Близост в Близкия изток

Докато Джордж Буш пиеше чай със саудитския крал, държавите в Близкия изток, изглежда, взеха съдбата си в своите ръце. Израел и Сирия водят „неофициални” преговори със съдействието на Турция. В Ливан след сериозна политическа криза беше постигнато примирие между правителството и Хизбула.

И в двата случая САЩ декларираха, че са доволни от това развитие. Но дали е точно така?

Доктрината на неоконсерваторите около Буш разчита на Саудитска Арабия като основен партньор в Близкия изток. Самоинициатива на Израел да се разбира със съседите си е меко казано нежелана от Белия дом. По ред причини администрацията на сегашния американски президент предпочита да държи Израел плътно в своята сфера на интереси, което изключва самостоятелност при взимане на решения за геополитиката на региона.

Това означава, че отдавна оформилия се стратегически съюз Израел – Турция вече прави заявка за еманципация от своя силен покровител. И ако във Вашингтон си задават въпроса „защо?”, нека се запитат могат ли да гарантират териториалната цялост на Ирак (най-голямата стратегическа заплаха в региона е именно разпадането на страната).

Деевропеизация

През последните няколко дни заваляха информации, че държавите от Европейския съюз и по-конкретно Великобритания, Германия, Австрия, Холандия и Белгия, натискат Европейската комисия да предприеме “твърд курс” срещу България.

Според различните източници този курс може да включва предпазна клауза за правосъдието, спиране на пари от еврофондовете или дори замразяване на членството.

Тази перспектива не ни учудва. През март т.г. написахме:

“При такава логика можем да очакваме само ескалация на проблемите с членството ни в Европейския съюз. Утре, когато завалят глоби за милиони евро, пак ще ни обясняват, че това е „нормална европейска практика” или „явление”, както ви харесва. Един вид – спете спокойно, всичко е под контрол, предвидили сме ги тези неща, вървим по план.

Едно не ни е ясно – как биха могли да обяснят например блокирането на членството на България в ЕС като нормално? Предполагаме, че Ахмед Доган вече мисли по въпроса.

Спете спокойно, деца.”

В този смисъл нещата вървят по план. Въпросът сега е дали и до колко ще стигне куража на Европейската комисия и споменатите държави да се разправят с малоумната българска политическа класа.

Важното е, че министъра на вътрешните работи Миков се усмихва, а президента Първанов и Бойко Борисов вече редят картите за следващия си пасианс - с Доган и без тревога.