този скандал може да има по-сериозни последствия, отколкото можем да си представим в момента.

Оперативните срещи на Румен Петков и други безобразия

2008-03-26T09:28:00.002+02:00

В рамките на два дни Румен Петков активизира дейността по замитане на следите по скандала с Иван Иванов и „Винпром Пещера” АД. Обстойно ще се спрем и на трите сюжета. Изводът, който се налага е, че Румен Петков вярва, че и този път ще му се размине.

Най-напред Румен Петков без да го питат обясни, че да, бил се срещал с лица на разработка, за да бил получил „информация, полезна за министерството”. Пълни глупости. Първо, министърът няма право да се среща с представители на организираната престъпност. Второ, той е политическо лице и няма правомощия по Закона за МВР да участва в оперативноследствени действия. Трето, признал си е за срещите с Пламен Галев, след като многократно ги е отричал; да ви припомним, че вестници от Западна България многократно са твърдели за такива срещи; тогава Румен Петков категорично отричаше. Сега му е светнало, че вече не е самовластен господар на СРС-тата и се е опитал да се измъкне от този нов скандал.

След това беше разигран водевил в много типичен за министъра Петков стил. Срещнали се били Георги Коритаров, Ваньо Танов и Атанас Атанасов. След минути в същото заведение влетял главният секретар на МВР, Валентин Петров и седнал на съседната маса, като си водел журналист от вестник „Стандарт”. Валентин Петров явно с мобилен телефон успял да снима тримата „заговорници” и след това снимката се появила в интернет и емисията новини на БНТ. По думите на Румен Петков това било „технологията на клюката”. От това събитие можем да направим следните заключения – МВР подслушва и докладва в реално време разговорите и на тримата „замесени”; Румен Петков е сериозно изплашен и директно изпраща вярното си куче Валентин Петров да „омаскари заговорниците”; Ваньо Танов има още какво да каже.

Третия сюжет е най-сериозен. Както вече прогнозира цитирания вестник „Стандарт”, вечерта на 25 март беше арестуван бившия главен секретар на МВР, Илия Илиев, който напусна министерството заради скандала „Куйович” (или „Уйович” – както повече му харесва на Румен Петков). Според Медиапул по неофициална информация бившият главен секретар на МВР е арестуван, тъй като разрешил да бъде направена справката, довела до ареста на Иван Иванов. С третия си ход Румен Петков цели две неща – отмъщение и затваряне на устата на Илия Илиев. Петков знае колко много знае Илиев за безобразията в МВР през последните две години. Петков се страхува от възможността дори и част от тази информация да стигне до медиите, а и до неговите другари от БСП.

Нашето заключение – наблюдаваме ендшпил. За непосветените в шахмата – останали са малко фигури по полето; целта е да се взимат повече пешки; царят става атакуваща фигура. В смисъла на скандала – Румен Петков атакува по всички флангове, защото животът и кариерата му висят на косъм. Ако успее, големият губещ ще бъдем всички ние – и без това МВР в момента представлява една прогнила от корупция на най-високо ниво институция.

Кой може да промени нещата? Първо, премиера Станишев; но той няма да го направи, защото се страхува от Петков. Второ, президента; но и той като че ли няма да посмее да се изправи директно срещу министъра на вътрешните работи. Трето, външни фактори. Те засега мълчат, но ако изобщо има някаква справедливост, тя ще дойде отвън. Едно е сигурно – в техните очи Румен Петков е тотално и завинаги компрометиран. А и Франко Фратини е в отпуск…

“Винпром Пещера” АД контраатакува

2008-03-24T10:12:00.002+02:00

Както можеше да се очаква „най-големия производител на алкохол у нас” и „най-големия данъкоплатец”, “Винпром Пещера” АД, контраатакува в заформилия се грандиозен скандал за изтичане на информация.

Както се полага на най-големите, освен заплахи със съд и милиони прес-съобщения, собствениците на “Винпром Пещера” АД са избрали и още една, по-нетрадиционна форма на защита: екскурзия.

Цитираме вестник „Сега”, който пък цитира сайта Vsekiden.com: “Заместник-председателят на НДСВ Милен Велчев бил забелязан в хотел в луксозния френски ски курорт Куршевел в компанията на бизнесмена Васил Божков и двамата собственици на винпром "Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев.”

Ха така. Докато всички се кълнат в майка си, че корупционен чадър не е имало, няма и няма да има, лицето Милен Велчев, понастоящем дясна ръка на Симеон Сакскобурготски, си пие уискито в Куршевел с хората, които по НЕПОТВЪРДЕНИ, НО МНОГО ПОДРОБНИ И ТРУДНИ ЗА ФАЛШИФИЦИРАНЕ ДАННИ (това за юристите на винпрома) са точили информация от ГДБОП.

Защо Милен Велчев, ще се запитате, и защо Васил Божков?

Милен Велчев беше министър на финансите в правителството на НДСВ и АКО е имало политически чадър върху търговията с фалшиви бандероли, той знае всичко за нея. Познава колегите си от управляващата коалиция, от които зависи какво ще стане след скандала. Васил Божков пък е известен с това, че подобно на Невидимия човек и до днес влиза и излиза от Министерство на финансите когато и както му скимне. Дали защото министъра на финансите му е близък по убеждения?

Та така, драги зрители, скандалът, както прогнозирахме, засега отива към приятелско споразумение; изпълнителният директор на “Винпром Пещера” АД вече назидателно говори по централните телевизии в стил „как не ви е срам, та ние сме големи???”.

„Винпром Пещера” е основният спонсор на Иван Иванов

2008-03-21T13:50:00.002+02:00

Това, за което говорихме преди два дни се потвърждава от публикуваната в електронното издание на вестник „Капитал” разработка. Единият от собствениците на „Винпром Пещера” АД, Атанас Петров, е поддържал очевидно корупционен контакт със зам.-шефа на ГДБОП, Иван Иванов. Това между другото, докато е спонсорирал БСП и Георги Първанов и докато Станишев му откриваше новите цехове.

Много хубаво и точно четиво за всички, които все казват: „не ми се вярва да е чак така”. Така е, за съжаление. Така е и с Екуест, и с Пламен Галев, и с Бойко Борисов. Само дето за тях нямаме разработка.

Ако Румен Петков остане на власт въпреки тези разкрития, значи тази държава е достигнала дъното и вече рови надолу.

Кой е Големият шеф?

2008-03-19T15:53:00.004+02:00

Арестуваха заместник-директора на ГДБОП Иван Иванов. Арестът е в отговор на предоставените от депутата от опозицията Атанас Атанасов данни, че Иван Иванов е давал информация за водени в различни служби на МВР разработки на самите обекти на разработките. Срещу това е получавал подаръци (например скъп лаптоп за дъщерята), а вероятно и пари.

Престъплението е очевидно. Кои са обаче интересните моменти?

За първи път се осветява толкова категорично връзката на висш служител на МВР с представители на организираната престъпност и олигархията в България.
Според Атанасов в подслушваните разговори неколкократно се споменава „Големия шеф”, който решава всичко.
След като разработката е докладвана на Румен Петков и главния секретар на МВР Валетин Петров, Иван Иванов и неговите „партньори” са изхвърлили ползваните до момента мобилни телефони.
Самите обекти на разработките на МВР, които са били предупреждавани от Иванов, според Атанасов са сред спонсорите на кампаниите на БСП и президента Първанов.

Оттук изниква въпроса - кой е Големия шеф? Кои са обектите на разработките на МВР, които да са и спонсори на БСП?

Тук правим само предположения, но обосновани. Напълно е възможно Големия шеф да е точно Румен Петков. Ако това е така, то не ни учудва. Това се връзва и с лайтмотива „спонсор на БСП”, защото Румен Петков беше председател на предизборния щаб на БСП за изборите през 2005 г.

Но кои може да са тези митични спонсори на БСП? В сигналите на опозицията се споменава търговия с фалшиви бандероли за алкохол. Най-големия прозиводител на акцизен алкохол е „Винпром Пещера”. От тях и други големи производители на акцизен алкохол се оплака преди време Павлин Найденов, председател на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (AПВТСН).

Според Найденов над 80% от алкохола у нас е без платен акциз. „Винпром Пещера” са и сред традиционните спонсори на БСП и президента Първанов. Както се казва, елементарно, Уотсън.

Ако приемем, че Румен Петков чрез Иванов е правил чадър над „Винпром Пещера”, много неща намират обяснение. В този случай обаче не се надявайте на щастлив край. При положение, че според експерти пазарът на алкохол без бандерол се оценява на поне 1 млрд. лева, можем да очакваме, че целият скандал бързо ще утихне. Ще жертват Иванов срещу обещание за споразумение с прокуратурата. Ще припомнят на основните медии кой кой е в България („Винпром Пещера” е сред най-големите рекламодатели у нас). И всичко ще тръгне по старому.

Ще стане ли Косовска Митровица новата Сребреница?

2008-03-17T16:16:00.003+02:00

Частите на полицейската мисия на ООН в Косово UNMIK са получили заповед да се изтеглят от северната част на Косовска Митровица. Районът, населен със сръбско мнозинство, ще остане под контрола на силите на НАТО. Изтеглянето е резултат от бунта на над 1000 сърби, които окупираха сградата на трибунала на ООН в града.

Това е много, много опасен прецедент. Няколко пъти през последната година сме подчертавали, че ескалацията на насилието в Косово е най-лесния път за трайна дестабилизация на Западните Балкани и отслабен Европейски съюз.

Преди 13 години, през лятото на 1995 г. близо 8000 босненци бяха избити от подразделенията на Армия Српска на Ратко Младич. Тогава 400 холандски миротворци на ООН не успяха да опазят живота на тези босненски мъже и момчета. НАТО не бомбардира позициите на Младич.

Този път международната общност не може да си позволи провал. Липсата на ред в Косовска Митровица поради бунта на сърбите може лесно да се използва като претекст от косовските албанци за разчистване на сметки. Жертви ще станат самите сърби, които явно не могат да живеят с реалностите в региона. Ако не искаме да има жертви, следва Европейският съюз и НАТО незабавно да въведат драконовски мерки за сигурност в града, като дадат да се разбере и на двете страни, че и най-малките прояви на насилие ще бъдат преследвани и наказвани.

Що се отнася до Русия, тя трябва най-накрая да разбере, че като пали в сърцата на сърбите „надежда” за Косово, всъщност им копае масовите гробове. Понеже знаем, че в Кремъл има и хора, които не искат да жертват Сърбия като пионка в играта с ЕС, ги приканваме да кажат най-накрая какво мислят.

Няма нищо стратегическо в едно клане; нека не го допускаме заради тънки европейски сметки.

Масларова – вън, БСП – вън, Местан – вън, ДПС – вън!

2008-03-12T14:21:00.002+02:00

Така можем да обобщим нашата реакция на случилото се в Дома за деца, лишени от родителски грижи в град Трън, където осъждан педофил застреля момиче на 15 години.

Ден по-рано лицето, избрано за президент на Република България, оплю филма на ББС за Могилино; след него повлякоха крак Сергей Станишев и Антон Кутев. На всички тях искаме да им кажем, че това убийство е пряка последица от техния крадлив непукизъм и наглост. Как не ви е срам да се опитвате да прехвърляте вина на чуждестранните журналисти, които ни отвориха очите за състоянието на тези домове??? Кои сте вие да преценявате любовта на България – точно вие, които продавате интересите й по строен ценоразпис???

Що се отнася до Емилия Масларова и Ширин Местан (директор на Агенцията за закрила на детето) – отидете и се гръмнете някъде вие; за нищо не ставате.

Нормална европейска практика

2008-03-11T08:52:00.002+02:00

Според управляващата коалиция спирането на финансиране по мерки на ФАР, ИСПА и САПАРД за България е "нормална европейска практика". Хайде да го повторим още веднъж: „нормална европейска практика”. На какво ви прилича?

Ами на заявлението на Ахмед Доган след местните избори, ето на какво. Тогава той каза: "Купуването на гласове е европейско явление... Демокрацията ще я бъде дори с купуването на гласове".

Та тук логиката е подобна. „Спирането на средства е европейска практика; коалицията ще я бъде и със спиране на еврофондовете”. Това ни казват (или казват на себе си) БСП, ДПС и остатъците от НДСВ. Те вярват и искат да вярват в светлото бъдеще на тристранната коалиция. Какво тук значат някакви си фондове???

Трите партии явно са разбрали, че тази работа с еврофондовете не е май толкова проста. Следователно, по-трудно се краде. Следователно, не ни се занимава. Къде-къде по-лесно е да харчим излишъка и да правим обществени поръчки за милиони – например „за доизграждане на Центъра за аерокосмическо наблюдение към Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”.

Това, че са спрели някакви пари не е чак толкова страшно за тях. Пари има и ще има, важното е да могат да се откраднат.

При такава логика можем да очакваме само ескалация на проблемите с членството ни в Европейския съюз. Утре, когато завалят глоби за милиони евро, пак ще ни обясняват, че това е „нормална европейска практика” или „явление”, както ви харесва. Един вид – спете спокойно, всичко е под контрол, предвидили сме ги тези неща, вървим по план.

Спете спокойно, деца.

Бел.ред. Проверка показа, че на ключови думи в Google излиза само един документ за спиране на средства от еврофондове. Държавата е Италия, областта – Сицилия, парите са за нефункциониращ язовир.

Русия срещу Украйна – урок по реалполитик

2008-03-07T13:33:00.002+02:00

Русия направи нагледна демонстрация по реалполитик през последните няколко дни. Първо, чрез Газпром Русия си поиска натрупаните дългове от Украйна, знаейки много добре, че Украйна не може да ги плати. Последва намаляване на дебита на подаване на природен газ към Украйна два пъти последователно с по 25%.

Но дали се целеше просто разплащане на сметките между Газпром и украинското Нафтогаз? Едва ли.

Първо, в Русия много добре знаят, че Украйна не оспорва дълговете на Нафтогаз. Второ, спирането на газа не би допринесло в голяма степен за решаването на проблема с дълговете, а по-скоро може да го задълбочи.

Какъв е ключът към газовата война на Москва с Киев?

Отговорът се състои в една дума – НАТО. Русия истерично се съпротивлява срещу всяка, дори теоретична възможност, Украйна да стане член на НАТО. Чрез намаляването на доставките на газ Москва припомни кой всъщност държи кранчето не само на Украйна, но и на държавите от Европейския съюз и НАТО (най-вече Германия).

Посланието е ясно – „не посягайте към Украйна, тя е неприкосновена територия на руските стратегически интереси, неразделна част от нашата доктрина за сигурност”.

Разбира се, Русия използва много и разнообразни инструменти, за да повлияе на управляващите в Киев. Намаляването на доставките на газ е само един от тях. Има достатъчно данни, че ФСБ използва активни мероприятия срещу отделни украински политици, за да ги вкара във „верния път”. Тук ще припоним само отравянето с диоксини на президента Юшченко докато още беше лидер на опозицията в Украйна.

Според нас Русия отбелязва съществен напредък в утвърждаването си като „непреодолим фактор” в украинската политика. На нея ще й се размине, доколкото не се противопоставя открито на независимостта на Косово. Получава се своеобразна сделка – Европейския съюз утвърждава авторитета си на Балканите, а Русия консолидира влиянието си в Украйна, Армения и Грузия.

Проблемът е, че не трябва в Москва да остава усещането, че може безнаказано да използва силови инструменти спрямо други държави. Ако това се допусне, могат да последват други операции, които да доведат до реална конфронтация между Русия и запада. Към момента това започва да се разбира в Европа и можем да очакваме по-единни позиции спрямо Русия. Важно е периодично да се припомня на руснаците, че не са чак толкова значими, колкото им се иска.