30 ноември 2007

Корупция и смърт, смърт и корупция

Така можем да определим новия девиз на тройната коалиция. Вижте какво се случва: стрелят по наркотрафиканти и мутри през ден в София, за н-ти пореден път загиват миньори, най-вероятно поради разхайтени мерки за безопасност на труда; деца се изтровиха неизвестно как с диазепам, забележете, в детска градина.

Какво прави правителството през това време? Усвоява бюджетния излишък, опрощава данъци за хазарта, въвежда социалистически похвати в търговията с лекарства.

Тоталното грабене се отразява на държавата. И то не толкова защото я отслабва, а защото унесени в „далавери” политиците от БСП, ДПС и НДСВ забравят да си вършат другата работа. Пък и ги е страх че ако започнат да налагат ред, редът ще стигне до тях…

Липсата на държавност днес въпреки Европейския съюз е сравнима с периода на управление на Любен Беров. Има и две общи черти със сегашното правителство – участието на БСП и ДПС.

За нас е неприемливо корупцията да взима живота на български граждани. Ако продължим да си затваряме очите пред фактите жертвите просто ще стават повече.

Надяваме се това правителство да си отиде час по-скоро. Не че имаме особени надежди за следващото, но това наистина е ужасно.

27 ноември 2007

Косово на кръстопът

Както с много други неща в геополитиката, ситуацията в Косово се усложнява от нежеланието да се кажат очевидни неща.

Очевидно е, че Сърбия не може да контролира провинцията. Дори и да се върнем назад във времето преди мисията на ЮНМИК се вижда, че Сърбия няма капацитет да управлява предимно албанското Косово. Постоянно ни се обяснява, че признаването на този факт в Сърбия било равно на политическо самоубийство. Тогава остава само един вариант – да се набие истината в главите на сърбите, за да приемат неприемливото.

Очевидно е, че абсолютно независимо Косово със собствени въоръжени сили е заплаха за баланса на Балканите. На косовските албанци, а и на Албания трябва да е ясно, че всякакви движения за обединение, както и всякакви „освободителни” борби в Македония, ще доведат до неблагоприятен резултат за тях. Трябва ясно да се каже още сега, че абсолютно независимо Косово никога няма да има.

Не на последно място, очевидно е, че Русия налива масло в огъня. Декларациите на Путин може да са за вътрешна употреба, но трябва да му се припомни, че игра с мира на Балканите е неприемлива. Русия е слаба и ще си направи услуга, ако се концентрира върху собственото си развитие вместо върху разпалване на въглените в Сърбия и Косово.

За съжаление очевидно е, че Европейският съюз няма ясна стратегия за Косово. Някои държави ще признаят независимостта на провинцията, други не. Традиционно България ще чака до последно да види накъде духа вятъра. В конкретния случай обаче не можем да си позволим излизане на ситуацията от контрол - освен ако не ни се занимава с военни операции в Македония след време.

23 ноември 2007

Игра за 1 милиард лева: „Дайте да дадем!”

Оказа се, че правителството ще изхарчи над 1 млрд. лв. от натрупания бюджетен излишък. Според вестник Дневник парите ще отидат за пътна, железопътна и екологична инфраструктура, безлихвени заеми на общини, свързани с довършване на европроекти, както и по два неизпълнени ангажимента пред Брюксел - изграждането на тел.112 и попълването на нефтените запаси.

Забележете, парите ще се харчат за вече планирани, но закъснели или дори провалени инфраструктурни проекти. С други думи правителството ще плати над 1 млрд. лева допълнително за неща, които вече е трябвало да са готови. Обещава се, че ще има точен списък и подробна информация за кои проекти ще се дадат пари.

На нас това ни прилича на пладнешки обир в стил „последно раздаване”. Докато не се види конкретния списък и не се засекат вече направените разходи с предложените плащания от излишъка не можем да преценим дали наистина не става дума за корупция в гигантски размери. Вече има такъв прецедент с фонда на Милен Велчев за инфраструктурни проекти. Впрочем тези нови разходи се защитават от цялата коалиция в един глас; рамо до рамо са довчерашни врагове.

Очакваме с интерес списъка с проектите и разчетите къде ще отидат парите. Дано не сме прави.

19 ноември 2007

Първа среща на Бойко с народната любов

Само няколко седмици след местните избори и след множество обходни маневри стана ясно, че Бойко Борисов все пак ще отвори депото в Суходол. Разбра се още, че за балиране и извозване на отпадъци са платени над 150 милиона лева. Сега ни в клин, ни в ръкав Бойко Борисов се сети, че депото имало капацитет за още 18 месеца.

Съвсем разбираемо жителите на Суходол скочиха като един. Тук не е мястото да обсъждаме дали имат моралното право да протестират. Факт е, че Бойко Борисов няколко пъти ги увещаваше, че работи за нови площадки, заводи и т.н. Факт е още, че извозването на софийския боклук се оказа една от най-скъпите обществени дейности в цяла Европа.

Така минаха няколко години, за да се окаже сега, че Бойко Борисов няма полезен ход. Парите за балиране са дадени, концесията е прехвърлена от Вълка на Equest, но решение няма. Освен всичко друго се оказва, че в Суходол не могат да се депонират бали и че най-вероятно Столична община ще плаща неустойки по договорите с фирмите за балиране.

За политик като Бойко Борисов сблъсъкът с гражданите на Суходол ще е тежко изпитание. За пръв път той ще бъде от другата страна на барикадата – срещу недоволните, защото ги е излъгал. По навик Борисов ще се оправдава със Станишев, кишата и международното положение. Но на суходолци тези приказки май вече не им минават. За пръв път ще станем свидетели на много тежки сблъсъци между граждани и МВР след 10-ти ноември.

Това, което убягва на стратезите на ГЕРБ е, че това е само началото. Криза с боклука в близо двумилионния град София ще е сериозен удар срещу платформата ГЕРБ.

За нас остава да си отговорим на въпроса – от тези 150 милиона лева колко всъщност са отишли по сметките на Борисов? И ако утре той стане министър-председател какви други емоции ще ни създаде?

15 ноември 2007

Европейски фал на Доган

С гласовете на БСП, НДСВ и ДПС парламентът в сряда отхвърли искането на депутатите от ОДС в седмичната програмата да бъде включен проект за декларация, с която Народното събрание да се разграничи от изявлението на лидера на ДПС Ахмед Доган, че купуването на гласове по време на избори е "европейско явление".

Нищо ново под слънцето. Как да очакваме друго от хората, които валидираха схемата 8-5-3, измислена от Христо Бисеров? И все пак ставащото заслужава внимание, защото може би е началото на нещо доста по-сериозно.

Нека се обърнем към основните понятия. Представителна демокрация означава, че мнозинството (гласоподавателите) избира определени представители (депутати, кметове, общински съветници, президент), които да управляват в интерес на това мнозинство. Едновременно с това съществуват правила, които защитават правата на малцинството (за да не бъде обект на тотална дискриминация от представителите на мнозинството).

Какви са малцинствата и мнозинствата зависи от много фактори – икономическо развитие, традиции, качество на партийните платформи, външни влияния. Сега нека видим какво всъщност става в България.

Чрез купуването на гласове се извършва добавяне на политически ресурс към определен кандидат или листа. Но представителите на тази листа вече нямат онзи ангажимент и отчетност, който биха имали към „обикновени” гласоподаватели. Принципът е „пито – платено”. Но дори това не е най-големия проблем.

При относително пасивно мнозинство и при добра мобилизация на малцинството плюс използване на купуване на гласове от мнозинството на практика се променя баланса на силите и представителите на малцинството получават непропорционално представителство. Платените гласоподаватели от мнозинството са само инструмент за разширяване на влиянието. Това е бизнесът на ДПС.

Разбира се, това е бизнесът и на БСП, и на ГЕРБ. Но те поне биха могли да кажат, че „домотивират” иначе пасивните гласоподаватели, които така или иначе няма за кой друг да гласуват. Доколкото дясното пространство е разбито аргументът е верен.

Положението е съвсем различно с ДПС. Тази партия обслужва поне на теория една определена етническа група (на практика обслужва само елита на тази група, но това е друга тема). По определение ДПС няма как да има нещо общо с интересите на закупените гласоподаватели – дори и те да са цигани. И няма защо да се учудва ръководството на ДПС, че то отнася критиките. Просто ДПС променя политическия баланс в посока непропорционална тежест на представителството на една етническа група в управлението. В допълнение на купуването на гласове ДПС постига това и с изборния туризъм.

Защо тогава Ахмед Доган заостря вниманието към този феномен с тъпото изказване, че купуването на гласове е европейско явление? Според нас в ДПС се случват две неща – 1. самият Доган вече не е съвсем адекватен на ситуацията и 2. някои представители на ДПС се замислят за някакви реформи на движението.

За да сплоти ДПС и за да поддържа ритъма Доган се нуждае от противопоставяне. Най-лесно е да постигне това с подобна цинична теза. Сега коментираме какво е казал той за явлението, а не как е участвал в самото явление, така да се каже. В суматохата въпроси като тези за затопляне на отношенията ДПС-ГЕРБ и за безумията в Ардино минават под чертата.

Тактиката на Доган има един основен недостатък. Тя насочва вниманието към непропорционалното представителство, за което стана дума. Доколкото гласоподавателите от мнозинството не могат да очакват някаква санкция за ДПС от други партии (вж. първия параграф), те могат да решат друго. Ние вече предупреждавахме за това друго. То се нарича етнически конфликт и ако изобщо се случи в България няма да прилича на Косово. Този конфликт ще доведе до още по-дълбоки разделения в самото българско общество, доколкото много български политици асистират на олигархията в ДПС.

Което ни връща на ролята на ГЕРБ. Ако Бойко Борисов иска да бъде някаква историческа фигура той има само един полезен ход – да изкара Доган от управлението, за дълго. Всичко останало ще причини рано или късно съществени разделения сред българи и турци и ще дестабилизира страната.

Вече го казахме, ще го кажем пак – Ахмед Доган е заплаха за националната и регионалната сигурност. Можем да добавим няколко думи за мислещите в ДПС – от вас зависи дали утре ще живеете комфортно в тази страна; от вас зависи дали децата ви ще останат тук. Доган вреди на всички и не ви защитава. Сриването на Доган е въпрос на време, но как ще работим заедно след това?

07 ноември 2007

Запознайте се с най-опасната държава в света – Пакистан

След като Первез Мушараф обяви извънредно положение и арестува стотици представители на опозицията и адвокати, пристигат сведения, че въоръжени бунтовници, ръководени от проталибански, ислямистки духовен водач, са установили контрол над северозападните части на Пакистан.

Случва се нещо много сериозно. За повечето експерти по геополитика Пакистан (а не Иран, Ирак или Северна Корея) е най-опасната държава в света.

Защо те смятат така?

Пакистан е всъщност изкуствена държава, създадена след отказа на мюсюлманите в колониална Индия да участват в създаването на новата индийска държава. 169 милиона пакистанци са разделени между поне 5 етнически групи, които имат малко общо помежду си. Най-проблемни са пащуните (етническа група, която живее и в Афганистан). Пащуните са силно повлияни от движението на талибаните и Ал Кайда. Смята се, че самия Осама бин Ладен се крие някъде по границата между Афганистан и Пакистан.

Основното разделение в Пакистан е между светски настроените жители на градовете и ислямистите в планинските райони. Досега пакистанската армия удържаше целостта на държавата и обществения ред. Напоследък обаче зачестиха терористичните атаки вътре в Пакистан, а съдебната власт открито се противопоставяше на Мушараф и в известен смисъл толерираше ислямистите, за да упражни натиск върху военния режим.

Сега Первез Мушараф се бори както за запазване на единството на Пакистан, така и за личното си оцеляване като лидер. Според много наблюдатели може би е най-добре Мушараф да бъде заменен от друг лидер и все пак да се проведат избори, дори и забавени. По този начин ще се неутрализира недоволството срещу генерала и ще се спечели време в борбата срещу ислямистите.

Остава да видим дали пакистанската армия ще се справи с бунтовниците. В противен случай може да се стигне до разпад на държавата Пакистан с изключително тежки последици за международната сигурност.

06 ноември 2007

Равносметката след местните избори

След проведения балотаж за кметове на общини, кметства и райони е време да направим равносметка на местните избори ‘2007.

Заслужава си да първо обърнем поглед към резултатите – те са истинската оценка на политическия пазар.



Общински съветници

Както вече отбелязахме, най-много ни интересуват получените гласове за общински съветници, защото те са сравнително обективен критерий за политическото влияние на партиите в цялата страна. По този критерий ГЕРБ печели изборите с около 590000 гласа срещу 512000 за БСП.

Кметове на областни центрове

Следващия важен резултат е за кметове на общини – областни центрове. Това е така, защото областният център е реалният лидер на областта; много инфраструктурни проекти и административни процедури зависят от тези кметове. По този показател БСП спечели кметове в 11 областни града, а ГЕРБ - в 10. БСП ще управлява в Благоевград, Варна, Ловеч, Перник, Разград, Русе, Силистра, Смолян, Търговище, Хасково и Шумен. ГЕРБ печели в Бургас, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Пловдив, Сливен, София, Стара Загора и Ямбол. Представители на десните сили (главно СДС и ДСБ) спечелиха във Велико Търново, Кюстендил, Плевен, Пазарджик и Монтана. ДПС печели в Кърджали.

Кметове на други общини и кметства

Според ЦИКМИ кметовете на кметства на БСП в цялата страната след преброяване на протоколите са 700, но в това число влизат и непартийните кандидатури. Броят на кметовете на кметства за ДПС са около 700, ГЕРБ ­ около 300, СДС и НДСВ имат по над 200, Земеделски народен съюз и ДСБ имат около 150 и "Атака" ­ 31.

Анализ на резултатите

Според нас има две основни тенденции след местните избори ‘2007: опорочаване на процедурата за гласуване и неубедителен възход на ГЕРБ.

Гласуването беше опорочено на много места – ние вече писахме за ттактиките на ДПС и ГЕРБ. Разбира се, БСП не остана много по-назад, макар че на практика дишаше прахта на ГЕРБ и по отношение на купуването на гласове, и по силови тактики. Каквото и да мислим за Румен Петков вярно е, че без засилено присъствие на МВР в градове като Перник щяхме да сме свидетели на много грозни гледки. На други места като Созопол обаче МВР си писа дъждовни и остави мутрите с красиви имена да се оправят както могат.

Това е основният проблем на тези избори – тактиките на ДПС и ГЕРБ, в по-малка степен БСП, тотално обезкуражиха тези, които и без това изпитват недоверие към изборите. Тези, които гласуват пък се питат: „какво значение има моя глас ако за другия кандидат гласуват всички роми и дори леля ми, защото дава по 100 лева?”

Ако не се положат усилия и не се предприемат мерки най-много ще пострада БСП, доколкото има най-малко оперативен опит в подобни мероприятия, пък и не е добре финансирана. Що се отнася до демокрацията, тя очевидно деградира. Деградацията може да създаде сериозни проблеми при радикализация на част от гласоподавателите дори отвъд проекта „Атака”.

ГЕРБ очевидно НЕ спечели тези избори. Да, резултатите са добри, но честно казано ГЕРБ можеше да постигне много повече. Заиграването на Бойко Борисов с дебелите вратове дразни хората, както ги дразнят и някои негови представители по места, които вече се държат като местни феодали. Част от хората разбраха, че извън Борисов всъщност ГЕРБ няма кой знае какъв пълнеж. Димитър Николов в Бургас беше може би единствената приятна изненада.

За другите партии като че ли няма кой знае какво за казване, ако изключим будещата недоумение и донякъде умиление арогантност на Ахмед Доган. Десните сили се понапънаха и родиха някакви резултати, но фундаменталният проблем с лидерството си остава. НДСВ е просто бележка под линия – дори Сакскобургготски се престраши да каже, че са очаквали повече.

Заключението е следното – категорично няма условия за предсрочни избори освен ако събития извън контрола на тройната коалиция не я разбият. Поведението на ГЕРБ намалява техния потенциал и закономерно няма да доведе до стабилно мнозинство в следващия парламент. Ахмед Доган започва да става реална заплаха за националната и регионалната сигурност, доколкото може да радикализира част от обществото до степен да предприемат насилствени антитурски действия.

04 ноември 2007

Топ 3 за октомври и 100 статии в Реалполитик!

Топ 3 - октомври

През изминалия месец в България и по света се случиха много неща, но вашите предпочитания за статии на Реалполитик бяха:

1. Мръсната игра на Доган – статията за похватите на ДПС и лидера им Ахмед Доган за „ударно” печелене на гласове беше фаворит за изминалия месец. Със съжаление отбелязваме, че те вече намериха своя достоен наследник в лицето на ГЕРБ, които дори разнообразиха номерата.

2. Коалиция под учителска обсада – историята на учителската стачка съвсем закономерно беше в центъра на читателското внимание. В поредица от статии се опитахме да представим гледната си точка относно образованието, публичния сектор и заплатите в него.

3. Мехмед Дикме – лъч светлина в пещерата на ДПС – предимството на читателите на Реалполитик е, че често научават в аванс какво ще се случи в близко бъдеще. Правилно предвидихме, че Дикме е първата реална заплаха за олигархията в ДПС и лично за Ахмед Доган от много време насам. За Дикме в Ардино гласуваха почти всички реални жители на общината, а за човека на Доган – автобусите от Бурса и Измир.

100 статии в Реалполитик

В изминалите 10 месеца сме публикували общо 100 коментарни статии. От тях 74% са на вътрешнополитическа тема и се разпределят както следва:

МВР, правосъдие, национална сигурност

Социални въпроси и образование

Корупция

Вътрешна политика, избори

Други

14,6%

8,3%

8,3%

33,3%

9,4%

26% от статиите коментират външнополитически въпроси:

Турция, Македония, Косово

Русия

Европейски съюз

САЩ

Ирак, Иран

Други

4,2%

5,2%

6,3%

3,1%

5,2%

2,1%

И през следващите месеци ще се постараем да ви предлагаме качествени коментари на важни и разнообразни теми от политическия живот в България и по света. Благодарим ви за доверието!

02 ноември 2007

Балотажни страсти

Макар и малко встрани от общественото внимание премина подготовката за балотаж. 162 общини ще участват във втори тур на Местни избори '2007 за кмет според ЦИК.

В 20 областни града ще има балотаж в неделя. На много места се изправят кандидати на ГЕРБ срещу кандидати на БСП. Има и куриози като в Благоевград, където уж левият досегашен кмет Причкапов подкрепи десния Тасков срещу Костадин Паскалев.

Въпросите, на което си заслужава да се обърне внимание за втория тур на изборите са:

  1. Ще успее ли ГЕРБ да затвърди успеха си в София и при районните кметове?
  2. Колко областни градове ще осъмнат под знамето на ГЕРБ или БСП?
  3. Как ще продължи практиката за купуване на гласове в страната?

Въпросите не са чак толкова трудни, ако се има предвид един важен детайл: изборните тактики на ГЕРБ.

Появиха се достатъчно сведения, че на много места представителите на ГЕРБ са били на върха на вълната на нарушенията на изборния процес. По-конкретно:

  1. Купуване на гласове с много висока цена за един глас;
  2. Използване на мутри и добре известни местни криминално проявени лица като представители на кандидатите на ГЕРБ;
  3. Директно купуване на цели изборни комисии или подмяна на бюлетини;
  4. Договорки с ромски босове и представители на ДПС за подкрепа срещу участие в „кериза” след изборите.

Не е трудно да си представим как ГЕРБ печели убедително на много места, ползвайки успешно тези „инструменти” – за ужас на БСП и за почуда на ДПС, които досега водеха в първенството по изборна корупция.