tag:blogger.com,1999:blog-2118831749211120662.post-64482518590344417752008-05-23T19:32:00.002+03:002008-05-23T19:54:55.779+03:00Близост в Близкия изток<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://electronicintifada.net/artman2/uploads/2/070928-cook-syria.jpg"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer; width: 320px;" src="http://electronicintifada.net/artman2/uploads/2/070928-cook-syria.jpg" alt="" border="0" /></a>Докато Джордж Буш пиеше чай със саудитския крал, държавите в Близкия изток, изглежда, взеха съдбата си в своите ръце. Израел и Сирия водят „неофициални” преговори със съдействието на Турция. В Ливан след сериозна политическа криза беше постигнато примирие между правителството и Хизбула. <p class="MsoNormal"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal">И в двата случая САЩ декларираха, че са доволни от това развитие. Но дали е точно така?</p> <p class="MsoNormal"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal">Доктрината на неоконсерваторите около Буш разчита на Саудитска Арабия като основен партньор в Близкия изток. Самоинициатива на Израел да се разбира със съседите си е меко казано нежелана от Белия дом. По ред причини администрацията на сегашния американски президент предпочита да държи Израел плътно в своята сфера на интереси, което изключва самостоятелност при взимане на решения за геополитиката на региона. </p> <p class="MsoNormal"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal">Това означава, че отдавна оформилия се стратегически съюз Израел – Турция вече прави заявка за еманципация от своя силен покровител. И ако във Вашингтон си задават въпроса „защо?”, нека се запитат могат ли да гарантират териториалната цялост на Ирак (най-голямата стратегическа заплаха в региона е именно разпадането на страната). </p>Реалполитикhttp://www.blogger.com/profile/11498045327910504674noreply@blogger.com