25 юни 2008

Енергийни войни

Президентът свика Консултативния съвет по национална сигурност. Темата - “Последиците за сигурността на България от участието на страната в големи енергийни проекти”.

Тази тема може да бъде преведена така: „Как хем да угодя на Путин, хем да съм президент на европейска държава, хем да не ядосам много американците”. От президента се чу, че газопроводът „Набуко” бил приоритет. И някак между другото, под сурдинка, Първанов изрази надежда бързо да се ратифицира споразумението „Южен поток”.

Какво всъщност иска да постигне Първанов и защо точно сега се сети за енергийната политика?

Президентът бърза, защото се води Blitzkrieg за съдбата на двата газопровода - „Набуко” и „Южен поток”. Първанов всъщност бърза, защото Путин бърза. А Путин бърза, за да обезсмисли „Набуко”.

Борбата е за всяка държава по трасето на „Набуко”. Проектът „Южен поток” на Русия не е икономически; той е политически. Целите му са да монополизира доставките на газ за Европа, както и да блокира трасета за доставка на природни ресурси, независими от Русия.

„Южен поток” е много важна част от стратегията на Кремъл и там са много недоволни от забавянето на проекта им в България (която е ключов компонент от целия проект). Всъщност целта е да се започне детайлното проектиране и да се поставят жалоните на проекта в България, за да може по този начин да се блокира „Набуко”.

Тук идва ролята на президента (с извинение) Първанов. Той е поел всякакви ангажименти пред Владимир Путин за напълно безпроблемна работа по „Южен поток” в България. От друга страна Станишев е под директния натиск на САЩ и отделни държави от ЕС да протака изпълнението на „Южен поток”, за да се даде шанс на „Набуко”.

Получава се най-лошия сценарий за всеки геополитически анализатор – бъдещето на енергийната сигурност в Европа да зависи в немалка степен от слаба и непредсказуема държава като България. Това изнервя всички в Москва, Вашингтон и Брюксел.

От опит знаем, че когато някой кихне в Кремъл, в България някой умира. Знае го и Първанов. Затова той натиска Станишев и тройната коалиция като цяло за старт на проекта „Южен поток”, което минава през ратификация от Народното събрание. Интересно е да се види до колко и докога ще успее Станишев да му се противопостави.

Какъв ще е изходът от ситуацията много зависи от другите държави от ЕС и от САЩ. В случай, че те не окажат безпрецедентен натиск върху премиера и президента, „Южен поток” ще стартира, а Газпром ще утвърди позицията си като тотален монополист на доставките на природен газ в Европа. Станишев няма нито вътрешнопартийна, нито коалиционна подкрепа, за да води тази битка сам. Така че ако наистина Брюксел и Вашингтон искат енергийна независимост за Европа, сега е момента да действат.

19 юни 2008

Капка в морето на корупцията

С гласовете на БСП и ДПС парламентът реши да удължи двойно максималния срок за предоставяне на морски плаж на концесия - до 20 години. Това стана с приети тази сутрин на първо четене промени в Закона за концесиите. Става възможно към обекта на концесията да могат да се включват прилежащата акватория с широчина не повече от 200 м, островите, включително и изградените от човешка дейност, и брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения. Нещо повече, допуска се възможността за предоставяне на морските плажове под наем за срок до 5г.

Така с едно движение Народното събрание погазва Конституцията (защото плажовете са публична държавна собственост и могат да се отдават само на концесия) и отваря вратата за всякакви „инвеститори” с дебели вратове, които да построят примерно Aheloy Island Tower Beach & Resort.

Това, драги читатели, е капка в морето. Същото това правителство:

  • Подготвя почвата за отдаване на магистрала „Тракия” на концесия на Васил Божков – Черепа;
  • Иска да подари имоти край летище София на Георги Гергов;
  • Замени само за един месец 12 000 (дванадесет хиляди) декара гори;
  • Планира поредно ударно харчене на бюджетния излишък – главно за инфраструктура.
И още:

  • Докладът на KPMG за корупцията по ФАР и ИСПА отиде в прокуратурата;
  • Разшириха се правомощията на Инспекция по труда без разумно обяснение, а според работодателите това ще доведе до нова корупция;
  • Сараите на Ахмед Доган в Бояна се оказаха незаконно построени.

Ей за това става въпрос. На нас ни е любима последната новина, защото тя показва колко тъпи са всички те, нашите български политици. Доган дори не си е направил труда да си узакони имотите, каквато възможност е имало. Бил е зает с други неща, явно.

Та на фона на всички новини едните небостъргачи на плажа са бял кахър. Нека е ясно: държавата се пука по шевовете.

13 юни 2008

Първанов и Станишев се настъпиха публично

Първанов дава интервю за вестник „Труд”. И казва:

„На футболни срещи, при които с Бойко Борисов сме били в един отбор, обикновено сме побеждавали. Не знам кой иска насила да ни събере и в политиката.”

И още:

„Темата за съветниците в широкия смисъл на думата трябва отново да бъде дискутирана. За съжаление. Ние имаме лошия спомен от един друг премиер, който загуби много именно защото разчиташе единствено на съветниците.

Лошо е, когато съветниците подменят легитимните механизми за формирането на политиката и реализацията на управлението.

Лошо е, когато се разчита на група хора, чиято единствена цел е да докажат, че си много велик и че има много врагове около теб, които едва ли не те заплашват с политическо убийство. Тази практика е известна от средните векове. Целта е да се капсулира съответният лидер. Така той е по-лесно манипулируем. И аз се надявам, че този урок ще бъде прочетен внимателно, защото идват тежки изпитания за управляващите в България.”

Ето затова е полезно да четете Реалполитик. Всички тези неща вече сме ги казвали:

  • За Първанов, който плете кошницата на следващата управляваща коалиция;
  • За Бойко Борисов, който използва Първанов по пътя си към властта;
  • За ДПС, които няма как да бъдат изкарани от властта освен чрез военен преврат, очевидно.

Трите горни субекта категорично не искат силно БСП. За тяхна изненада (а и за наша) Станишев успява да балансира тоталния грабеж в коалицията, така че да задържи нещата поне до есента. Нещо повече, той консолидира позициите ви с БСП, работи добре с лагера на Румен Овчаров и оставя Румен Петков да се додискредитира както намери за добре.

Интервюто на Първанов е сериозен знак към премиера. Преведено на пернишки, то звучи така: „ей, сульо, трай, да не ти ***** макята”*.

Първанов има от какво да се притеснява. На първо място, той отдавна губи влияние в БСП. Това е нормално за един президент, но Първанов си е представял, че хем ще седи в президентския стол, хем ще реди фигурите в БСП. Не му се получи. Последва много мръсна война за влияние в службите, която Първанов спечели само донякъде.

След това на Първанов му хрумна да стане президент a la Путин. Измисли си някакво гражданско движение от интелектуалци, което обаче в общи линии нищо полезно не свърши, като същевременно показа на всички, че Гоце е гладен за власт.

Отделно имаше досиета, лов с вълци по време на ж.п. катастрофа и прочие простотии. Сега Първанов все по-добре разбира, че от него много малко зависи. И се ласкае от близостта на Бойко Борисов.

Това, което не осъзнава е, че налива вода във воденицата на Бойко. Дестабилизацията на БСП обслужва интереса на ГЕРБ, защото намалява шанса за повторение на тристранната коалиция или пакт ДПС-БСП.

Най-много печели – познайте, Доган. При разклатено БСП и неубедителен ГЕРБ (защото на ГЕРБ проблемите не са в отношенията с президента), Доган получава цяла палитра от ходове за следващото управление.

Така че докато „атовете” се ритат, ДПС получава шанс за утвърждаване на ролята на балансьор. Още повече, че Ахмед Доган отдавна лелее да „назначи” следващия лидер на БСП – както направи в СДС.

* Бел. ред. Изразът е цитиран дословно от близък на президента, който го познава от ранните му комсомолски години. И не говори за него с любов.

05 юни 2008

Избори до дупка

Чудите ли се защо се случват следните неща:

  • Иван Костов атакува Ахмед Доган за имотите му;
  • Симеон Сакскобурготски се оправдава за „надписаните” 4500 дка гори;
  • Сергей Станишев ще търси всички законови възможности в рамките на правомощията си да гарантира стабилността на доходите на хората и тяхното нарастване;
  • Лекарските заплати скачат с 80%;
  • В Сандански пак Станишев откри, че се купували гласове за местните избори;
  • Асен Гагаузов (тотално дискредитирания министър на регионалното развитие) ни осветли, че са необходими поне още 200 млн. лв. от фонда за структурни и непредвидени разходи за завършването на магистрала "Тракия", връзката "Хемус" - "Тракия" до столицата и за започнатия участък от Околовръстното шосе на София?

Има един прост и бърз отговор – идват избори.

Точно така, парламентарни избори. Кога? Не знаем. Зависи от доклада на ЕК, от НДСВ, от други неща. Важното е, че времето е малко, а работата много.

В управляващата коалиция кипи усилен грабеж. БСП води класацията с назначаването на Христо Кулишев за шеф на Агенция Митници. ДПС посегна на храните, защитените територии и инфраструктурните фондове. НДСВ се готви за скок в отбраната. Целите са две – лично облагодетелстване на политиците и трупане на резерв за изборите.

Според НЦИОМ ГЕРБ биха спечелили 28% на парламентарни избори в момента, което им отрежда около 110 депутати. Бойко Борисов най-вероятно вече води преговори с Ахмед Доган за следизборна коалиция, като явно не е наясно, че Доган ще направи всичко възможно да намали броя депутати на ГЕРБ до по-безопасните 100 (тук е мястото на НДСВ, СДС и Лидер). Представянето на кметовете от ГЕРБ (включително Бойко Борисов в София) е достатъчно лошо, за да намали шансовете за пълна изборна победа.

Управляващата коалиция е заинтересована да удържи положението поне до есента, за да може да проведе предизборна кампания по свой вкус. ГЕРБ бърза, защото с участието си в местната власт губи гласове всеки ден.

Прогнозата ни е за невиждано шоу. Борбата ще е буквално за всеки глас. Ще има повсеместно, невиждано, брутално купуване на гласове. Ще има насилие. Ще има обвинения, арести, прокуратура, протести.

Можете да седнете удобно и да се насладите на най-недемократичната предизборна кампания в историята на България след 1989 г. Тя започна.