Коалиция под учителска обсада

В четвъртък между 50 000 и 70 000 учители протестираха в София за вдигането на своите заплати и срещу правителството, респективно срещу управляващото мнозинство. Верни на инстинктите си, министрите и депутатите се изпокриха, а Георги Пирински нареди да се загради с метални ограждения периметъра около Народното събрание, за да не „стане беля”.

Протестът на учителите заслужава анализ в няколко точки – за истинските причини на протеста, по отношение на реакцията срещу протестите, относно липсата на политици в България и ролята на гражданското общество.

Проблемите на учителите не са от вчера. Вече анализирахме логиката на исканията за увеличение на заплатите. Нека сега проследим причините за протеста в развитие.

Всичко започва от годините на прехода, когато се формира системата на образованието в България в сегашния и вид. Училищата се управляват от МОН по отношение на учебната програма и учебните планове, но се съфинансират и от общините. На практика всяко училище зависи и от МОН, и от кмета. Тази система има един основен резултат – значителна корупция.

Проблем първи - корупция

Може да не вярвате, но като процент от БВП България отделя достатъчно за образованието – около 3,9% от БВП. Тази цифра не е толкова далече от средното за ЕС25 – 4,9%. Но голяма част от тези пари отиват познайте за какво – за обществени поръчки и неефективни субсидии. От бюджета за образование се харчи за текущи разходи (1 933 млн. лв. за 2007 г.) и за капиталови разходи (205 млн. лв. пак за 2007 г.).

Близо половината от тези пари отиват директно в общините, 345 млн. пък харчат МОН и други ведомства. Парите се дават и за учебници, и за доставка на нафта, и за ПВЦ дограма на училищата. Всички тези пера са източник на нерегламентиран доход на чиновници от МОН и кметове на общини, евентуално директори на училища (за дребни суми и като съучастници). Учителите не участват.

Проблем втори – модернизация

Съвсем не е случайно, че толкова мащабни протести идват по времето на най-нормалния министър на образованието, Даниел Вълчев. Просто той отпочна структурната реформа, което значи тестове, матури и по-малко пари от уроци. Това удари единствения допълнителен източник на доходи за учителите – уроците. Те нямат друг полезен ход, за да запазят някакъв социален статус, а сега им отнемат дори това. От друга страна и поради нежелание, и поради липса на възможности учителите не повишават своята квалификация.

Реакцията срещу протестите

Реакцията, разбира се, беше малоумна. Не може 70% от системата на средното образование да е в стачка трета седмица, а ти да стоиш зад фикуса. Грешка на Вълчев, която се мултиплицира от нерешителността на Станишев. Първанов се опита да поведе хорото, но на всички им е ясно, че от него в случая нищо не зависи. Вълчев трябваше да ангажира премиера, който като види зор, да свика тройната коалиция (а тя хич не иска да се свиква).

Липсата на политици в България

Е много очевидна в случая. Просто няма кой да поеме отговорност, всички се крият и се усмихват лукаво, като говорят общи приказки. Пламен Орешарски за пореден път доказа, че за нищо не става; но по-важното е, че целият политически елит е неадекватен на ситуацията. Това е така, защото тези политици около и над 45 живеят в един паралелен свят на червени килими, подкупи и предателства, където няма време за дебат и политика. Камо ли за образование.

Ролята на гражданското общество

Е точно никаква. Вече стана дума, че не харесваме учителските синдикати и конкретно Янка Такева. Те са в същата зона на жълтите павета заедно с политическия елит и просто трупат дивиденти. Но има и други организации на гражданското общество, които гледат в тавана. На 3 октомври председателят на КРИБ, Иво Прокопиев, се сети, че "образователната система е преоразмерена, всеки трети учител трябва да се съкрати веднага, а ресурсите да се насочат към подобряване на качеството на образованието." Другите работодателски организации просто мълчат.

Аланкоолу, къде бяхте досега? Не разбирате ли, че липсата на качествено образование е най-големият проблем на бизнеса? Влязохме в икономическа система, която е свръхконкурентна, с училища, в които всеки компютър е повод за радост. И в тази връзка ако нямате квалифицирани работници няма да ви върви бизнеса. Специална бележка за Васил Божков – дори и Вие ще пострадате от спада на качеството на образованието, поговорете с Вашия финансов министър за това.

В заключение ще ви предоставим безплатен съвет от живия класик Ахмед Доган, даден пред младежкия актив на ДПС: „Не се надявайте на образованието, самообразовайте се. Изпреварвайте собствените си очаквания и възможности.”