Защо Израел трябва да бомбардира в Иран

Иран успешно бави топката и не се ангажира с преговори за ядрената си програма. Израел не може да допусне това и трябва да осъществи въздушно нападение над ядрените обекти на Иран. Ето защо:

1. Дори и малък, незначителен шанс за ядрен холокост срещу Израел е несъвместим с основната цел на еврейската държава – да защитава своите граждани на всяка цена;
2. В момента основните играчи в Съвета за сигурност на ООН не могат да спрат ефективно ядрената програма на Иран;
3. Израел ще извърши въздушните нападения като акт на защита и САЩ няма да бъдат сочени с пръст като агресори;
4. Стратегическата игра на Русия за въоръжаване на Иран ще бъде прекъсната;
5. Иран ще има по-малко ресурси за външно въздействие в Ливан, Ирак и Пакистан;
6. САЩ ще бъдат ефективно ангажирани в защитата на Израел.

Никоя война не е добра; но именно за да предотврати много по-големи възможни загуби, Израел трябва да атакува. Трябва да се каже още нещо – за разлика от случая с Ирак, данните за иранската ядрена програма идват едновременно от много, разнообразни и независими източници – от МАЯЕ до немското разузнаване.

Енергийни вълни

Бойко Борисов и Георги Първанов си размениха остри думи. Поводът може да бъде само един – енергийните проекти с участието на Русия.

И на бистришките баби им е ясно, че Първанов атакува, за да предпази най-свидните си яйчица – договореностите с другаря Путин. По-трудно ни е да обясним какво точно се стреми да постигне Бойко Борисов.

Явно се оспорва смисъла и на петролопровода Бургас-Александропулис, и на АЕЦ „Белене”. Министърът на икономиката Трайков буквално заяви, че не вижда особен смисъл от изграждането и на двата проекта. В по-позитивна светлина се посочва само проектът „Южен поток”. Сега се правят оценки, сметки, проучвания. Борисов има време до края на ноември. След това трябва да докладва на Путин по кои проекти смята да работи и по кои – не.

Проблемът на Борисов е, че той се страхува от Путин. Както впрочем се страхува и всеки министър-председател на изток от Гринуич. Нещо повече, нашето поле за маневри постоянно се намалява от услужливи германски, италиански, а напоследък за съжаление и френски политици. Така за него става все по трудно хем да отстоява своите позиции, хем да не дразни прекалено руската мечка.

Бойко Борисов няма особен избор. Рано или късно той ще трябва да се произнесе по всеки от трите проекта. Отказът от участие във всеки от тези проекти ще има своите последици, точно както съгласието за участие. Борисов е в уникалната ситуация да може да вземе решение, което ще влияе на геополитическата обстановка на Балканите през следващите 20-30 години. Нещо повече, много малко са държавите в Европа с такова принципно значение за средносрочната руска стратегия за сдържане на Европейския съюз.

Така от действията на Бойко Борисов и неговото правителство зависи много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Едно трябва да му е ясно – реакция срещу него ще има, каквото и решение да вземе. Поне това е сигурно.