Русия на кръстопътя на историята

По всичко изглежда, че Русия печели битката за Средна Азия. НАТО няма единна позиция, пети ден Съветът за сигурност на ООН не може да приеме резолюция; Грузия е блокирана.

Да, Русия печели битката, но не войната.

По най-различни причини в момента в Кремъл могат да се чувстват победители. Доктрината „Путин” за овладяване на Русия чрез войнстващ национализъм бележи пореден успех.

„Западна Европа изглежда унизена и безпомощна, а САЩ нямат моралното право да се месят в този конфликт. Русия се завръща на голямата сцена. Природните ресурси и военния потенциал ще позволят на страната да завоюва подобаващото й се място на първия ред.” - така можем да обобщим гледната точка на руското ръководство днес.

Това, което Путин пропуска, е липсата на перспектива на водената от него политика. Да, Русия може да извива ръцете на Европейския съюз с природния си газ, но Европейския съюз има немалко инструменти за отговор. Да, САЩ са заети с войната в Ирак и сдържането на Иран, но те не са забравили кой е вторият по големина ядрен арсенал в света.

Изобщо наивитета на руската външна политика не е от вчера. Приемането на желаното за възможно е типично изкривяване на автократичното мислене.

Безспорно Русия се идентифицира като изключително рисков геополитически играч. Оттук стратегията на САЩ, а и на Франция и Великобритания ще бъде насочена към сдържане на руските амбиции и отслабване на руската държава. Явно в Кремъл вече са забравили колко точно струва надпреварата във въоръжаването. Явно и не са сравнявали скоро своя военен бюджет с този на страните от НАТО.

В момента Русия придобива влияние, непропорционално на нейното икономическо, военно и културно значение. Този дисбаланс ще бъде овладян, не без помощта на Китай и Индия. Проблемът на Русия е, че тя има не повече от 10 години, за да се наслаждава на сегашния си авторитет. След това ефектите на демографския срив, недостатъчните инвестиции в инфраструктура и неефективните публични политики, обсебени от корупция, ще доведат до нова криза на държавността.

Западът явно изгуби битката за Русия. Става все по-невероятно това, което винаги сме искали – тясно сътрудничество на Русия с Европейския съюз. Заради дребни сметки Германия, Италия и някои други държави пожертваха демократична алтернатива за Русия, като подкрепиха икономическите проекти на Владимир Путин. Сега всички ще им сърбаме попарата.

Курсът на действие е ясен – постепенно отслабване на руската държава, изработване на енергийни алтернативи за Европа, мащабно прегрупиране на НАТО по оста Полша-Великобритания-САЩ, вътрешни противоречия в Европейския съюз, търговски войни…

Всичко това можеше да бъде избегнато. Но сега няма сила на този свят, която да убеди Съединените щати, че могат да вярват дори и малко на Русия. Втора Студена война няма да има, просто защото този път Русия е сама. Процесът на дезинтеграция ще е много по-бърз. Този път целта на САЩ ще е окончателно справяне с руската мечка.

Да, знаем какво ще ни кажат всички русофили у нас – Русия никога не е попадала под чужд ботуш. Така е, и това няма да се случи и за в бъдеще. Просто постепенно Русия ще бъде поставена на мястото си – като регионална ядрена сила с минало.

Пропуснатите шансове през 1990те години за нормализация на Руската федерация сега означават много по-голяма нестабилност в региона. Това е големият грях на западните държави – а не виртуалната подкрепа за Грузия.

Оттук нататък ръкавиците са свалени.