Сериозно напрежение между Индия и Пакистан

След атентатите в Бомбай (Мумбай) светът си припомни най-съществената заплаха за стабилността в Азия. Тази заплаха се нарича Пакистан.

Оказа се, че най-вероятно терористичните атаки в Бомбай, при които загинаха близо 200 души, са организирани от пакистанската терористична организация Лашкар-и-Тайба. Индия няма друг полезен ход, освен да предприеме ход на възмездие по отношение на Пакистан. В случая Индия има подкрепата на САЩ, ЕС и Русия, защото всички те знаят много добре колко и каква терористична дейност се развива в Пакистан.

Президентът на Пакистан Зардари (съпруг на покойната Беназир Бхуто) твърди, че евентуален военен конфликт с Индия допълнително ще дестабилизира страната, която и така си е дестабилизирана. Междувременно в столицата на Пакистан Карачи поне 40 души са убити при прояви на насилие за един ден.

Така или иначе Индия ще трябва да направи нещо, въпросът е какво. Ако наистина индийските военни планират въздушни атаки срещу терористични лагери в Пакистан като самостоятелна военна операция, ситуацията сериозно ще се влоши. Това е така, защото Зардари ще бъде лишен от легитимност в Пакистан, като едновременно с това ще му се наложи да воюва на два фронта – на границата с Афганистан и с Индия. Ясно е, че при това положение ислямистите в Афганистан и Пакистан ще използват момента, за да се окопаят още по-здраво и дори да разширят сферата си на влияние в двете държави. Атаките срещу силите на НАТО в Афганистан ще се увеличат. Армията на Пакистан ще загуби контрол върху цели области на страната – дългогодишна цел на терористите.

Каква е алтернативата? Това може да бъде само координирана международна реакция срещу тероризма в Пакистан (а не срещу самия Пакистан), която да „принуди” президента Зардари „с нежелание и възмущение” да допусне чужди военни операции на своя територия. И нещо много важно – да му даде повод да се разправи с водещите привърженици на ислямистите в армията и силите за сигурност. Като допълнителен инструмент трябва да се използва моркова на финансовата помощ, доколкото Пакистан текущо е в опасност от фалит.

Всеки друг подход към създалата се ситуация само ще дестабилизира допълнително Пакистан, а оттам и региона. Разбира се, Индия трябва да бъде въвлечена в този диалог като равнопоставен партньор, защото в политически план има всички основания да атакува Пакистан и отказа от едностранен удар трябва да бъде аргументиран добре пред индийското общество.

Според нас заплахата от разпадане на Пакистан е твърда голяма, за да се позволи на Индия да действа самостоятелно.