Европейската комисия ни спря парите – колко неприятно

Според вестник „Дневник” Европейската комисия е наредила да се спре изплащането на суми по проектите за "Транзитни пътища 3", магистрала "Люлин" и техническата помощ за европейски транспортни мрежи, както и проектите за изграждане на пътя Кърджали - Подкова и 8-километровата отсечка, която свързва магистрала "Хемус" със софийския Околовръстен път.

Става въпрос за проекти за 250 млн. евро.

„Колко неприятно. Тъкмо сме си подредили къщичката, тъкмо сме раздали на който каквото трябва и да вземат тези мушмороци да ни спират развитието!” – ей такива неща сигурно си мислят тези дни предприемачите в строителния бизнес. И има защо да са притеснени.

Светли личности като Васил Божков (Черепа), Симеон Пешов, Николай Михайлов, Димо Димов, Цоло Вутов, че дори и Христофорос Аманатидис-Таки се оказаха в много неудобно положение. Хората са инвестирали в кадри, в техника, в държава дето се вика, а сега някакви еврочиновници заради един измислен ПУП ще им спират парите. Айде де!

Проблемът на тези същите хора е, че те не разбират в какво са се забъркали. ОЛАФ (службата за разследвания на Европейския съюз) има богат опит с източване на еврофондове за инфраструктура. Все пак да не забравяме, че преди нас са станали членки на Европейския съюз държави като Италия, Испания и Гърция. Те много добре знаят къде да гледат и какво да питат.

В този смисъл епизодът с двамата шефове на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" е само началото. И в Брюксел снимките на посочените лица вече стоят в разни папки.

На фона на ставащото не бихме се учудили ако ОЛАФ получи обаждания за сплашване от български евродепутати, например. Колко жалко, че няма да им мине номера:)

Реформи? Кой ви излъга?!?

Две събития се развиват паралелно напоследък и дават повод да се върнем назад във времето. Става дума за новите протести на лекарите и първите сигнали за проблеми с делегираните бюджети на училищата.

За училищата нещата стоят по следния начин – след рекордно дълга стачка учителите получиха уверения, че заплатите им ще стигнат минимум 650 лв., като се приложи системата на делегираните бюджети. При нея училището получава определена сума на ученик и оттам нататък директорът се оправя както може. Идеята е от спестените пари, като се заобиколят общините, да се вдигнат заплатите на учителите. Да, ама не.

Резултатът от псевдореформата вече има. Директори на училищата установиха, че парите (по 1151 лв. на ученик) определено не стигат. Държавата казва, че това е проблем на общините – те да съфинансират. Общините отбелязват, че пари няма, а каквото има „ще стигне до юни”. Опаа. Това вече сме го чували някъде.

Чували сме го покрай държавните и общински болници, които от години надписват прегледи, увеличават задълженията си към доставчици и взимат пари на ръка от пациентите. И там беше така – парите свършваха в един момент и после държавата помагаше „целево”.

Разбира се, и в двата случая са налице основните елементи на организиран хаос: липса на ясни критерии за свършена работа; лъжлива самостоятелност на доставчиците на социални услуги (защото са ограничени от рамковия договор с НЗОК, лошия шуробаджанашки мениджмънт, централизираните търгове за лекарства – в единия случай, учебните планове, одобрените учебници, приоритетите на общината – в другия).

По този начин и болниците, и училищата остават с раздут щат, но в състояние близо до фалит. Услугите остават некачествени, а цената им висока. Върху мениджърските решения се упражнява ежедневен политически натиск. Няма ясни критерии кое училище е добро, коя болница е добра (за лекар или учител да не говорим; дори и препоръките от депутати не винаги са сигурни, казват). Всички получават малко, но сигурен доход (нещо социализъм, нещо 1970-те???).

На теория, разбира се, министерствата преливат от планове за реформи. На практика вече трета година не успяват да стартират матурите, а всяка идея за затваряне и преструктуриране на болници се приема като най-гнусна ерес.

Така си живеем щастливо нереформирани под управлението на тройната коалиция. Дребен детайл е, че както е тръгнало и в двете системи ще останат само най-некадърните и тези пред пенсия.

емел етем – максимум корупция за единица време, гражданите да го д...т

От днес започваме да изписваме името на министъра на бедствията и авариите – емел етем, с малка буква, докато не я махнат. Така подкрепяме инициативата на колегите от 168 часа защото:

1. етем не направи нищо, за да помогне на бедстващите българи през 2007 и началото на 2008 г.;
2. етем е цинична, нагла и безотговорна;
3. според сп. Тема етем е харизала поне 20 млн. от парите, които получи от излишъка на Лукойл Нефтохим чрез супер съмнителна сделка за горива през борсата;
4. етем се пляцикаше със сина си в Доминиканската република, докато български деца мръзнеха на Петолъчката на 1 януари (ето, сега вече знаете къде е била тази отвратителна личност);
5. етем най-нагло поиска връщането на Пеевски в своето министерство, с което засрами дори Станишев;
   
6. етем е обида не само за държавата, а и за Европейския съюз.

Бел. ред. Господин Доган, може и да доживеете етнически сблъсъци в България.

Имотите на Симеон Сакскобурготски се клонирали, той ги изсича

Проверката на прокуратурата на процедурите за връщане на недвижимите имоти на Симеон Сакскобурготски приключи. Специалната техническа експертиза по делото за реституцията на 16 543 дка земи и гори в землището на Самоков установи, че бившият премиер е получил 4521,5 дка в повече. Въпреки това прокуратурата няма да повдигне обвинение.

За другите имоти на Симеон Сакскобурготски не са открити нарушения, ако не се брои едно документно престъпление на служителка на Софийски градски съд. Тя е издала копие от проекто-нотариален акт за ниви и ливади в землищата на Лозен и Казичене.

Както си му е редът, НДСВ в специална декларация благодари на прокуратурата за добре свършената работа.

Проблемът с царските имоти има две нива. Едното е моралният спор дали връщането е справедливо. Другото е юридическите аспекти на връщането. Ние ще се спрем само на второто.

И децата знаят, че имотите на Сакскобурготски се връщаха на „юруш”. Така нареченият му юридически съветник – Асен Ошанов, бродеше из държавата с разни крепостни актове, а областни управители, кметове и председатели подписваха документи през куп за грош. И така Симеончо, както умилително го наричаха хората, се оказа по-богат, отколкото се е надявал.

В този смисъл е грозно, че са му дали 4500 дка поради „недоглеждане”. Никакво „недоглеждане” не е имало, вервайте ни. Ето, намериха се лоши хора да проверяват и откриха „грешката”. Но това е по-малката беля.

По-голямата е, че в така върнатите му гори от ден 1-ви тече незаконна сеч. Питайте който искате лесничей от Самоков. Секат вековни дървета и ги изнасят за Гърция с камиони, напук на всякакъв ред и законност. Ако случайно вземат, че ги хванат, пак ще се окаже „недоглеждане”. Симеон валидира грабителския модел за управление в най-грозното му проявление – забогатявам, като унищожавам околната среда.

Ето това е непростимото.

Първанов, поцелуй!

На 17 януари в България идва скъп гост – президента на Руската федерация, Владимир Владимирович Путин. Още на 7 януари сайтът на президентската администрация жизнерадостно тръби за височайшата визита на високия гост.

Ще има концерт, официално посрещане и прочие. Не само това, а се открива и “Годината на Русия в България”.

Ние знаем колко се възхищава Първанов на големия руски брат. Първанов беше казал: „Путин може да пише статии, а пък Първанов да не може”. Заместете „пише статии” с „прави избори”, „управлява”, „има 40 милиарда долара” – все неща, които Путин може, а Първанов не толкова. Е как да не се възхищаваш на такъв човек, как да не му подражаваш???

Проблемът на Първанов е, че е една компромисна и невзрачна фигура, и всички го знаят. Това, че ще придаде още малко легитимност на Путин, нищо не значи. Това, че ще се изложим пред целия Европейски съюз и ще им припомним доброто старо време, когато бяхме врагове, не е толкова важно. По-важното и по-опасното е, че на нашия политически елит все повече му харесва стилът „Путин”.

Не е тайна, че Първанов мисли за своето бъдеще. Не е тайна, че си говори често с Бойко Борисов. Не е тайна, че и двамата харесват модела „Путин”. Те знаят, че един такъв проект, центриран около една относително харизматична личност, може да даде безпрецедентен контрол.

В този смисъл ни е неприятна визитата на Путин – като вдъхновител на авторитарни мераци в тези двама политици.

За другото какво да говорим? Каквото можахме, предадохме отдавна на руснаците. ФСБ има поне 10 високопоставени източника на класифицирана информация у нас. Румен Овчаров продължава да договаря нефтопроводи, газопроводи и каквото още може. Руски капитали влизат и излизат от България както си искат. Само руска мафия си нямаме, защото няма смисъл.

Най-важното през 2007 г. и какво да очакваме през 2008 г.

За читателите на Реалполитик направихме обзор на случилото се през 2007 г. и определихме най-важните въпроси за 2008 г. Това е резултата:

Петте най-важни събития и тенденции през 2007

За България

1. Влизането на България в Европейския съюз – това е събитието на хилядолетието според нас. За пръв път в своята история България става част от доброволен политически и икономически съюз, който си поставя за цел устойчивото развитие на цялата си територия. Друг е въпросът дали и доколко се възползваме от дадения ни шанс.
2. Изборите – и най-вече тези за местни органи. България въведе на 100% клиентелисткия модел – богати чичковци плащат на бедните хорица, за да ги изберат. От това следва трайна дестабилизация на институциите и политическия модел с непредвидими последици.
3. Стачката на учителите – този социален протест зададе основата, от която избуяха инфлационни очаквания, социално напрежение и засилване на разслоението не само в доходите, а и в мисленето.
4. Природните бедствия – така наречените природни бедствия. Иначе си бяха нормални природни явления, които обаче се превърнаха в бедствия с човешки жертви заради некадърното и корумпирано управление, както и поради липсата на солидарност.
5. Управляващата коалиция – толкова корумпирано правителство в България никога не е имало. Под сянката му краде всеки – кой както може. МВР бездейства, прокуратурата бездейства, пишат се закони на парче – всичко това с мълчаливото одобрение или явната подкрепа на Станишев, Доган и Сакскобурготски.

За света:

1. Събитията в Ирак – дестабилизацията на Ирак в началото на 2007 г. беше най-опасната криза за годината. За щастие САЩ успяха поне донякъде да успокоят топката, но играта едва започва.
2. Лидерството в Европа – то има много измерения – Никола Саркози, Гордън Браун, Ангела Меркел, Договора от Лисабон. Европа все повече осъзнава своята икономическа сила и иска да я използва за политически цели.
3. Промените в климата – темата е огромна и има много последствия. Дискусията на практика започва едва сега – след като дори САЩ признаха, че има глобално затопляне, причинено от човешката дейност. Да видим докъде ще стигнат.
4. Русия – на пръв поглед изглежда, че с твърдата ръка на Путин и цените на горивата държавата е стабилизирана. Ние не сме съгласни с тази оценка, но бъдещето ще покаже.
5. Икономическата криза, причинена от пазара на sub-prime ипотеки в САЩ – доведе до по-ниска ликвидност, безпрецедентни интервенции на централните банки и по-високи лихви. Последиците ще са дългосрочни, но могат да ъдат и положителни.

Петте най-важни събития и тенденции през 2008

За България

1. Управляващата коалиция – дали ще се разпадне или как ще се предоговори.
2. ГЕРБ – ще набере ли още последователи или пък ще отблъсне хората по места заради прекалено корумпирани кметове и общински съвети.
3. Икономиката – как ще се отразят по-високите цени на горивата и засиления конкурентен натиск от други държави от ЕС, ще се появи ли отново твърде висока инфлация (над 10% на годишна база).
4. Структурните фондове – как ще се движи усвояването им и ще се допусне ли широкомащабна корупция.
5. Социални сблъсъци – нископлатените бюджетни служители, ромите, останали без социални помощи, пострадалите от (нови) бедствия ще поискат своето.

За света

1. Изборите за президент на САЩ – от това кой ще влезе в Белия дом зависи целия свят, колкото и да не ни харесва.
2. Ситуацията в Русия – дори ако Путин успее да удържи властта след президентските избори страната или ще продължи по пътя на автокрацията, или ще изпадне във вътрешна криза.
3. Световната икономика- и по-конкретно цената на минералните горива. Има ясна корелация между цената на петрола и другите горива, и икономическия растеж. При положение, че се добавят и високи лихви и финансови кризи, 2008 г. може да се окаже доста тежка за отделни сектори и цели икономики.
4. Косово – какво ще се случи в Косово не е ясно. Но това е конфликтът с потенциал да противопостави трайно Европейския съюз и Русия.
5. Ирак и Иран – тези две държави ще задържат вниманието върху себе си през цялата година. Вече почти няма анализатор, който да не посочи, че разпадането на Ирак е най-голямата опасност за световната сигурност и ред през следващите години. Затова можем да очакваме, че всички ще работят за задържането на държавата в сегашната й форма.

Снегът оголи скелета на властта

Първо фактите: през нощта на 1 януари 2008 г. започва силен снеговалеж на цялата територия на страната. Този снеговалеж е предвиден от метеоролозите още на 30 декември, т.е. не е изненада.

До 08:00 часа на 2 януари снежната покривка е от 20 до 50 см. На места навяванията от сняг стигат до 1 м, но не повече от 1,50 м. Последиците обаче са следните: бедствено положение в цяла Русенска област, областите Силистра, Добрич, Шумен, Разград,Плевен, Разград, Бургас, Стара Загора. На много места особено в област Добрич и Силистра е спряно електроснабдяването и пътищата са напълно блокирани. Близо 22 часа (!!!) остава блокиран международен път Е 773, част от трансевропейския Коридор № 8: – Дуръс – Скопие – София – Бургас – Варна.

Ето как реагира властта:

Според Министерството на бедствията и авариите Емел Етем била в отпуск, но следяла отблизо положението – не е вярно. Не се знае къде точно е Етем и с кого е, но много областни управители изобщо не са успели да се свържат с нея.

Шефът на фонд „Републиканска инфраструктура” Веселин Георгиев твърди, че основна вина за тежката ситуация по родните пътища има природата. Условията били „нечовешки”. Не е вярно. Подобни количества снеговалеж предизвикват снизходителни усмивки в цяла Европа, където падна 2 до 3 пъти повече сняг, отколкото в България. Но там се справиха с кризата в рамките на часове.

Бойко Борисов се закани, че ще санкционира концесионера на снегопочистването в София и дори че ще прекрати концесията заради липсата на каквато и да е реакция през нощта на 2-ри януари. Не е вярно. Само ден след това той, съвсем типично, обърна позицията си на 180 градуса и почна да хвали лицето Георги Крумов (проформа концесионер) за проявената самоотверженост по време на почистването. Бойко Борисов по-скоро ще си отреже сам крака, отколкото да спре кранчето на Екуест, новата кожа на Румен Гайтански – Вълка. Защото от това кранче немалка сума тече към самия Борисов.

Какви са изводите?

Живеем в държава, която е толкова корумпирана, че вече става опасна за вашето здраве и здравето на вашите деца. Вече писахме за това по повод на трагедията в Цар Калоян. Схемата е проста – природно явление + корумпиран и некадърен кмет на община + корумпиран и некадърен министър на бедствията и авариите = човешки жертви и значителни материални щети.

И в двата случая не са се случили природни катаклизми, забележете. Ако и когато се случи такъв катаклизъм, жертвите и разрушенията ще бъдат ужасни. Ние предвиждаме, че ако не се промени властовия и клиентелистки модел у нас, всеки следващ удар на природата ще носи все повече вреди. И това на фона на сриващите се системи на здравеопазване и образование.

България става опасна за своите граждани на физическо ниво. Това означава, че тя се включва в групата на т.нар. collapsed states, провалени държави. Такива са Боливия, Колумбия, както и голяма част от държавите в Африка. Там, както и тук, бандитски елити обезсмислят държавата, като я корумпират тотално до степен да не е в състояние да изпълнява основната си роля – да запази живота и здравето на своите граждани.