Румен Петков затъна в генералщина

Всеки ден през последните седмици е зареден с нова порция скандали около МВР. Чак сега обаче стигнахме до дълбоките води на корупционната действителност у нас.

Изплуваха нови, много важни имена. Първото е на Алексей Петров. Изкара го Румен Петков, в някакъв свой опит да се защити и да дискредитира ДАНС и Петко Сертов. Оказа се според Петков, че именно Алексей Петров е организирал прочутата среща с Пламен Галев и Ангел Христов, известни още като „братя Галеви”. Пак според Петков Алексей Петров е бил секретен сътрудник на МВР, а след това преназначен като служител на ДАНС.

Алексей Петров реагира със следното изявление: “Аз виждам Ваньо Танов като едно малко дете, бих казал дете в неравностойно положение, което седи върху купа сено с кибрит в ръката. Наложително е, който е поел ангажимент към него, да си го прибере възможно най-бързо, защото покрай него и други започват да си играят с огъня, и става опасно. Ако ангажиментите на някои към Танов са отпаднали, други би трябвало го приберат. Това е в интерес на държавата.”

Другите две важни имена са „Дъбчето” и „Велчев”. Ваньо Танов ги посочи като хора, които директно са осуетявали разработки в МВР. Става дума най-вероятно за Димитър Дъбов, ковчежник на БСП, и Милен Велчев, бивш министър на финансите, сега заместник-председател на НДСВ. Покрай Димитър Дъбов излезе още едно име на производител на алкохол, за който се твърди, че той е покровителствал – „Селект Дистилъри”. Двамата категорично отрекоха.

Най-важното име е пряко свързано с излезлия псевдоним на министъра Петков – „Запалката”. Според думите на Танов прякора е измислен от Виктор Вълков. Виктор Вълков е бивш министър на външните работи. През последните години е несменяем участник в кръга „Монтерей”. Сега той смята, че бил “слушан” постоянно, а не само в случая със “Запалката” и това леко го тревожело, защото ако ставало въпрос за класифицирана информация, ставало малко деликатно. Вълков изрази желание да му се отговори защо е бил обект на подслушване.

Кръгът „Монтерей” може да бъде тема на многотомно издание, но с няколко думи – това са хората, които успешно управляват подземния свят в България през последните 15 години. В него влизат бивши и настоящи служители на МВР, Държавна сигурност и наследилата я НСС. Там се беше родил анекдота по повод на ДАНС, че „Не „Монтерей” е клон на ДАНС, а ДАНС е клон на „Монтерей”. Тези хора са същинското ядро на връзката престъпност-партии. Румен Петков се е кооптирал с тях много отдавна, и досега се е проявил като другар, на който може да се вярва. Сега късметът му явно е изневерил.

Щом и Алексей Петров, и Виктор Вълков са притеснени, значи наистина има защо. Те явно са вярвали, както и самия Румен Петков, и Иван Иванов, че не са непосредствен обект на подслушване. Така че са си говорили спокойно за услуги, пликове, разработки и прочие. Класифицирана информация е летяла във всички посоки. Има данни, че дори президентът Георги Първанов е бил обект на подслушване.

Сега генералите взаимно са се блокирали. Илия Илиев държи Румен Петков. Румен Петков държи (буквално) Илия Илиев. Петков държи още Георги Първанов и Сергей Станишев, поради което Първанов хукна да спасява близкоизточния мир. Алексей Петров и Виктор Вълков държат и Румен Петков, и Георги Първанов, и Сергей Станишев, и много други политици – защото са трансмисията между организираната престъпност и властта.

Не е случайна метафората на Алексей Петров за Ваньо Танов. Единствен той изглежда относително необвързан. Да, беше кандидат на ГЕРБ за Русе и е общински съветник. Но не е сигурно, че е кукла на конци на Бойко Борисов. Впрочем самият Борисов се е свил в ъгъла и не смее да се обади, защото знае, че кръстниците му от кръга „Монтерей” ще го наритат моментално. Така че за нас остава като напълно възможна хипотезата Танов да действа по-скоро на своя глава, но с някаква форма на съгласуване с Борисов.

Този скандал може да има по-сериозни последствия, отколкото можем да си представим в момента.

Оперативните срещи на Румен Петков и други безобразия

В рамките на два дни Румен Петков активизира дейността по замитане на следите по скандала с Иван Иванов и „Винпром Пещера” АД. Обстойно ще се спрем и на трите сюжета. Изводът, който се налага е, че Румен Петков вярва, че и този път ще му се размине.

Най-напред Румен Петков без да го питат обясни, че да, бил се срещал с лица на разработка, за да бил получил „информация, полезна за министерството”. Пълни глупости. Първо, министърът няма право да се среща с представители на организираната престъпност. Второ, той е политическо лице и няма правомощия по Закона за МВР да участва в оперативноследствени действия. Трето, признал си е за срещите с Пламен Галев, след като многократно ги е отричал; да ви припомним, че вестници от Западна България многократно са твърдели за такива срещи; тогава Румен Петков категорично отричаше. Сега му е светнало, че вече не е самовластен господар на СРС-тата и се е опитал да се измъкне от този нов скандал.

След това беше разигран водевил в много типичен за министъра Петков стил. Срещнали се били Георги Коритаров, Ваньо Танов и Атанас Атанасов. След минути в същото заведение влетял главният секретар на МВР, Валентин Петров и седнал на съседната маса, като си водел журналист от вестник „Стандарт”. Валентин Петров явно с мобилен телефон успял да снима тримата „заговорници” и след това снимката се появила в интернет и емисията новини на БНТ. По думите на Румен Петков това било „технологията на клюката”. От това събитие можем да направим следните заключения – МВР подслушва и докладва в реално време разговорите и на тримата „замесени”; Румен Петков е сериозно изплашен и директно изпраща вярното си куче Валентин Петров да „омаскари заговорниците”; Ваньо Танов има още какво да каже.

Третия сюжет е най-сериозен. Както вече прогнозира цитирания вестник „Стандарт”, вечерта на 25 март беше арестуван бившия главен секретар на МВР, Илия Илиев, който напусна министерството заради скандала „Куйович” (или „Уйович” – както повече му харесва на Румен Петков). Според Медиапул по неофициална информация бившият главен секретар на МВР е арестуван, тъй като разрешил да бъде направена справката, довела до ареста на Иван Иванов. С третия си ход Румен Петков цели две неща – отмъщение и затваряне на устата на Илия Илиев. Петков знае колко много знае Илиев за безобразията в МВР през последните две години. Петков се страхува от възможността дори и част от тази информация да стигне до медиите, а и до неговите другари от БСП.

Нашето заключение – наблюдаваме ендшпил. За непосветените в шахмата – останали са малко фигури по полето; целта е да се взимат повече пешки; царят става атакуваща фигура. В смисъла на скандала – Румен Петков атакува по всички флангове, защото животът и кариерата му висят на косъм. Ако успее, големият губещ ще бъдем всички ние – и без това МВР в момента представлява една прогнила от корупция на най-високо ниво институция.

Кой може да промени нещата? Първо, премиера Станишев; но той няма да го направи, защото се страхува от Петков. Второ, президента; но и той като че ли няма да посмее да се изправи директно срещу министъра на вътрешните работи. Трето, външни фактори. Те засега мълчат, но ако изобщо има някаква справедливост, тя ще дойде отвън. Едно е сигурно – в техните очи Румен Петков е тотално и завинаги компрометиран. А и Франко Фратини е в отпуск…

“Винпром Пещера” АД контраатакува

Както можеше да се очаква „най-големия производител на алкохол у нас” и „най-големия данъкоплатец”, “Винпром Пещера” АД, контраатакува в заформилия се грандиозен скандал за изтичане на информация.

Както се полага на най-големите, освен заплахи със съд и милиони прес-съобщения, собствениците на “Винпром Пещера” АД са избрали и още една, по-нетрадиционна форма на защита: екскурзия.

Цитираме вестник „Сега”, който пък цитира сайта Vsekiden.com: “Заместник-председателят на НДСВ Милен Велчев бил забелязан в хотел в луксозния френски ски курорт Куршевел в компанията на бизнесмена Васил Божков и двамата собственици на винпром "Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев.”

Ха така. Докато всички се кълнат в майка си, че корупционен чадър не е имало, няма и няма да има, лицето Милен Велчев, понастоящем дясна ръка на Симеон Сакскобурготски, си пие уискито в Куршевел с хората, които по НЕПОТВЪРДЕНИ, НО МНОГО ПОДРОБНИ И ТРУДНИ ЗА ФАЛШИФИЦИРАНЕ ДАННИ (това за юристите на винпрома) са точили информация от ГДБОП.

Защо Милен Велчев, ще се запитате, и защо Васил Божков?

Милен Велчев беше министър на финансите в правителството на НДСВ и АКО е имало политически чадър върху търговията с фалшиви бандероли, той знае всичко за нея. Познава колегите си от управляващата коалиция, от които зависи какво ще стане след скандала. Васил Божков пък е известен с това, че подобно на Невидимия човек и до днес влиза и излиза от Министерство на финансите когато и както му скимне. Дали защото министъра на финансите му е близък по убеждения?

Та така, драги зрители, скандалът, както прогнозирахме, засега отива към приятелско споразумение; изпълнителният директор на “Винпром Пещера” АД вече назидателно говори по централните телевизии в стил „как не ви е срам, та ние сме големи???”.

„Винпром Пещера” е основният спонсор на Иван Иванов

Това, за което говорихме преди два дни се потвърждава от публикуваната в електронното издание на вестник „Капитал” разработка. Единият от собствениците на „Винпром Пещера” АД, Атанас Петров, е поддържал очевидно корупционен контакт със зам.-шефа на ГДБОП, Иван Иванов. Това между другото, докато е спонсорирал БСП и Георги Първанов и докато Станишев му откриваше новите цехове.

Много хубаво и точно четиво за всички, които все казват: „не ми се вярва да е чак така”. Така е, за съжаление. Така е и с Екуест, и с Пламен Галев, и с Бойко Борисов. Само дето за тях нямаме разработка.

Ако Румен Петков остане на власт въпреки тези разкрития, значи тази държава е достигнала дъното и вече рови надолу.

Кой е Големият шеф?

Арестуваха заместник-директора на ГДБОП Иван Иванов. Арестът е в отговор на предоставените от депутата от опозицията Атанас Атанасов данни, че Иван Иванов е давал информация за водени в различни служби на МВР разработки на самите обекти на разработките. Срещу това е получавал подаръци (например скъп лаптоп за дъщерята), а вероятно и пари.

Престъплението е очевидно. Кои са обаче интересните моменти?

1. За първи път се осветява толкова категорично връзката на висш служител на МВР с представители на организираната престъпност и олигархията в България.
2. Според Атанасов в подслушваните разговори неколкократно се споменава „Големия шеф”, който решава всичко.
3. След като разработката е докладвана на Румен Петков и главния секретар на МВР Валетин Петров, Иван Иванов и неговите „партньори” са изхвърлили ползваните до момента мобилни телефони.
4. Самите обекти на разработките на МВР, които са били предупреждавани от Иванов, според Атанасов са сред спонсорите на кампаниите на БСП и президента Първанов.

Оттук изниква въпроса - кой е Големия шеф? Кои са обектите на разработките на МВР, които да са и спонсори на БСП?

Тук правим само предположения, но обосновани. Напълно е възможно Големия шеф да е точно Румен Петков. Ако това е така, то не ни учудва. Това се връзва и с лайтмотива „спонсор на БСП”, защото Румен Петков беше председател на предизборния щаб на БСП за изборите през 2005 г.

Но кои може да са тези митични спонсори на БСП? В сигналите на опозицията се споменава търговия с фалшиви бандероли за алкохол. Най-големия прозиводител на акцизен алкохол е „Винпром Пещера”. От тях и други големи производители на акцизен алкохол се оплака преди време Павлин Найденов, председател на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (AПВТСН).

Според Найденов над 80% от алкохола у нас е без платен акциз. „Винпром Пещера” са и сред традиционните спонсори на БСП и президента Първанов. Както се казва, елементарно, Уотсън.

Ако приемем, че Румен Петков чрез Иванов е правил чадър над „Винпром Пещера”, много неща намират обяснение. В този случай обаче не се надявайте на щастлив край. При положение, че според експерти пазарът на алкохол без бандерол се оценява на поне 1 млрд. лева, можем да очакваме, че целият скандал бързо ще утихне. Ще жертват Иванов срещу обещание за споразумение с прокуратурата. Ще припомнят на основните медии кой кой е в България („Винпром Пещера” е сред най-големите рекламодатели у нас). И всичко ще тръгне по старому.

Ще стане ли Косовска Митровица новата Сребреница?

Частите на полицейската мисия на ООН в Косово UNMIK са получили заповед да се изтеглят от северната част на Косовска Митровица. Районът, населен със сръбско мнозинство, ще остане под контрола на силите на НАТО. Изтеглянето е резултат от бунта на над 1000 сърби, които окупираха сградата на трибунала на ООН в града.

Това е много, много опасен прецедент. Няколко пъти през последната година сме подчертавали, че ескалацията на насилието в Косово е най-лесния път за трайна дестабилизация на Западните Балкани и отслабен Европейски съюз.

Преди 13 години, през лятото на 1995 г. близо 8000 босненци бяха избити от подразделенията на Армия Српска на Ратко Младич. Тогава 400 холандски миротворци на ООН не успяха да опазят живота на тези босненски мъже и момчета. НАТО не бомбардира позициите на Младич.

Този път международната общност не може да си позволи провал. Липсата на ред в Косовска Митровица поради бунта на сърбите може лесно да се използва като претекст от косовските албанци за разчистване на сметки. Жертви ще станат самите сърби, които явно не могат да живеят с реалностите в региона. Ако не искаме да има жертви, следва Европейският съюз и НАТО незабавно да въведат драконовски мерки за сигурност в града, като дадат да се разбере и на двете страни, че и най-малките прояви на насилие ще бъдат преследвани и наказвани.

Що се отнася до Русия, тя трябва най-накрая да разбере, че като пали в сърцата на сърбите „надежда” за Косово, всъщност им копае масовите гробове. Понеже знаем, че в Кремъл има и хора, които не искат да жертват Сърбия като пионка в играта с ЕС, ги приканваме да кажат най-накрая какво мислят.

Няма нищо стратегическо в едно клане; нека не го допускаме заради тънки европейски сметки.

Масларова – вън, БСП – вън, Местан – вън, ДПС – вън!

Така можем да обобщим нашата реакция на случилото се в Дома за деца, лишени от родителски грижи в град Трън, където осъждан педофил застреля момиче на 15 години.

Ден по-рано лицето, избрано за президент на Република България, оплю филма на ББС за Могилино; след него повлякоха крак Сергей Станишев и Антон Кутев. На всички тях искаме да им кажем, че това убийство е пряка последица от техния крадлив непукизъм и наглост. Как не ви е срам да се опитвате да прехвърляте вина на чуждестранните журналисти, които ни отвориха очите за състоянието на тези домове??? Кои сте вие да преценявате любовта на България – точно вие, които продавате интересите й по строен ценоразпис???

Що се отнася до Емилия Масларова и Ширин Местан (директор на Агенцията за закрила на детето) – отидете и се гръмнете някъде вие; за нищо не ставате.

Нормална европейска практика

Според управляващата коалиция спирането на финансиране по мерки на ФАР, ИСПА и САПАРД за България е "нормална европейска практика". Хайде да го повторим още веднъж: „нормална европейска практика”. На какво ви прилича?

Ами на заявлението на Ахмед Доган след местните избори, ето на какво. Тогава той каза: "Купуването на гласове е европейско явление... Демокрацията ще я бъде дори с купуването на гласове".

Та тук логиката е подобна. „Спирането на средства е европейска практика; коалицията ще я бъде и със спиране на еврофондовете”. Това ни казват (или казват на себе си) БСП, ДПС и остатъците от НДСВ. Те вярват и искат да вярват в светлото бъдеще на тристранната коалиция. Какво тук значат някакви си фондове???

Трите партии явно са разбрали, че тази работа с еврофондовете не е май толкова проста. Следователно, по-трудно се краде. Следователно, не ни се занимава. Къде-къде по-лесно е да харчим излишъка и да правим обществени поръчки за милиони – например „за доизграждане на Центъра за аерокосмическо наблюдение към Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”.

Това, че са спрели някакви пари не е чак толкова страшно за тях. Пари има и ще има, важното е да могат да се откраднат.

При такава логика можем да очакваме само ескалация на проблемите с членството ни в Европейския съюз. Утре, когато завалят глоби за милиони евро, пак ще ни обясняват, че това е „нормална европейска практика” или „явление”, както ви харесва. Един вид – спете спокойно, всичко е под контрол, предвидили сме ги тези неща, вървим по план.

Едно не ни е ясно – как биха могли да обяснят например блокирането на членството на България в ЕС като нормално? Предполагаме, че Ахмед Доган вече мисли по въпроса.

Спете спокойно, деца.

Бел.ред. Проверка показа, че на ключови думи в Google излиза само един документ за спиране на средства от еврофондове. Държавата е Италия, областта – Сицилия, парите са за нефункциониращ язовир.

Русия срещу Украйна – урок по реалполитик

Русия направи нагледна демонстрация по реалполитик през последните няколко дни. Първо, чрез Газпром Русия си поиска натрупаните дългове от Украйна, знаейки много добре, че Украйна не може да ги плати. Последва намаляване на дебита на подаване на природен газ към Украйна два пъти последователно с по 25%.

Но дали се целеше просто разплащане на сметките между Газпром и украинското Нафтогаз? Едва ли.

Първо, в Русия много добре знаят, че Украйна не оспорва дълговете на Нафтогаз. Второ, спирането на газа не би допринесло в голяма степен за решаването на проблема с дълговете, а по-скоро може да го задълбочи.

Какъв е ключът към газовата война на Москва с Киев?

Отговорът се състои в една дума – НАТО. Русия истерично се съпротивлява срещу всяка, дори теоретична възможност, Украйна да стане член на НАТО. Чрез намаляването на доставките на газ Москва припомни кой всъщност държи кранчето не само на Украйна, но и на държавите от Европейския съюз и НАТО (най-вече Германия).

Посланието е ясно – „не посягайте към Украйна, тя е неприкосновена територия на руските стратегически интереси, неразделна част от нашата доктрина за сигурност”.

Разбира се, Русия използва много и разнообразни инструменти, за да повлияе на управляващите в Киев. Намаляването на доставките на газ е само един от тях. Има достатъчно данни, че ФСБ използва активни мероприятия срещу отделни украински политици, за да ги вкара във „верния път”. Тук ще припоним само отравянето с диоксини на президента Юшченко докато още беше лидер на опозицията в Украйна.

Според нас Русия отбелязва съществен напредък в утвърждаването си като „непреодолим фактор” в украинската политика. На нея ще й се размине, доколкото не се противопоставя открито на независимостта на Косово. Получава се своеобразна сделка – Европейския съюз утвърждава авторитета си на Балканите, а Русия консолидира влиянието си в Украйна, Армения и Грузия.

Проблемът е, че не трябва в Москва да остава усещането, че може безнаказано да използва силови инструменти спрямо други държави. Ако това се допусне, могат да последват други операции, които да доведат до реална конфронтация между Русия и запада. Към момента това започва да се разбира в Европа и можем да очакваме по-единни позиции спрямо Русия. Важно е периодично да се припомня на руснаците, че не са чак толкова значими, колкото им се иска.

Корупция до смърт – 2

За втори път през последните 2 години загиват 8 души в Република България. При предишния „инцидент” виновни нямаше; виновни, по всичко изглежда, няма да има и сега.

Какво друго общо има между двата „инцидента”?

Трагедията в Цар Калоян миналата година ни провокира да напишем статията „Корупция до смърт”, защото стана ясно, че лошо поддържани диги на два от язовирите са причинили смъртта на 8 български граждани. Разбира се, виновни нямаше – според прокуратурата и управляващата коалиция.

Сега 8 души загинаха в пожар във влак край Червен бряг. 8 българи, сред които няколко младежи спряха да дишат защо – ами не е ясно, но ние не сме виновни. Консултирахме се с експерти по пожарна безопасност. Според тях пожарът вече е бил много силен, когато са започнали опити за гасене. С други думи шафнера е спял дълбоко, когато е започнал пожара. Или е пиел ракия; или е играл белот. Отделно самите пожарогасители не са били „съвсем” изправни. Отделно не е имало радиовръзка с локомотива. И така нататък.

Ако се вгледаме обаче внимателно в двата инцидента се набива в очите едно и също: лоша поддръжка на съоръженията и липса на реакция от страна на техническите им оператори. Резултатът – еднакво тежък.

Твърдим, че и двете се дължат на една по-дълбока причина – всепроникваща, тотална корупция. Когато по цял ден се занимавате с кражби на едро и дребно, не ви се занимава с инструкции за безопасност. Когато спестявате от всичко, за да остане още някой лев за грабеж, не мислите за последиците. Мислите само за цифрата – 5000, 50 000, 500 000, 5 000 000…

Съвсем сигурно е, че ще има още подобни жертви. Съжаляваме, че ви го казваме, но е логично. Докато тази държава се управлява от ТОЛКОВА крадливи и ТОЛКОВА тъпи хора, ще губим човешки материал. Едни ще избягат, други ще умрат.

Замислете се – когато изпращате детето си на училище рискът то да загине по пътя е по-голям. Защо? Ами защото КАТ е хиперкорумпирано и малоумниците, които си купуват мощни мерцедеси от контрабанда (пак корупция), не се притесняват да карат с 200 в града или селото. Дори и да пресече по някакъв начин, като нищо може да му се срути някоя козирка на главата. Защо? Защото главния архитект на общината се занимава с проектиране на хотели, а е с надзор на опасните сгради. Ако това не стане, може да се натрови в стола на училището, защото арендаторът купува месо от обрезки, което е стояло два дена на слънце.

През цялото това време ви се обяснява, че върви борба срещу корупцията. Проблемът е, че вашето дете има само един живот. Питайте майката на студентката Валерия Желева от Добрич.

В такава държава ли искате да живеете? А да умрете?

P.S. Изобщо не искаме да коментираме диалога между Борисов и Първанов. Отвратително е.