Октоподът отвръща на удара

На 14 януари 2009 г. в София с кръв беше скрепен договора между БСП и ГЕРБ за следващото управление на страната.

Очевидно и Станишев, и Борисов са стигнали до извода, че независими граждански протести са опасни за тяхното бъдещо сътрудничество. Дори и Бойко Борисов да не е използвал контактите си в подземния свят, за да осигури провокатори – каквито сведения се появиха, достатъчен сигнал е издаването на заповед за забрана на протеста СЛЕД като хората вече са на площада.

За нас това посочва и успешното посредничество на президента Първанов, който отдавна заговорничи с Бойко Борисов за властта. Което от своя страна значи, че процесът на путинизация продължава да върви с пълна сила.

Борисов премина Рубикон и ясно показа, че е на страната на октопода.

Изводи от кризата с газа

Днес се очаква най-накрая да потече руския газ по тръбите в Украйна, и до няколко дни да достигне българските потребители. Вече можем да направим изводи за непосредствените последици от кризата, както и за някои по-дългосрочни ефекти.

Краткосрочни последици:

• Загуби за десетки или стотици милиони евро за българската икономика, както и за икономиките на редица европейски страни;
• Опасност от нови спирания на газа от Русия през зимните месеци под някакъв предлог;
• Разногласия в Европейския съюз за значението на кризата и начините за нейното преодоляване (особено по отношение на идеите на Словакия и България за пускане на спрени ядрени реактори).

В дългосрочен план:

• Ще бъдат предприети редица мерки за намаляване на зависимостта от руския газ (подобряване на взаимната свързаност, нови газопроводи, LNG терминали, инвестиции в биогорива); някои държави членки (като България) ще останат в много голяма степен обвързани с руската енергийна политика;
• В ЕС ще бъдат очертани ясно линиите на разделение между трите големи – Германия, Италия и Франция от една страна, и държавите от Източна Европа, Великобритания и Холандия от друга. Разделението ще бъде по повод на политиката на ЕС към Русия и към Украйна. Това разделение ще бъде пренесено и в НАТО;
• САЩ ще положат значителни усилия за ограничаване на стратегическия потенциал на Русия във военната област, включително чрез възобновяване на инициативи за ПРО и ПВО системи (и в космоса);
• Вътрешнополитическото напрежение в Украйна ще нарасне значително поради руските мероприятия и инициативите на ЕС и НАТО;
• Възможно е, макар и по-малко вероятно, Русия да извърши широкомащабна военна операция или спрямо Украйна, или спрямо Молдова, провокирана от недоволство от значителното влошаване на икономическата обстановка и от необходимостта да се отвлече вниманието на руската общественост от проблемите; нова военна операция срещу Грузия би довела до военен конфликт между САЩ и Русия (не сме сигурни дали това се разбира добре в Кремъл);
• Русия ще става все по-авторитарна държава.

Да благодарим на другаря Овчаров за студа!

Има един жив български политик, който е навредил повече на българския стратегически интерес, отколкото всеки друг. Той не е Ахмед Доган, нито Жан Виденов. Говорим за Румен Овчаров.

Това отвратително човече продаде българските национални интереси в областта на енергетиката. Достоен заместник на покойния Андрей Карлович Луканов, Овчаров последователно защити всички руски проекти за поставяне на България в тотална енергийна зависимост.

Днес берем плодовете на последователната вредителска политика на Румен Овчаров. Именно на него следва да благодарим за най-високите цени за природния газ за бизнеса в целия Европейски съюз, за липсата на второ хранилище за природен газ, както и за липсата на терминал за втечнен газ.

За услугите си към Русия, очевидно, Румен Овчаров е получил пари. Искрено му пожелаваме да се задави с тях, защото сега заради него българските граждани стоят на студено, а българският бизнес губи стотици милиони всеки ден – и това в епицентъра на световна икономическа криза!!!

Тук ще ни опонират, че в сегашната ситуация дори и от неуважавания Овчаров нищо не зависи. Да, не зависи, защото с негова помощ сме тотално зависими от Русия.

За негово нещастие това, което е извършил, е известно на твърде много заинтересовани страни с твърде разнопосочни интереси. А неговите покровители в Кремъл от ден на ден стават все по-непопулярни. Още по-досадното е, че както стана ясно в случая с Брендо, дори и швейцарската банкова тайна започва да се пропуква.

Крайно време е съответните служби да направят каквото е необходимо, за да получи овчаров някакво възмездие за извършеното.

Що се отнася до ситуацията в Европейския съюз, то е крайно време там си спомнят, че един съюз е толкова силен, колкото е силен най-слабия му член, и да ни обърнат повече внимание. Както и да си отговорят на въпроса това съюз ли е изобщо и за какво е този съюз. Защото ако ще клякаме пред параноичния Путин всеки път, когато той е с разклатени позиции у дома, по-добре да го затваряме този съюз.

Най-важното от 2008 г. и какво да очакваме през 2009 г.

Най-важното през изминалата 2008 г. :

В България

1. Голямото неслучващо се – въпреки всички сътресения, тристранната коалиция продължи грабителското си управление.
2. Гафовете на властта – горяха влакове, избухваха складове. Не последваха нито оставки, нито извинения дори.
3. Скъсването на отношенията с Европа – Станишев и Първанов обърнаха гръб на Европейския съюз, след като бяха спрени стотици милиони евро от европейските фондове. Набедиха Европейската комисия за черна овца, от Брюксел направо заговориха за политическия чадър над корупцията и мафията. Първанов се утешаваше с лов на редки животни.
4. Самоубийствата и убийствата – Ахмед Емин (”мъжка секретарка” по думите на Ахмед Доган), проф. Стойчо Раданов (направил експертизата на телата по делото Белнейски), редица представители на подземния свят. Проблемите продължиха да се решават на принципа „няма човек – няма проблем”.
5. Дискредитацията на ДПС – колкото и да не му се вярва на Доган, ДПС е бита карта и никой няма да иска да управлява с него.

По света

1. Избирането на Барак Обама за президент на САЩ – струва ни се, че все още се подценява значимостта на този избор. САЩ са и в близко бъдеще ще останат едноличен световен лидер, и ролята на президента е достатъчно важна, особено в трудни времена.
2. Световната финансова криза – тя се оказа много по-голяма, отколкото някой е предполагал. Засегна всички икономики в различна степен.
3. Цените на петрола и храните – големите колебания в тези цени показват, че световната икономика не е в устойчиво равновесие. В дългосрочен план все по-често тези цени ще се преценяват и през призмата на националната сигурност.
4. Косово и Грузия – тези два конфликта са скачени съдове, причината е ясна – Русия все така лелее за „достойно място” на международната сцена. Засега успява главно да се дискредитира и да изяжда ресурсите си.
5. Ирак, Афганистан и Пакистан – тези три държави държат будни всички геополитически стратези. Макар и много бавно, Ирак показва признаци на стабилизация. Точно обратното се случва в Афганистан и Пакистан.

Какво да очакваме през 2009 г.:

В България

1. Парламентарни избори и избори за Европейски парламент – най-недемократичните през последните 15 години. Ще видите всичко – компромати, изнудвания, платени медии, купуване на гласове, насилие.
2. Бъдещото управление – никой не е в състояние да го предвиди. Най-вероятен е конфузен съюз между ГЕРБ и БСП, колкото и странно да ви звучи (всъщност никак не е странно).
3. Продължаваща деевропеизация – в момента в България няма политически субект, който да озапти организираната престъпност, партийните обръчи и корумпираната съдебна власт. Логично, Европа ще ни постави в карантина.
4. Последици от икономическата криза – за България предвиждаме огромен натиск върху бюджета и рязък спад на икономическата активност. Много бизнеси ще фалират, но това няма да се отрази в голяма степен на безработицата, защото и без това страдаме от дефицит на трудова сила. Доходите обаче реално ще намалеят.
5. Протести – предвиждахме ги за 2008 г., но те ще бъдат много по-вероятни през пролетта на 2009 г.

По света

1. Икономическа криза – най-лошата рецесия от поне 50 години ще се отрази изключително негативно на световната икономика. Ниско конкурентните държави със слаби съпротивителни сили (като България) ще бъдат най-застрашени. Загрижени сме и за финансовата стабилност на правителството на САЩ, защото там бюджетните дефицити и външния дълг са наистина огромни, а новите програми за насърчаване на икономиката наливат масло в огъня.
2. Афганистан – това е мястото, където ще се решава съдбата на НАТО. Ако алиансът не успее да наложи стабилен контрол, ще се дискредитира.
3. Китай – много е важно как Китай ще преодолее финансовата криза и доколко ще се появи вътрешнополитическа нестабилност.
4. Русия – в момента Путин има нужда от широкомащабен военен конфликт, за да се задържи на власт (парите от нефта не стигат). Става все по-непредсказуем и маниакален, което е притеснително.
5. Глобалното затопляне – през есента на 2009 г. трябва да се реши дали и как ще бъде въведено продължение към протокола от Киото за ограничаване на емисиите парникови газове. От това дали и какво споразумение ще има, зависи бъдещето на планетата.