Предателство и тъй нататък

Масово напускат директори и служители от ДАНС. Причината – несъгласие с новото ръководство в лицето на Цветелин Йовчев.

Преди време написахме: „който управлява ДАНС, ще управлява държавата”. Е, кой управлява държавата днес?

Номинално това е Бойко Борисов. Но ако четем ДАНС излиза, че това е по-скоро онзи кръг „Монтерей” плюс група други деятели, които са овладели силовите постове в държавата.

За Цветелин Йовчев нашият любимец Румен Петков каза: „той може да разчита на подкрепа и от моя страна, а убеден съм и от страна на бившите вътрешни министри.” Кои са тези министри – например Богомил Бонев, например самият Петков, например Виктор Михайлов – все свързани с изграждането на клептоктрацията у нас. Радушно подкрепиха кандидатурата му президентът Първанов и Иван Костов.

Изобщо Йовчев получава подкрепата на всички съмнителни лица, които имат пряко участие в създаването на политико-престъпния елит у нас. И веднага някой може да каже – да, но това е възможното, това е максимума на компромиса, който може да постигне Борисов.

Не е вярно. Ако би искал, Борисов може много да направи. Но не иска. Страх го е.

Така че в следващите месеци ще наблюдаваме един правосъден паноптикум. Зад завесата – контрабанда, убийства, предателства и тъй нататък.

„Монтерей” гостува на Външно

Министър Румяна Желева е обсъдила приоритетите на новия екип в Министерството на външните работи на работна закуска с някои от бившите министри на външните работи през последните 20 години. Присъствали са Любен Гоцев, Бойко Димитров, Виктор Вълков, Стоян Сталев, Георги Пирински и Станислав Даскалов.

Любен Гоцев и Виктор Вълков са сред учредителите на кръга „Монтерей”. Имената им бяха посочени от покойния Георги Стоев като истинските босове на организираната престъпност у нас.

Преди по-малко от месец казахме по повод на тези лица:

„Около Борисов се наблюдават хора, които са свикнали да балансират между интересите на САЩ и Русия през периода на прехода. Те не разбират, че днес основният търговски и политически партньор на България са държавите от Европейския съюз. Любезно ги приканваме да се занимават със собствените си дела и да не се опитват да реализират несбъднатите си мечти чрез кабинета „Борисов”.”

Да, ама не. Дали по инициатива на Желева, или на самия Борисов, кръгът „Монтерей” си припомни славното си време във Външно, че дори даде съвети.

Нищо добро няма да произлезе от тази среща. Тя е направена, за да легитимира за пореден път една шайка разбойници. Впрочем те съвсем нямат ноу-хау за предизвикателствата, които очакват кабинета „Борисов” във външната политика. Но че ще вредят на България докато са живи, е вече много ясно.

Русия отново вдига мерник на Украйна

Повече от ясно е, че Русия няма да прекрати опитите си да контролира политически, икономически и военно Украйна. Последните ходове на руския президент Медведев обаче ни карат да се замислим.

Пропагандата на Медведев на фона на Черно море е класика. „Братски народи”, „дружба” - и изобщо всички думи, които бяхме позабравили след 1989 г. По-важното е, че по най-различни неофициални канали Русия индикира желанието си да дестабилизира Украйна, да повлияе на резултата от изборите и в крайна сметка да си осигури така лелеяния контрол върху буфера с НАТО.

Могат да се появят проблеми поне в две посоки. Първо, Русия може да се разочарова от резултат от своите усилия ако новият украински парламент не отразява идеите на руснаците. Второ, самата Украйна може да предизвика Русия ако реши, че намесата във вътрешните работи е станала нетърпима.

Всичко това може да доведе до нагнетяване на напрежението и дори до военен конфликт. В случай, че това стане, не е невъзможно Украйна да бъде разделена по етнически признак.

Ние сме изключително притеснени от неадекватните разсъждения на руските стратези. Вместо да обърнат поглед към задния си двор в Кавказ, те вече бленуват за нова военна авантюра, с която да закрепят вътрешнополитическата ситуация. Вместо да разберат, че руската идентичност е под угроза от войнствения ислямизъм, те наливат ресурси в иранската ядрена програма. Вместо да се погрижат за разпадащата се руска инфраструктура, те планират безсмислено скъпи проекти за пренос на петрол и газ.

Липсата на адекватност е систематична заплаха за Русия, за съседните на Русия държави и за мира в Европа. Радикализацията и автократизацията, които провежда Путин, ще навредят на световния геополитически ред. Всъщност ние не се страхуваме толкова от Путин; страхуваме се по-скоро от онези, които ще дойдат, когато режимът му колабира.

Иран: игра с огъня

Иран все още не е излязъл напълно от кризата след президентските избори. Въпреки това иранският президент Махмуд Ахмадинеджад ще положи клетва за още един мандат. И първото му послание е, че ще се разправи с опозицията в страната.

Въпреки че симпатизираме на движението за реформи в Иран, не това ни притеснява. Проблемът е само един – иранската ядрена програма.

В момента от Вашингтон до Рияд и от Пекин до Брюксел всички се чудят докъде ще стигне Иран в желанието си да придобие боеспособно ядрено оръжие. Въпросът е парадигмален. Ако Техеран успее, ще пренареди цялата система за сигурност в Близкия Изток. Никой не иска това, освен може би Русия по линията на някаква перверзна краткосрочна логика.

Но как да бъде спряна ядрената програма на Иран? Тук мненията се разделят. Има три групи инструменти: политически натиск, санкции и военна операция.

САЩ все още вярват, че е възможно да се постигне напредък чрез двустранни и многостранни преговори. Като втора опция те готвят налагането на търговски санкции след септември тази година. За Русия и в някаква степен за Китай налагането на санкции е по-скоро неприемливо.

Израел и Саудитска Арабия са на друго мнение. Може би за пръв път в своята история двете държави имат общ стратегически интерес – да не допуснат Иран на ядрената сцена. Не е тайна, че Израел е напълно готов да извърши военна операция срещу обекти в Иран. Не е тайна също така, че Рияд обмисля свои ходове (но не от военен характер), за да обезкърви иранския стратегически потенциал.

В същото време военна операция срещу Иран би донесла много нови рискове в един вече твърде нестабилен регион (Иран граничи с Ирак, Афганистан и Пакистан).

Трудно е да се дават съвети в една подобна ситуация. Някои казват, че единственият разумен ход е налагането на икономически санкции. Военната операция по въздуха така или иначе само ще забави, но няма да спре Иран. Обаче има известен риск Иран да се капсулира по примера на Северна Корея. Ако започне военна операция, тя пък може само да радикализира мюсюлманите в региона.

Според нас когато се вземат оперативни решения във Вашингтон не бива да се забравя, че добра или лоша, Иран е държава. Колапса на държавата Иран може да се окаже много по-голяма заплаха от чисто теоретичното ядрено нападение на Иран срещу Израел. Ако се възприеме тази логика обаче, е необходимо САЩ да гарантира унищожаването на Иран при първия ОПИТ за използване на ядрено оръжие от тази държава срещу нейните съседи или трети страни.

Една такава безусловна и неотменима ядрена гаранция за Израел и Саудитска Арабия ще означава и още нещо – че САЩ не приемат контразаплахи от Русия по отношение на ПРО в Европа. Ако сме тръгнали да защитаваме цивилизацията от ислямисти с ядрено оръжие, не можем да правим компромиси заради параноята на Путин. Новата парадигма за сигурност трябва ясно да очертае кръга от държави, които са недосегаеми за военно нападение от трети държави така, че да включи към държавите от НАТО и Израел, и Саудитска Арабия.

Това ще обезсмисли цялата стратегия на Техеран.